Р Е Ш Е Н И Е № 351 С о ф и я, 26 септември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 с е п т е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1790/2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане (назовано “касационна жалба”) от осъдения Д. В. Б. от В., в момента в затвора В., на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 22 от 22.02.2011 г., постановено по ВЧНД № 3/2011 г. от окръжен съд-Враца, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият чрез процесуалния си представител адв.В.Р. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 994 от 29.11.2010 г., постановено по ЧНД № 1624/2010 г. на районен съд-Враца е извършено групиране на наказанията на осъдения Д. В. Б. от В., в момента в затвора В., наложени му по четири НОХ дела за престъпления по чл.198 и чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено едно общо най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е завишено с 1 година, постановявайки то да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Определението е била обжалвано от служебния защитник на подсъдимия с оплакване за незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното му наказание заради неправилното приложение на чл.24 от НК и отказа да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с искане за изменяването му в тази насока, като с въззивното решение то е отменено в частта относно приложението на чл.24 от НК, а в останалата му част е потвърдено. В искането на осъдения се навеждат отново като основания за възобновяване на наказателното дело допуснато съществено нарушение на правото му на защита и незаконосъобразното завишаване на размера на наложеното му общо най-тежко наказание и отказа да се приложи института на условното осъждане, виждайки в това явната несправедливост на наложеното му наказание, като се прави искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, без да се уточнява от коя фаза на съдебното производство. Това не е преодоляно и в пренията в производството пред ВКС, като защитникът настоява единствено за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила осъденият свързва с неосигуряването му на адвокатска защита, каквато обаче не е била задължителна с оглед характера на делото, а и в производството пред въззивната инстанция такъв е участвал (договорно нает от него), без такова оплакване да е било наведено пред нея. Претендирано е било само отмяна на приложението на чл.24 от НК, което е и сторено. Пред ВКС се настоява определеното общо наказание от 2 години лишаване от свобода да бъде отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, каквото било и становището на прокурора пред първата инстанция. ВКС не намира допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на осъдения пред районния съд. Същият не е бил задържан, а участие на защитник по делото не е било задължително, като негово искане за осигуряване на служебен такъв не е записано в протокола от съдебното заседание. Всъщност, с влязъл в сила на 01.07.2010 г. по ЧНД № 724/2010 г. на районен съд-В. съдебен акт е било извършено групиране на 3 негови присъди, като му е било определено общо най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, така че му е било известно и е нямало как да бъде уважено искането му да не му бъде наложено като общо наказание именно най-тежкото от 2 години лишаване от свобода за два опита за грабеж. Новото групиране по ревизираното дело е било предизвикано от последното му осъждане за престъпление, в група с останалите като множество от престъпления, пак за присвоително престъпление – това по НОХД № 1065/2010 г. на районен съд-Враца, по което му е било наложено наказание пробация. Законосъобразно окръжният съд е потвърдил определянето на общо наказание по четирите присъди от 2 години лишаване от свобода, като не се е съгласил с приложението на чл.24 от НК, което е отменил. Възразява се защо обаче е оставил това наказание да бъде изтърпяно ефективно, а не е приложил института на условното осъждане. В тази насока съдът е изложил съображенията за отказа си, касаещи многобройността на деянията, включително такива, осъществени с употреба на сила, времевия им период и обектите на посегателствата, характеризиращи упоритостта му да върши такива престъпления. Това го е мотивирало да потвърди становището на първоинстанционния съд осъденият да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание, с което да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК. ВКС не намира основание да не се съгласи с този извод на въззивната инстанция, поради което не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на производството по делото. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. Б. от В., в момента в затвора В., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 22 от 22.02.2011 г., постановено по ВЧНД № 3/2011 г. от окръжен съд-Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :