ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
гр. София, 30.03.2021 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3888 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение № 1342 от 25.6.2020 г, постановено по 54/2020 г на САС, ГК, четвърти състав, с което е потвърдено решение от 26.6.2019 г по гр.дело № 55/2019г, с което предявеният от С. Д. К. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди от незаконно обвинение е уважен за сумата 5 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, респ.отмяната му и постановяване на друго, с което определеното от съда обезщетение бъде намалено.
Ответникът по касационната жалба С. Д. К. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.С обжалваното въззивно решение е прието, че с постановление от 29.10.2015 г е образувано досъдебно производство срещу С. Д. К., а на 6.1.2016 г е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.294 ал.1 НК във връзка с чл.18 НК-опит за лично укривателство на лице, извършило квалифицирано убийство-ищецът е присъствал на многочасов побой над млад мъж-С. П., извършен от лицето Ц. Е.в дома му, като в резултат на нанесените му телесни повреди П. е починал в болницата.С постановление от 26.9.2016 г на прокурор при РП-Б. производството срещу С. К. е прекратено поради липса на извършено престъпление.Постановлението е влязло в сила на 2.11.2016 г.По време на досъдебното производство на К. е била наложена мярка за неотклонение „ подписка“.При извършване на преценката, какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид тежестта на престъплението, за което е бил обвинен ищецът-опит за лично укривателство по чл.294 ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години и не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК, продължителността на наказателното преследване-1 год и 3 дни, което е съвсем разумен срок и наложената му лека мярка за неотклонение по време на цялото наказателно производство и е преценил, че справедливото обезщетение следва да бъде определено на 5 000 лв.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е посочил касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулирани са следните въпросите относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.Представени са следните съдебни решения № 189/17.6.2016 г, по гр.дело № 1334/2016 г на ГК, Четвърто гражданско отделение и решение № 31/28.3.2017 г по гр.дело № 3333/16 г на Трето ГО на ВКС.
Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на разследването, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.С въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени обстоятелства с правно значение за определяне на размера на обезщетението - продължителността на наказателното преследване, и вида на наложената мярка за неотклонение. В този смисъл е налице противоречие с ППВС № 4/1968г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1342 от 25.6.2020 г, постановено по 54/2020 г на САС, ГК, четвърти състав.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.