Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 19.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 215 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. З. Б. С. чрез процесуалния представител адв. Д. К. САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 470 от 12.10.2011 година, постановено по гр.д. Nо 520/2011 година на ОС-София по допускане на делбата . С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по трите поддържани основания по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК по въпросите -има ли споразумението по чл. 101 СК/ отм./ сила на присъдено нещо и съставлява ли то процесуална пречка за бъдещ делбен процес; за действието на споразумението като придиобивен способ по см. на чл. 77 ЗС; за нищожността на договор , сключен по реда на Наредбата за продажба на жилища от ведомствения фонд на МО , в частта му , в която като купувач, без да отговаря на изискванията на Наредбата –чл. 6 т.1-4, е вписана съпругата на правоимащото лице и съотношението на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г./отм/;/ за допустимостта да се приеме трансформация на лични средства, когато страна по договора са двамата съпрузи и относно произходът на извън семейните средства в хипотезите на трансформации по исковете по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985г./отм./ и тяхното посочване в закона има ли ограничителен характер или изброяването е примерно. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация А. С.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд е потвърдил Решение Nо 66 от 25.03.2011 година по гр.д. Nо 906/2010 година на РС-Костинброд по допускане на съдебна делба на апартамент в [населено място], придобит по време на брака на страните, в режим на съпружеска имуществена общност, при равни права на страните. Като неоснователно е отхвърлено възражението на касатора- ответник по иска , че апартаментът е лична собственост , в резултат на вложени извън семейни средства, както и възражението за нищожност на сделката покупко-продажба , сключена с МО като продавач на процесното жилище. Решението на въззивния съд , в частта , с която е прието , че по време на брака на страните- А. С. и З. С. е надлежно придобит процесния недвижим имот- апартамент в [населено място], следва да бъде възприето . Нищожността на договор за покупко-продажба ,сключен по реда на Наредбата за продажба на жилища от ведомствения фонд на МО, в частта му , в която като купувач, без да отговаря на изискванията на чл. 6 т.1-4 от Наредбата е вписана съпругата на правоимащото лице, не може да бъде прогласена по иск или възражение, заявен от последния. Нищожността на договорната връзка предполага порок на волята на съдоговорителите и доколкото би могло да се релевира порок на обвързаността между съгласуваните волеизявления на страните по сделката , то материално-легитимирани са само участниците по сделката . Когато на страната на продавач или купувач са повече от едно лице, то порокът на волята, засягащ облигационната връзка на едно от тях, не може да се релевира от другото лице продавач или купувач, доколкото не засяга и негова воля, в смисъл , че тя не би била изразена и сделката не би била сключена. Ако би била приета тезата на единия от купувачите , че другият участник-купувач по договора за покупко-продажба на недвижимия имот не може да придобие права поради законова забрана , то резултатът от прогласената нищожност не би обосновал извод за придобити права по отношение на целия недвижим имот от другия купувач, а само извод , че за една втора по недвижимия имот сделката не е проявила вещни-правния си транслативен ефект, без това да повлияе на извода на съда дали надлежно придобитото по сделката имущество / изцяло или отчасти/ е съпружеска имуществена общност. С оглед на изложеното , възприетата от въззивния съд теза , за неоснователност на възражението за нищожност на Договора от 1.06.2004 година за продажба на държавен недвижим имот от ведомствения фонд на МО на основание чл. 17 ал.2 от Наредбата за разпореждане със жилища, ателиета и гаражи от ведомствения фонд на МО от 1999 г. / отм./ , тъй като А. Г. С. с включена като купувач в качеството и на съпруга на правоимащо лице т.е при едно по-широко тълкуване на кръга лица , имащи право закупят недвижим имот по реда на посочения нормативен акт, следва да бъде възприета , без да се обсъжда от гл.т. на законосъобразност на даденото правно разрешение. Бракът на страните, сключен на 10.11.2001 година е прекратен по съдебен ред, с решение от 14. 08. 2009 година, постановено по бр.д. Nо 3914/2008 г. на Софийския районен съд, в производство по чл. 330 ГПК. Със сключено споразумение по чл. 101 СК от 1985 г. / отм./, възпроизведено с цитираното решение , А. Г. С. и З. Б. С. са се споразумели , че ‘семейното жилище- апартамент в [населено място], [улица]Nо 9, л.а. м. П. 106 и движими вещи- обзавеждане и покъщина, след прекратяване на брака остават в обикновена съсобственост между съпрузите”. По въпроса има ли споразумението по чл. 101 СК/ отм./ сила на присъдено нещо и съставлява ли то процесуална пречка за бъдещ делбен процес , настоящият състав на ВКС , намира , че възприетата от въззивния съд теза , квалифицираща споразумението по чл. 101 СК/ отм./, досежно постигнато от бившите съпрузи съгласие, че определено придобито по време на брака им имущество , е придобито като съпружеска имуществена общност , е действителен договор, има обвързваща сила за режима на придобиване на вещите и относно частта на съпругата на основание чл. 19 ал.3 СК-1985/ отм./ и този въпрос не може да се пререшава в делбения процес, е отчасти в противоречие с разясненията на ТР 60/87 г. на ОСГК на ВС и Решение Nо 399/31.05.1988 год. –ВС-II г.о. Цитираната практика на ВС, макар и по приложение на отменен закон – чл. 99 ал.3 СК от 1985 г. , принципно поставя въпроса за действието на сключено споразумение в хода на брачен процес , касаещ уредбата на имуществените отношения между съпрузите или на сключеното споразумение по чл. 101 СК от 1985 г./отм./, касаещ споразумението при развод по взаимно съгласие. Всяко споразумение между гражданско правни субекти , източник на права и задължения за страните или за някоя от тях , е договор. Брачното споразумение , в рамките на брачния процес , се сключва с цел да постигне на първо място разтрогване на брака като съюз/ без да се изследва въпроса за вината/, поради което неговия предмет е ограничен , при действието на СК от 1985 година , в рамките на въпросите за упражняване родителки права и издръжка за родените от брака деца , ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи, ако се дължи такава и относно имуществените отношения. Именно поради този предопределен от законодателя кръг въпроси, постигнатото от съпрузите съгласие, както е посочено в цитираното ТР на ОСГК на ВС, по споразумението по отменените чл. 99 ал.3 СК или по чл. 101 СК от 1985 г., не е спогодба по см. на чл. 365 ЗЗД, нито по см. на отменения чл. 125 ГПК от 1952 г., но има договорен характер и е валидна облигационна връзка, източник на права и задължения. Изразеното становище относно режима на придобито по време на брака имущество в споразумение по чл. 99 ал.3 СК / отм./ и чл. 101 СК / отм./ засяга индиректно въпроса за вещно-правния ефект на това споразумение. При действието на общите принципи на облигацията следва да се приеме , че ако споразумението съдържа ясни клаузи, то вещният ефект на облигацията може да бъде зачетен само и доколкото е налице спазена форма за действителност. В тази насока следва да получи отговор и въпроса за действието на споразумението като придиобивен способ по см. на чл. 77 ЗС. Ако споразумението касае движимите вещи- коя на кого от съпрузите да се предостави след брака, то следва , че е налице договор за доброволна делба , за валидността на който писмената форма, заедно с одобрението на съда,е достатъчна. Ако споразумението касае недвижимите вещи и се цели разпореждане с тях или с части от тях , преценката с оглед изразена воля и валидността на формата , ще следва да се базира и на други доказателства по делото, конкретния придобивен способ интерпретирани в контекста на императивните изисквания на закона. От даденото тълкуване на изразената воля , решаващият съд прави извод за допустимостта да бъдат разгледани след прекратяване на брака исковете за трансформация на лично имущество по повод на придобит по време на брака , при действието на режима на съпружеска имуществена общност, недвижим имот. С Решение Nо 296 от 15.06.2010 година по гр.д. Nо 422/2009 г. на ВКС-II отд. и Решение Nо 124 от 22.06.2010 год. по гр.д. Nо 792/2009 год. на ВКС- II отд., постановени в производство по чл. 290-293 ГПК са изложени общи обстойни мотиви за характера и действието на брачното споразумение по отменените чл. 99 ал.3 СК от 1985 година и чл.101 СК от 1985 г., които настоящия състав приема , тъй като са в смисъл на изразеното по-горе становище и без да е налице необходимостта да бъдат възпроизведени тезите в мотивите с тълкувателен характер. При така изложените съображения и постановената задължителна съдебна практика, процесното споразумение по чл. 101 СК от 1985 г./ отм./, сключено между страните- съпрузи и утвърдено от съда , по силата на което е договорено , че след прекратяване на брака,” придобитият по време на брака недвижим имот- апартамент в [населено място] [улица] , закупен от ведомствения жилищен фонд на МО, л. а. П. 106 и движими вещи, остават в обикновена съсобственост между съпрузите” , правилно е тълкувано като основание, което изключва възможността да се пререши спора за наличие на съсобственост между страните-бивши съпрузи по отношение на спорния недвижим имот , т.е. изключва допустимостта на иск/ заявен под формата на възражение/ по чл. 21 ал.1 СК от 1985 г. / отм./. Решението на въззивния съд е неправилно досежно изразеното становище, че така постигнатото споразумение изключва и допустимостта да бъде разгледан , заявен чрез възражение срещу иска за делба по чл. 34 ЗС във вр. с чл. 26 и 27 СК от 1985 г. / отм./ , иск по чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. / отм./ за частична трансформация поради вложени лични средства в придобиване на процесния недвижим имот, с който иск се цели промяна единствено квотите на страните в съсобствеността. Въпреки изложените от въззивния съд мотиви, че неговите изводи за недопустимост на иска за частична трансформация почиват на посочената задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, следва да бъде отбелязано , че в общите, единствено имащи тълкувателен характер мотиви на решенията по чл. 290 ГПК / виж ТР 2/20011 година на ОСГТК на ВКС/ , никъде няма становище за принципното отричане допустимостта на иск по чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. / отм./. Този проблем винаги е свързан с тълкуване на самото споразумение по чл. 99 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, респ. чл. 101 СК от 1985 г. / отм./ . С оглед на договореното между страните в конкретния случай , респ. при безспорната липса на договорени правата / квоти/ на бившите съпрузи в „ обикновената съсобственост” , процесното споразумение , имайки правната характеристика на съдебна спогодба , не може да бъде третирано за res judicata , т.е. като основание което препятства възможността да бъде заявен и разгледан иска за частична трансформация на лични средства, касаещ правата / квотите / на съделителите в съсобствеността. Констатираният порок касае нарушение на съдопроизводствените правила и налага отмяна на решението, в частта по допускане на делбата на процесния апартамент при равни права и връщане на делото за разглеждане по същество на възражението по чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. / отм./ с оглед на възражението за личния характер на вложените в закупуване на процесния недвижим имот лични средства/ отговор по чл.131 ГПК –л. 18 -районен съд , конкретни доводи по въззивна жалба/ . При новото разглеждане на делото, въззивният съд ще следва да съобрази задължителната практика на ВКС относно допустимостта да се приеме трансформация на лични средства, когато страна по договора са двамата съпрузи по Решение Nо 508 от 12.01.2011 г. по гр.д. Nо 1150/ 2009 г. на ВКС-II отд., а по въпроса относно произходът на извън семейните средства в хипотезите на трансформации по исковете по чл. 21 ал.1 или 2 СК от 1985 г./отм./ и тяхното посочване в закона има ли ограничителен характер или изброяването , ще следва да се има предвид , че използваният от законодателя подход на изброяване в чл. 20 ал. СК от 1985 г./ отм./ на имущества с личен характер , никога не е възприеман от съдебната практика като ограничаващ възможността като лични, извън семейни средства на някой от съпрузите да бъдат ценени негови лични вземания , произтичащи от облигационни, трудови или друг характер правоотношения. Като пример че нормата не е ограничителна могат да се имат предвид разясненията на ПП ВС 5-72 , ТР 35/71 на ОСГК на ВС и др. По изложените съображения , обжалваното решение на въззивния съд , в частта по допускане делбата на апартамент в [населено място] ще следва да бъде отменено , в частта за квотите и върнато за ново разглеждане , при което съдът дължи произнасяне по възражението за трансформация на лични средства по чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. / отм./ вложени в придобиване на допуснатото до делба недвижимо имущество, при спазване на дадените указания по приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 470 от 12.10.2011 година, постановено по гр.д. Nо 520/2011 година на ОС-София по допускане на делбата на апартамент в [населено място], придобит по време на брака на страните,, в частта с която на страните-бивши съпрузи са определени равни права в съсобствеността и ВРЪЩА делото на въззивния съд , за ново разглеждане от друг състав от етап на устните прения. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :