Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр.С., 29.03.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 39/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано по молба на Ю. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение на С. районен съд от 25.06.2007 г. по гр.д.№ 2501/ 2006 г. С него по иск на Й. К. Й. против Ю. В. П. е развален до размер ½ идеална част договорът, сключен с нотариален акт *** , съставен на 02.07.2004 г. на нотариус рег. ***, с който Й. К. Й. и съпругата му Л. С. Й. прехвърлили на Ю. В. П. срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот – апартамент № 88, находящ се в[населено място], ж.к. Л., със застроена площ 64,56 кв.м. с избено помещение № 6 и 0,569 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Молителят Ю. П. поддържа, че е бил лишен от възможността да научи за образуваното срещу него гражданско производство и да участва лично в него. Постановено било призоваването му чрез публикация на призовката в неофициалния раздел на Държавен вестник, без да са били налице предпоставките за това, а в самата публикация не са били отразени предметът на делото и настоящият му адрес. Поддържа също, че не е бил надлежно представляван, тъй като от САК е определен служебен представител – адв.В. Л. - не за него, а за ищеца Й.. С назначаването на този адвокат за негов представител били нарушени разпоредбите на ЗПП. На тези основания моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Тъй като след влизане в сила на решението ищецът по делото Й. Й. е починал, като ответниците по молбата са конституирани правоприемниците му М. Й. К. и Л. Й. Т.. Първият не взема становище по молбата. Л. Т. оспорва молбата и счита, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение. Заявява, че са били налице предпоставките за призоваване на ответника по реда на чл.50 ал.2 от ГПК (отм.), че законът не съдържа изискване в публикацията в Държавен вестник да бъде сочен предметът на делото и настоящият адрес на ответника, както и че служебното представителство на ищеца в производството е редовно осъществено Моли за отхвърляне на молбата и претендира за разноски. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за основателна. Пред първоинстанционния С. районен съд делото е образувано по искова молба на Й. К. Й. против Ю. В. П. за разваляне на договор, сключен с нотариален акт ***, т.І, рег.№ ****, н.д.№ ***, съставен на 02.07.2004 г. на нотариус рег.№ **. Съдът е изискал справка за адресите на ответника по делото и е установено, че постоянният му адрес е в[населено място], ж.к.”Т.”, а настоящият – в[населено място], [община]. За първото съдебно заседание са изпратени призовки и на двата адреса, като от първия призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на М. А., която живее на същия адрес, няма такова лице на адреса. Изявлението е подписано само от връчител при ПОС. От настоящия адрес призовката е върната в цялост с придружително писмо от кметски наместник на[населено място], че Ю. П. не пребивава в селото. Въз основа на тези данни в с.з. от 15.05.2006 г. съдът е разпоредил призоваването на ответника чрез публикация в Държавен вестник и е изискал от САК да бъде определено лице за негов служебен представител. С писмо от 05.07.2006 г. САК уведомява съда, че за осъществяване на правна помощ по делото на Й. К. Й. е определен адвокат от САК – В. Л.. Същата е назначена за представител на ответника Ю. П. с протоколно определение от 28.11.2006 г. Последният е призован за с.з. от 02.10.2006 г., без в публикацията в Държавен вестник да е посочен предметът на делото и настоящият му адрес. При това положение следва да се приеме, че ответникът е бил лишен от възможност да участва в делото. Призоваването му е извършено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) и именно разпоредбите на този кодекс са релевантни при преценката, дали са спазени процесуалните правила, гарантиращи на страната правото на участие в производството. Отмененият кодекс предвижда две хипотези, в които страната може да бъде призована чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник. Това може да стане, ако страната няма постоянен адрес в републиката – но тази хипотеза не е налице в случая, тъй като е установено с официален документ, че към момента на завеждане на иска ответникът е имал деклариран постоянен адрес в[населено място]. Втората хипотеза предполага, че не е било възможно призоваването на ответника на декларирания от него постоянен адрес. В този случай кодексът изисква отсъствието му да бъде удостоверено с подпис върху призовката поне на един свидетел, на който да бъдат отбелязани трите имена и адреса му. Едва при тази предпоставка е допустимо ответникът да бъде призован чрез публикация на призовката в Държавен вестник и това призоваване да се счита за редовно. В конкретния случай това изискване не е спазено, тъй като съдът е постановил призоваването чрез обнародване да бъде извършено без върху призовката да е удостоверено с подписа на един свидетел, че ответникът не може да бъде намерен на адреса. Това сведение е дадено от призовкаря, който се е подписал върху призовката и е посочил от кого е взел информацията, обаче законовото изискване удостоверяването да е скрепено с подписа на свидетел, не е изпълнено. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата по молбата, че и без подписа на свидетел процедурата се счита изпълнена, тъй като тези доводи са в пряко противоречие с текста на чл.50 ал.1 от ГПК (отм.). Ответницата обосновава този си довод с разпоредбата на чл.46 ал.2 от ГПК (отм.) и с практиката по прилагането й, обаче въпросната норма касае призоваване чрез съсед, а не чрез публикация в Държавен вестник и е неотносима към настоящата хипотеза. За да разпореди извършване на призоваването по реда на чл.50 ал.1 от ГПК (отм.), съдът във всеки случай е трябвало да изиска от длъжностното лице – връчител да удостовери отсъствието на ответника от адреса с подписа на един свидетел и да посочи трите имена и адресът му, което в случая не е сторено. Следователно не са били налице предпоставките за призоваване на ответника чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник, а като е извършил призоваването по този начин, съдът от първа инстанция е допуснал съществено процесуално нарушение, лишаващо ответника от възможността да участва в делото. Това е достатъчно основание за отмяна на влязлото в сила решение, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи на страните. Новото разглеждане на делото следва да се извърши по реда на отменения процесуален закон, съгласно пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по молба на Ю. В. П., на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК, влязлото в сила решение на С. районен съд от 25.06.2007 г. по гр.д.№ 2501/ 2006 г. ВРЪЩА делото на С. районен съд за разглеждане от друг състав, от етап насрочване на първо съдебно заседание и връчване на преписи от исковата молба и приложенията й на ответника (чл.102 от ГПК – отм.). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: