5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 720 гр. София, 30.10.2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3323 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на бъдещия ответник [община] чрез процесуален представител „Адвокатско дружество Г. и Б.” с пълномощник адв. Д. Г. срещу определение № 1592 от 22.07.2013г. по ч. т. дело № 835/2013г. на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав, с което след отмяна на определение № 718 от 02.07.2013г. по т. дело № 197/2013г. на Старозагорски окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на [фирма], [населено място] против [община] за реално изпълнение на задълженията на концедента [община] по сключения между тях на 26.06.1998г. договор за предоставяне на концесия за дейност „Поддържане на чистотата” и допълнително споразумение към този договор с № 2170 от 01.11.2012г. чрез налагане на следните обезпечителни мерки: 1/ забранява на [община] да извършва фактически действия, с които да препятства изпълнението на задълженията на концесионера [фирма] по посочените договор за предоставяне на концесия и допълнителното споразумение към него, включително чрез разпореденото отстраняване на разположените от този концесионер на територията на [община] съдове за сметоизхвърляне; 2/ задължава [община] да съдейства за изпълнение на задълженията на концесионера по този договор, включително чрез незабавно възстановяване достъпа на [фирма] до общинското депо за неопасни отпадъци, [населено място]; 3/ задължава [община] да забрани на дружеството [фирма] достъпа до общинското депо за неопасни отпадъци, [населено място], за осъществяване на дейност по извозването и изхвърлянето на смет от разположените от това дружество на територията на [община] съдове за сметоизхвърляне, както и да предприеме необходимите действия по отстраняване на тези съдове от местата за сметоизхвърляне. С посоченото определение е определен едномесечен срок от връчване на съобщението за предявяване на осъдителния иск, по който е допуснато обезпечението. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещия иск при липса на предпоставките по чл. 391 ГПК – неправилно е приел, че бъдещият иск е вероятно основателен; наложените от въззивния съд обезпечителни мерки са неподходящи; не е определена парична гаранция; с допуснатото обезпечение се въздейства върху чужда правна сфера. Инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Може ли да се уважи молба за допускане на обезпечение на бъдещ оценяем иск без да е посочена цена на иска в молбата и без цената да е определена от съда – противоречие с определение № 591/18.10.2010г. по ч. гр. дело № 541/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; противоречиво разрешаван въпрос в определение от 06.04.2011г. по гр. дело № 377/2011г. на АС Пловдив, определение № 476/02.07.2012г. по ч. ч. гр. дело № 589/2012г. на ОС Пазарджик, определение № 1288/18.07.2011г. по в. гр. дело № 1077/2011г. на САС, определение от 25.03.2011г. по гр. дело № 636/2011г. на РС Горна Оряховица, определение № 991/04.05.2012г. по в. гр. дело № 553/2012г. на САС, определение № 581/31.03.2010г. по гр. дело № 405/2010г. на САС, определение от 17.06.2010г. по гр. дело № 3335/2010г. на РС Стара Загора /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/; 2/ Допустимо ли е налагането на обезпечителни мерки в производство по обезпечаване на иск, ако със същите се засягат интересите на трето лице, чуждо на спора – противоречие на определение № 22/13.01.2010г. по ч. гр. дело № 603/2009г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 642/07.12.2012г. по ч. гр. дело № 401/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 283/30.06.2009г. по ч. гр. дело № 207/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и определение № 405/13.07.2009г. по гр. дело № 388/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; противоречиво разрешаван въпрос в определение от 10.02.2010г. по ч. гр. дело № 71/2010г. на ОС Ловеч, определение № 564/31.03.2010г. по ч. гр. дело № 468/2010г. на САС, определение № 554/29.04.2009г. по ч. гр. дело № 868/2009г. на САС, определение № 785/09.06.2010г. по ч. гр. дело № 467/2010г. на АС Пловдив /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/; 3/ Допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки, при положение, че с тях се постига резултат, който следва да се постигне с влязло в сила съдебно решение при уважаване на бъдещия иск, който се обезпечава – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор. По първия формулиран от частния жалбоподател въпрос ответникът релевира доводи, че липсва съвпадение между правния въпрос и посочената съдебна практика. Относно втория въпрос ответникът поддържа становище, че липсва правен интерес за частния жалбоподател, тъй като интерес в тази част на изложението би имало третото лице – [фирма]. Излага евентуални доводи, че обезпечителната мярка е допустима, тъй като въпросната забрана не е насочена към третото лице, а само към ответника по бъдещия иск като страна по договор с молителя /бъдещия ищец/, както и съображения за неотносимост на цитираната от частния жалбоподател практика на различни съдилища. Ответникът прави възражение за липса на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че частният жалбоподател не е изложил правни въпроси от значение за хода по конкретното дело, както и поради това, че във въззивното определение не се съдържа извод, че с допуснатите обезпечителни мерки следва да се постигне резултатът на влязло в сила съдебно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да допусне обезпечение на бъдещия иск чрез посочените от молителя – бъдещ ищец обезпечителни мерки, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 390, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение – бъдещият иск за осъждане на концедента реално да изпълни поетите от него договорни задължения, чието неизпълнение е фактическа пречка за собственото реално изпълнение на концесионера, е вероятно основателен, предвид представените с молбата за допускане на обезпечение и обсъдени от въззивната инстанция писмени доказателства; налице е обезпечителна нужда с оглед предмета на търсената процесуална защита; посочените от молителя обезпечителни мерки са адекватни, тъй като пряко кореспондират със задълженията на концедента по чл. 5 от договора; обезпечителната мярка, изразяваща се в забрана за извършване на действия, които не само дублират собственото му изпълнение, но и фактически го препятстват, е крайно наложителна поради това, че правата на третото лице са породени от неизпълнението на концедента и са пряк резултат на това неизпълнение. Съдебният състав е изложил съображения, че правата, които са възникнали за трето лице, като резултат от неизпълнението на една от страните по договора, не могат да ограничат правото на защита, тъй като отношенията между неизправния длъжник и третото лице са непротивопоставими на изправната страна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи. Първият процесуалноправен въпрос, посочен от частния жалбоподател, не е релевантен за делото, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него. Независимо от това, настоящият съдебен състав счита, че регламентираното в чл. 395, ал. 1 ГПК изискване за посочване на цената на бъдещия иск, е от значение, от една страна за определяне на компетентния съд за допускане на исканото обезпечение съгласно разпоредбата на чл. 390 ГПК, а от друга страна за определяне вида на обезпеченията съгласно чл. 397, ал. 2 – до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1 ГПК. Понякога цената на иска може да бъде от значение при преценка на евентуалните вреди при отхвърляне на иска с оглед определяне размера на гаранцията. В настоящия случай цената на иска не е посочена, но предвид стойността на договора, молбата за допускане на обезпечение правилно е депозирана и разгледана в окръжния съд, поради което въззивното и първоинстанционното определение са допустими. Вторият и третият процесуалноправни въпроси, формулирани от частния жалбоподател, се отнасят до преценката за адекватност на посочените от молителя и допуснати от въззивния съд обезпечителни мерки, поради което са релевантни за делото. Цитираните и приложени от частния жалбоподател определения на ВКС, Софийски апелативен съд, Апелативен съд П. и Окръжен съд Ловеч по въпроса „допустимо ли е налагането на обезпечителни мерки в производство по обезпечаване на иск, ако със същите се засягат интересите на трето лице, чуждо на спора” установяват наличието на противоречива практика. Съгласно посочените определения, когато с обезпечителната мярка се засяга правната сфера на едно трето за спора лице, същата не може да се счита за подходяща мярка по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. С обжалвания съдебен акт са допуснати обезпечителни мерки, които засягат права и на трето неучастващо по настоящото дело лице. Поради изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по втория процесуалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Доводът на ответника за липса на правен интерес за частния жалбоподател, тъй като интерес по отношение на тази част на изложението би имало третото лице – [фирма], е неоснователен. Допустимостта на подадената от ответника по бъдещия иск частна касационна жалба произтича от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, а правният интерес – от налагането на обезпечителна мярка, която рефлектира върху изпълнението на задълженията на частния жалбоподател и третото неучастващо в делото лице по сключения между тях договор. По отношение на третия процесуалноправен въпрос „допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки, при положение, че с тях се постига резултат, който следва да се постигне с влязло в сила съдебно решение при уважаване на бъдещия иск, който се обезпечава” не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 460/30.07.2009г. по ч. гр. дело № 408/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, съгласно която смисълът на определяне на обезпечителната мярка е да се подпомогне изпълнението на решението по делото, а не чрез обезпечителната мярка да се замества решението по делото. Поради това, че посоченият въпрос е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд П. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По релевантните процесуалноправни въпроси: Според едното становище, когато с обезпечителната мярка се засяга правната сфера на едно трето за спора лице, същата не може да се счита за подходяща мярка по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Според другото разбиране, правата, които са възникнали за трето неучастващо в делото лице, са непротивопоставими на молителя като изправна страна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема за правилно първото становище. Целта на обезпечаването на иска е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено или да попречи, докато спорът е висящ, да се осъществи неоснователно претендираното право чрез ограничаване на правната сфера на ответника. Обезпечителната мярка представлява защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на иска, поради което за да бъде ефикасна, тя трябва да е адекватна и да съответства на обезпечителната нужда. Обезпечителната мярка е адекватна и подходяща, когато е насочена върху правната сфера на ответника, но не и върху права на трети лица, които не участват в процеса. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД урежда относителност на облигационните отношения в българското право – договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица само в предвидените в закона случаи. Посочената правна норма утвърждава принципа за обвързаност на страните с постигнатото между тях съглашение по смисъла на чл. 8 ЗЗД. Следователно правата за търсене на уговорената престация или отговорност за неизпълнение на поетите договорни задължения могат да бъдат осъществени само между страните по договора. Поради това е недопустимо чрез обезпечаване на иска да се извърши намеса в договорни отношения на ответника с трети лица, неучастващи в исковия процес. Предназначението на обезпечителната защита е да подготви, да осигури, но не и да осъществи търсената с иска защита. Смисълът на обезпечителната мярка е да подпомогне изпълнението на решението, а не чрез нея да се замести решението по делото. Наложените обезпечителни мерки в случая не са подходящи по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с допускането им се постига решение на спора по същество – реално изпълнение на задълженията на концедента да осигури дължимото съдействие по изпълнението на договор за предоставяне на концесия за дейност „Поддържане на чистотата” от 26.06.1998г., както и да преустанови извършваните действия, препятстващи дейността на молителя по процесния договор – да възстанови достъпа му до общинското депо за неопасни отпадъци. По правилността на определението: При така дадените отговори на релевантните процесуалноправни въпроси настоящият съдебен състав счита, че определението на Апелативен съд П. е неправилно – постановено в нарушение на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ или предявен иск, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1/ искът да бъде допустим; 2/ искът да бъде вероятно основателен; 3/ да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда; 4/ посочената от молителя/ищеца обезпечителна мярка да е подходяща. В хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства следва да бъде представена гаранция в определен от съда размер. Неправилно въззивният съд е приел, че въз основа на представените доказателства бъдещият иск е вероятно основателен. От приложените към молбата писмени доказателства не се установява, че бъдещият ищец е изпълнил в уговорения в чл. 2 от допълнително споразумение № 2170/01.11.2012г. срок поетото задължение да осигури седем броя специализирани автомобили за сметоизвозване с различна кубатура, притежаващи сертификат за екологичност ЕВРО – 4/ ЕВРО – 5 и отговаряща на европейските норми и изисквания в областта на екологията. Представеният констативен протокол акт № 88, том І, рег. № 3254 от 30.05.2013г. на нотариус Р. Б. не удостоверява обстоятелството, че описаните в него специализирани тежкотоварни и товарни автомобили отговарят на европейските норми и изискванията в областта на екологията съобразно договорните клаузи. Изводът на въззивната инстанция, че посочените от молителя обезпечителни мерки са адекватни, тъй като пряко кореспондират със задълженията на концедента по чл. 5 от договора, не е съобразен с обстоятелството, че с тяхното налагане се навлиза недопустимо в чужда правна сфера на неучастващо в производството лице. Задължаването на ответника да забрани на друго лице, което не е страна по бъдещия правен спор, осъществяването на определени действия, произтичащи от сключен между ответника и третото лице договор, е недопустимо ограничаване на правната сфера на третото за процеса лице. Чрез посочените от молителя обезпечителни мерки практически се цели продължаване на действието на сключения между него и ответника договор за предоставяне на концесия за дейност „Поддържане на чистотата” от 26.06.1998г. и прекратяване на действието между сключения между ответника и трето неучастващо в спора лице [фирма] договор за сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване в [община] от 03.06.2013г. Исканите обезпечителни мерки представляват недопустима намеса на съда в договорни отношения на ответника с трето лице, което не е страна по спора, поради което не представляват подходящи обезпечителни мерки по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Постановените от съдебния състав обезпечителни мерки не са подходящи съгласно посочената правна норма и поради това, че с тяхното допускане се постига на практика решение на спора по същество, а именно реално изпълнение на задълженията на концедента да осигури дължимото съдействие по изпълнението на сключения между молителя и ответника договор. Поради изложените съображения обжалваното определение на Апелативен съд П. следва да бъде отменено, вместо това молбата за обезпечаване на бъдещия иск чрез налагане на посочените от молителя обезпечителни мерки да бъде оставена без уважение, а издадената обезпечителна заповед - обезсилена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1592 от 22.07.2013г. по ч. т. дело № 835/2013г. на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав и вместо това постановява: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск на [фирма], [населено място] против [община] за реално изпълнение на задълженията на концедента [община] по сключения между тях на 26.06.1998г. договор за предоставяне на концесия за дейност „Поддържане на чистотата” и допълнително споразумение към този договор с № 2170 от 01.11.2012г. чрез налагане на следните обезпечителни мерки: 1/ забрана на [община] да извършва фактически действия, с които да препятства изпълнението на задълженията на концесионера [фирма] по посочените договор за предоставяне на концесия и допълнителното споразумение към него, включително чрез разпореденото отстраняване на разположените от този концесионер на територията на [община] съдове за сметоизхвърляне; 2/ задължаване на [община] да съдейства за изпълнение на задълженията на концесионера по този договор, включително чрез незабавно възстановяване достъпа на [фирма] до общинското депо за неопасни отпадъци, [населено място]; 3/ задължававане на [община] да забрани на дружеството [фирма] достъпа до общинското депо за неопасни отпадъци, [населено място], за осъществяване на дейност по извозването и изхвърлянето на смет от разположените от това дружество на територията на [община] съдове за сметоизхвърляне, както и да предприеме необходимите действия по отстраняване на тези съдове от местата за сметоизхвърляне. ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на определение № 1592 от 22.07.2013г. по ч. т. дело № 835/2013г. на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав обезпечителна заповед. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.