О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 23.04.2010 година
ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение
в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т.
дело № 894 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. ф. „З”, гр. С. чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт К. Т. срещу определение № 6967/25.06.2009г. по ч. гр. д. № 5209/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав в частта, с която е отменено разпореждане от 27.05.2008г. по ч. гр. д. № 11319/2008г. на Софийски районен съд, ГК, 56 състав за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.05.2008г. и издаденият изпълнителен лист на 29.05.2008г., с които е разпоредено „П” О. , гр. Я. да заплати на ДФ „З”, гр. С. сумите 1 432 298,13 лв. – главница, 262 919,81 лв. – договорна лихва от 22.12.2006г. до 10.04.2008г. и законната лихва върху главницата от 11.04.2008г. до изплащането, по вземане, произтичащо от задължение по договор № 208/26.08.2002г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Е. съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/, удостоверено в извлечение от счетоводните книги на кредитора, и ДФ „З” е осъден да заплати на „П” О. , гр. Я. разноски по делото в размер 19 052,20 лв., изменени с определение № 13320/17.11.2009г. на 34 454,38 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е недопустимо в частта, с която е отменено разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаденият изпълнителен лист, поради това, че съдът се е произнесъл по недопустима частна жалба Инвокира оплакване за неправилност на въззивното определение поради неправилно приложение на материалния закон относно преценката за изискуемост на вземането. Поддържа становище, че неправилно съдът е обсъдил доводи, свързани с тълкуване на разпоредби от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД, като е следвало да обсъди само редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ подлежи ли на обжалване разпореждането, с което се уважава заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 2/ допустимо ли е съдът да разгледа и разреши спор между страните, който не е очертан с жалбата и отговора към нея; 3/ на какви основания е допустимо съдът да разгледа и уважи жалбата срещу заповедта за незабавно изпълнение; 4/ кой документ представлява несъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК във връзка с чл. 27, ал. 2 Закона за подпомагане на земеделските производители – извлечението от сметка или с него следва да се представи договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, респективно други документи по чл. 418, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател моли определението на СГС да бъде обезсилено, евентуално отменено и претендира присъждане на разноски.
Ответникът „П” О. , гр. Я. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна - подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени разпореждането от 27.05.2008г. по ч. гр. д. № 11319/2008г. на Софийски районен съд, ГК, 56 състав за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, Софийски градски съд е приел, че извлечението от счетоводните книги и договор № 208/26.08.2002г. не съставляват отделни изпълнителни основания, взаимно се допълват и за установяване неизпълнение на задължения от страна на „П” О. , гр. Я. заявителят е следвало да представи официален или изходящ от длъжника документ съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставените в изложението от частния жалбоподател правни въпроси са от значение за изхода на делото. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 690/13.11.2009г. по ч. т. дело № 604/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 211/26.02.2010г. по ч. т. дело № 120/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение и други съдебни актове, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Обжалваният съдебен акт е недопустим в частта, с която е отменено разпореждането на Софийски районен съд в частта за издаване на заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 413 ГПК изрично постановява, че на обжалване с частна жалба подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение /ал. 2/, но не и разпореждането, с което заявлението се уважава /ал. 1/, като в този случай заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските. Поради това, че първоинстанционният съд е уважил заявлението на ДФ „З”, то подадената частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение е недопустима. Следователно като се е произнесъл по недопустима частна жалба, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено в частта, с която разпореждането на СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е отменено.
Определението на СГС в останалата част, с която допуснатото незабавно изпълнение на процесното вземане и разпореждането за издаване на изпълнителен лист са отменени, както и в частта за разноските, е неправилно.
Съгласно чл. 417, т. 2 ГПК издаването на заповед за изпълнение може да се основе на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. За да бъде допуснато незабавно изпълнение на заявеното вземане, е необходимо документът, на който се основава това вземане, да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – чл. 418, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК предвижда допълнително изискване за представяне на официален или изходящ от длъжника документ, който удостоверява изпълнението на насрещното задължение или настъпването на друго обстоятелство, в хипотезата, когато според представения документ по чл. 417 ГПК изискуемостта на заявеното вземане е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство.
Настоящото заявление на ДФ „З” за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „П” О. , гр. Я. е основано на извлечение от сметка по партидата на посочения длъжник за поетите задължения по договор № 208/26.08.2002г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Е. съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/. Следователно документът по чл. 418, ал. 1 и ал. 2 и чл. 417 ГПК е само извлечението от сметка, но не и договорът, във връзка с който то е изготвено. Възможността извлечението от счетоводните книги да бъде самостоятелно основание за издаване на заповед за изпълнение е предвидена, както в чл. 417, т. 2 ГПК, съобразно граматическото тълкуване на посочения законов текст, така и в специалната правна норма на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, където извлечението от счетоводните книги на ДФ „З” е посочено като единствено основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК. Поради това наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение следва да се преценяват с оглед редовността на извлечението от счетоводните книги, а не на договора за безвъзмездна финансова помощ.
Представеното от заявителя ДФ „З” извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна – издадено е от компетентен орган и съдържа достатъчна информация за претендираното вземане: длъжник, основание за възникване на заявеното вземане, размер на главницата, размер и период на лихвата. Неизпълнението на задължения от страна на „П” О. по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е отрицателен факт, за който в заповедното производство заявителят не би могъл да представи доказателства по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е основателна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 6967/25.06.2009г. по ч. гр. д. № 5209/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав в частта, с която е отменено разпореждане от 27.05.2008г. по ч. гр. д. № 11319/2008г. на Софийски районен съд, ГК, 56 състав за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 5209/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав по подадената от „П” О. , гр. Я. частна жалба вх. № 1025053/11.05.2009г. в посочената част.
ОТМЕНЯ определение № 6967/25.06.2009г. по ч. гр. д. № 5209/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав в частта, с която е отменено разпореждане от 27.05.2008г. по ч. гр. д. № 11319/2008г. на Софийски районен съд, ГК, 56 състав за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, както и определение № 13320/17.11.2009г. по ч. гр. д. № 5209/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав за присъждане на разноски в размер 34 454,38 лв. и вместо това:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.05.2008г. по ч. гр. д. № 11319/2008г. на Софийски районен съд, ГК, 56 състав за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: