Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 25.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 2251/2012 г. Производството е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения К. И. Н. за възобновяване на производството по нохд № 750 /2012 г. по описа на Районен съд - гр.Ямбол. В искането се твърди, че наложеното наказание четири години лишаване от свобода е прекомерно завишено и не държи сметка за социалните мотиви на инкриминираната престъпна дейност и за размера на нейния предмет. С този единствен довод се отправя искане за смекчаване на тежестта на санкцията. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения и последният лично поддържат искането по изложените съображения. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр.Ямбол с присъда № 147 от 05.2012 г. по нохд № 750/2012 г. признал подсъдимия К. И. Н. за виновен в това, че в периода 09.01.2012 г.- 14.01.2012 г. в гр.Ям. от магазини за хранителни стоки, чрез използване на технически средства – кирка и отвертка и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – демонтаж на част от покрив, пробиване на дупка в таван , изкъртване на част от тухлена стена и счупване на заключващ механизъм на прозорец, отнел чужди движими вещи и пари и направил опит да отнеме такива на обща стойност 1343 лева от владението на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 вр. с чл. 195 ал.1, т.3 и т.4, вр. с чл. 194, ал.1, чл. 29, ал.1 ,б.”а” и „б” , чл. 26, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Съдът, на основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан под стража. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец М. Х. А. сумата 421,40 лева , представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на главницата. В тежест на Н. били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр.Ямбол с решение № 153 от 18.10.2012 г. по внход № 333/2012 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на К. И. Н. наказание лишаване от свобода от четири на две години. Искането за ревизия на влязлата в сила изменена присъда е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Единственото оплакване за явна несправедливост на наказанието не намира опора в данните по делото. Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. По този начин възникнала възможността да получи облекчена санкция по чл. 58а от НК. Въззивният съд преценил, че първата инстанция правилно е определила кръга на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, но не е оценила относителната тежест на последните като фактор от значение за индивидуализация на наказанието. Като се позовал на направените самопризнания, кооперативното процесуално поведение и уязвимото социално и материално положение на подсъдимия окръжният съд намалил наказанието до легалния минимум от три години лишаване от свобода , което редуцирал съгласно чл. 58а , ал.1 от НК с една трета до две години. По този начин всички, съдържащи се и в искането до Върховния касационен съд, съображения за намаляване на тежестта на наложената санкция, получили законосъобразен и справедлив отговор. Всяко следващо намаляване на обема наказателна принуда е лишен от правна аргументация. Не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, тъй като съвкупността от посочените по-горе смекчаващи обстоятелства не се характеризира с многобройност, нито някое от тях е изключително, за да направи и най-лекото , предвидено в закона наказание, несъразмерно тежко. Прочее, ефектът на определяне на наказание под легалния минимум в настоящия случай е постигнат с намаляване на наказанието от втората инстанция. В отговор на твърдението на искателя за ниска степен на обществена опасност на деянието, сведено до кражба на „четири броя луканка”, за да нахрани семейството си, възниква необходимост да се посочи, че престъпната дейност на Н. включва три деяния в шест дни, а предмет на посегателство били не само „четири броя луканка”, но и други вещи , които не са от подобно „оцеляващо” естество – значително количество луксозни цигари, преносим компютър и аксесоари към него и др. на стойност 1343,75 лева. Обобщено, наложеното на подсъдимия наказание не търпи упрек за несправедливост по смисъла на чл. 348 , ал.5, т.1 от НПК и съответства на целите, визирани от чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422,ал.1 , т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. Н. за възобновяване на производството по нохд№ 750 /2012 г. по описа на Районен съд- гр.Ямбол. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.