О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 500
София, 17.06.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 666 / 2022г. по описа на ВКС.

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.11.2021г. по гр.д.№1556/2021г. на АС София,с което е уважен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят П. Г. П.,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора,които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото,както и че решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Г. Б. К.,чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното производство е развалил, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 20.09.2011г. между Б. К. - продавач и П. Г. -, сключен с нотариален акт № 122, том І, рег. № 3919, дело № 110/2011 г. на нотариус И. П. с район на действие РС София, с който Б. К. продава на П. Г. собствения си недвижим имот: апартамент № 36 в [населено място], състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,01 кв. м, заедно с принадлежащо избено помещение № 2, , заедно с 0,548 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, поради незаплащане на договорената продажна цена
Съдът е приел, че страните са обвързани от валидно сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника собствеността върху процесния апартамент, а ответникът, като купувач е следвало да плати уговорената в договора продажна цена от 62 000 лева, която да се плати от купувача по банков път на пълномощника на продавача преди изповядване на сделката. Установено е, че договорът е сключен с пълномощник на продавача - А. Л.. Констатирано е, че в нотариалния акт е записанои, че пълномощникът на продавача заявява, че е получил от купувача продажната цена по банков път преди подписването на договора. Установено е, че на 27.12.2012 г. с нот. акт № 56/2012 г. П. П. е продал на А. и З. Р. същият апартамент за сумата 60100лева.
Прието е за неоснователно възражението на ответника, че производството по делото следва да се прекрати на основание чл.126 ГПк, тъй като в един и същи съд има висящи две дела между същите страни, със същото искане и на същото основание. Съдът е установил, че на 23.04.2013г. Б. К. е предявил срещу П. Г. ,, А. и С. Р. искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС , по които е образувано образувано гр.д.№ 5709/2013г. по описа на ГС София производството по което е прекратено на основание чл.129 ГПК с определение от 14.02.2017г. влязло в сила на 16.10.2017 г. Констатирано е, че с влязло в сила определение от 24.04.2018г. по гр. д. № 1947/2018г. АС София е отменил определение на ГС София за прекратяване на производството по делото на основание чл.126 ГПК и е върнал делото за разглеждане на спора по същество, тъй като липсва обективен идентитет между делата – едното е с предмет прогласяване нищожност на договор за продажба, а другото е по иск за разваляне на договора. Взет е предвид и факта, че към момента на разглеждане на спора за разваляне на договора производството по делото за обявавнето му за нищожен е прекратено.
По отношение на релевираното във въззивната жалба възражение, че първостепенния съд е постановил решението си по нередовна искова молба е посочено, че искът е допустим, когато не са налице процесуални пречки(отрицателни процесуални предпоставки) и са налице всички положителни процесуални предпоставки за предявяването му от ищеца и за разглеждането му от съда, включително и искът да е надлежно предявен с редовна искова молба, отговаряща на всички изисквания на процесуални закон, а ако е имало нередовности на исковата молба, те следва да бъдат отстранени по реда на чл. 129, ал.2 и ал.4 ГПК.
Съдът е приел, че трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора и единствено в частта, удостоверяваща фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването пред него на страните по сделката или техните представители, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт, има характеристиките на официален свидетелстващ документ и поради това само в тази част се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на основание чл. 179 ГПК. Изложени са съображения, за това че волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това са с обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството на основание чл.180 ГПК, поради което опровергаването на документа, в частта на волеизявленията може да бъде успешно проведено. Съдът се е позовал на практика на ВКС застъпена в решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. дело № 5252/2014 г. на ВКС, IV ГО и решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр. дело № 5166/2008 г. на ВКС, IV ГО. Прието е, че в случая, изявлението на пълномощника, дадено пред нотариуса, че е получила продажната цена напълно, по банков път, е опровергано от събраните и обсъдени справки от 6 търговски банки, от които се установява, че ответникът, като купувач е заплатил по сметка на пълномощника единствено сумата 11 000 евро, с левова равностойност 21 484,63 лева, тоест останали са дължими още 40 515,37 лева. Прието е, че неизпълнението е значително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД с оглед интереса на кредитора, тъй като сумата 11000 евро, с левова разностойност 21 484,63 лева, представлява 1/3 от уговорената продажна цена. Предвид изложеното съдът е приел, че предявеният иск е основателен и го е уважил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следвало ли е делото да бъде прекратено на основание чл.126, ал.1 ГПК-поради наличие на друго висящо дело между същите страни, следвало ли е да бъде прекратено поради неизпълнени указания на съда на основание чл.131 ГПК, може ли съдът да указва на ищеца как да променя петитума на исковата молба и без да е отстранен този порок съдът сам да определи петитума в нарушение на диспозитивното начало, следва ли е производството да бъда прекратено поради липса на правен интерес, може ли да бъде уважен иск за обяваване на договора за нищожен след като частично е бил изпълнен, може ли да се уважи иск за нищожност на договор когато по делото се установява, че порокът сочи на унищожаемост, съществено процесуално нарушение ли е отказа на съда да издаде съдебно удостоверение за всички банки в РБ за да се докаже факта на плащане на цена по процесния договор, може ли съдът да игнорира записаното от нотариуса в нотариалния акт изявление че цената е платена напълно и може ли съдът при прогласяване нищожност на договора да не постанови връщане на даденото по него. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и по ал.2 – решението е очевидно неправилно.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания.
По въпроса касаещ приложението на разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК н практиката на ВКС е застъпено становище, че отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения - антиципира се отвода за присъдено нещо. Приема се, че субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите срани - противопоставените субекти на материалното правоотношение, а обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. Посочва се, че липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело и в този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по разпореждане на съда на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в този смисъл е решение по гр.д. № 1522/2010 г. на IV – г.о. на ВКС. В настоящия случай не е налице отклонение от константната практика на ВКС, доколкото в случая на 23.04.2013г. ищецът в настоящото производство е предявил против ответникът в настоящото производство и последващиприобретатели иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 2011 г. и иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на последните двама ответници да му предадат владението на имота. Съставът на въззивния съд е приел, че в случая липсва обективен идентитет между делата, тъй като по-рано предявения иск има за предмет прогласяване нищожността на договора от 20.09.2011 г., поради липсата на съгласие, а в исковата молба, по която е образувано настоящето дело, след уточненията на исковата молба, ищецът иска да бъде развален договорът за покупко продажба, поради неплащане на продажната цена.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по въпроса на жалбоподателя относим към редовността на исковата молба.В практиката на ВКС обективирана решение № 98 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 588/2013 г. на III - г.о., е прието, че за редовността на исковата молба във връзка с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, съдът следи служебно. Посочва се, че при констатирана нередовност, съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В настоящия случай първостепенния съд е констатирал, че исковата молба е била нередовна и са дадени указания по реда на чл. 129, ал.2 ГПК, които са били изпълнени в срок от ищеца.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпросите касаещи изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК. Съобразно задължителните разяснения обективирани в т. 2б на ТР по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него материално субективно право. В практиката е разяснено, че с петитума се сочи видът на търсената с иска защита - дали ищецът търси само установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или търси още и осъждане или правна промяна и само изменение едновременно на основанието и на петитума на иска е недопустимо, защото променя изцяло предмета на делото, т.е. води до предявяване на нов иск. В настоящия случай ищецът не е изменял основанието на предявения иск, както не е било изменяно и искането до съда. Съдебното исково производство е било образувано по искова молба на ищеца от 20.09.2016г., която е била нередовна, но същата е уточнена след дадени от съда указания, с допълнителни молби, в които ищецът е конкретизирал своите твърдения и искания към съда, като е пояснено че предявява иск по чл.87, ал.3 ГПК за разваляне поради неизпълнение на сключения на 20.09. 2011г. договор за покупко-продажба с ответника, поради неплащане на продажната цена.
Поставените от жалбоподателя въпроси: може ли да бъде уважен иск за обяваване на договора за нищожен след като частично е бил изпълнен, може ли да се уважи иск за нищожност на договор когато по делото се установява, че порокът сочи на унищожаемост и може ли съдът при прогласяване нищожност на договора да не постанови връщане на даденото по него, не съставляват такива, които са обусловили решаващите изводи на съда по същество същите съставляват оплаквания за неправилност на постановеното въззивно решение. Допускането на касационно обжалване съгласно с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Липсата на такъв въпрос съставлява достатъчно основание да не бъде допуснато касационното обжалване /т. 1 от ТР № 1/2009 г. ОСТК ТК на ВКС/.
По въпроса съществено процесуално нарушение ли е отказът на съда да издаде съдебно удостоверение за всички банки в РБ за да се докаже факта на плащане на цена по процесния договор също не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Съобразно практиката на ВКС обективирана в Решение по гр.д. № 2750/2021 г. когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право. В настоящия случай не е налице отклонение от приложението на чл.266,ал.2 ГПК, доколкото за купувача е доказателствената тежест да установи положителния факт на плащането по договора за покупко – продажба и не е изискал да бъдат събрани съдебни удостоверения от всички банки опериращи на територията на Република България, а се е ограничил до някои от тях. Посочените обстоятелства са били известни на ответника при депозирането на отговора на исковата молба и същите не са нови обстоятелства, които не са били известни или не е могъл да ги посочи и представят в срок в първоинстанционното производство.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по въпроса относим към характера на нотариалния акт като документ. В практиката на ВКС обективирана в решение по гр.д. № 6604/2014 г. на IV – г.о. е застъпено становището, че нотариалният акт представлява официален документ, но неговата обвързваща доказателствена сила се простира само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени пред и от нотариуса - прочитане, одобряване и подписване на акта, т. е. законната доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на нотариуса, или до неговите преки възприятия. Многократно е посочвано, че доказателствената сила на нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата, в която част нотариалния акт има характер на частен документ и въпросът за верността на изявленията на страните по сделката, т. е. доколко те отговарят на истината, се решава от съда според събраните по делото доказателства. В случая в тежест на ответника по смисъла на чл. 154, ал.1 ГПК е било да установи, че в действителност е заплатил продажната цена обективирана в нотариалния акт. Ответникът – жалбоподател в настоящето производство е установил, че по сметка на представителя е била преведена част от продажната цена, с което задължението е погасено частично, поради което е прието, че предявения иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за развалянето на договора за покупко – продажба на недвижимия имот следва да бъде уважен.
Така установената практика по разгледаните от въззивния съд въпроси в обжалваното решение не е неправилна и не следва да се допуске касационно обжалване на основаниечл.280,ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана.
Решението не е и очевидно неправилно.Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед разпоредбите на чл.78, ал.3 ГПК и чл.80 ГПК на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство пред ВКС, тъй като от договора за правна помощ е видно, че такова е следвало да бъде заплатено по банков път в размер на 420 лв. , но не са представени доказателства за реалното му заплащане.
Предвид изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.11.2021 г. по гр. д. № 1556/2021 г. на АС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: