Р Е Ш Е Н И Е №7 С., 03.02.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4002 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. И. чрез пълномощника му адвокат М. К. Д. против решение № 543 от 24.03.2015 г., постановено по гр.д. № 56 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 9414 от 24.10.2014 г. по гр.д. № 13856/2012 г. на Районен съд-Варна и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от И. Н. И. против А. А. Д., М. А. Д. и А. А. Д. иск за признаване за установено, че И. Н. И. е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2515.2136 по КК на [населено място] с площ от 1000 кв.м. и ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 234.30 лв. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба А. А. Д., М. А. Д. и А. А. Д. оспорват основателността й, като претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 365 от 27.10.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: следва ли да е водоснабдена и електрифицирана едноетажна постройка, изградена от бетон и дялан камък, с покрив от бетонова плоча, която няма метални изводи нагоре, за да се приеме, че същата е сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради противоречие на формирания от възивния съд извод /че по делото не е безспорно установено, че към 01.03.1991 г. в предоставения за ползване имот е имало изградена „сграда”, която да удовлетворява изискванията на ЗСПЗЗ – установено е, че в имота има изграден приземен етаж, но не са ангажирани доказателства, дали „постройката” е електрифицирана, водоснабдена и дали е била годна за временно обитаване и е приел, че не е осъществен фактическия състав на § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ/ с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по т.д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, когато е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове и по въпроса: дали изводите относно придобиване на право на собственост чрез давностно владение, следва да се формират при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства, поради противоречие с практиката на ВКС по Решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 1058/2010 г., І г.о., Решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о. и Решение № 22/24.02.2015 г. по гр.д. № 4581/2014 г., І г.о., според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а свидетелските показания следва да се преценяват в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на формалната логика, доколкото в случая съдът е формирал изводите си, приемайки, че е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от наследодателя на ищеца ревандикационен иск против настоящите ответници, без да отчете, че решението, с което е отхвърлен иск по чл.108 ЗС е обезсилено, като са дадени указания, че предявения иск е по чл.75 ЗС, а впоследствие делото е прекратено, а наличието на това писмено доказателство е в основата на мотивировката, че свидетелските показания са недостоверни относно упражняваната фактическа власт върху имота. По основателността на касационната жалба: Ищецът е основал иска на твърденията, че наследодателят му Н. И. П., поч. на 27.03.2008 г. е придобил собствеността на процесния имот на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, евентуално чрез давностно владение от 2008 г. и присъединявайки владението на наследодателя си от 1980 г. /смутено от ответниците само в периода 21 и 22.07.1993 г. чрез изкореняване на няколко дървета и лози, но те сами са прекратили действията си/. В отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска с твърдения, че предоставения за ползване на наследодателя на ищеца имот и процесния не са идентични, че към 1.03.1991 г. в имота не е имало сграда по смисъла на § 1 ПЗР ППЗСПЗЗ, която да е завършен строеж до покрива включително. Признали са твърдените в исковата молба обстоятелства, че са придобили собствеността въз основа на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 167, том V на 12.03.1992 г., като праводателите им П. Д. А. и Д. А. Д. са се легитимирали като собственици с констативен нотариален акт № 165, том X. от 27.11.1991 г. за собственост по наследство и давност. Поддържат, че от датата на покупко-продажбата са във владение на имота, поради което при условията на евентуалност са навели възражение, че са го придобили по давност. Видно от Решение № 8 за предоставяне право на ползване по протокол 15/12.12.1979 г. на ИК на Варненски Г. на Н. Ив.П. се предоставя 1 дка в м.“Б. дере“, при граници С. Д., дере, дере /М. Г., която е вписана като четвърти съсед в Удостоверение № 101/15.01.1980 г. за предоставено на Н. И. П. е посочена като съсед на имота от 1 дка в същата местност, предоставен на И. Д. И./. С решение от 27.02.1996 г. по гр.д. № 23/1996 г. на Варненски окръжен съд е отменен отказа на кмета на [община] да признае правата по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ на Н. И. П. и е обявена оценката на тази земя /1 дка в м.“Б. дере“/ в размер на 79750 лв., като е посочено, че въз основа на разрешение за строеж № 340/5.11.1985 г. са излети бетонови основи. В оценителен протокол № 2085/19.12.1996 г. имотът е идентифициран с № 1151а, идентичен с № 2136 и е оценен на 47850 лв. От експертните заключения се установява, че в разписния списък към кадастралния план от 1987 г. имот пл. № 1151а е записан на името на Н. И. П., но имотът не е попълнен в самия кадастралнен план. Имот пл.№ 2136 е нанесен в помощния план и плана за новообразуваните имоти, одобрен на 25.11.2003 г. и е записан на Н. И. П.. Понастоящем в имота е изградена сграда от 29 кв.м., от бетон и дялан камък, с покрив от бетонова плоча, която представлява част от етапно изпълнение на сградата по строително разрешение № 340/1985 г., която за първи път е отразена в КП на ползувателите, неразделна част от ПНИ. Към настоящия момент са материализирани граници на имот 2136 – източна-бетонови колове, западна-дървени колове с бодлива тел, северозападна-бетонни колове с мрежа и жив плет, северна-част от постройката в имот 2136, южна-полумасивна постройка в имот 1151 и част бетонови колове и мрежа и част итернитови плоскости. Същевременно имотите, описани в констативен нотариален акт № 165, том X. от 27.11.1991 г. за собственост по наследство и давност на праводателите на ответниците П. Д. А. и Д. А. Д. не са идентични с имот пл. № 2136 или имот пл. № 7056 и пл. № 7045 по кадастралния план от 1956 г., от които е част, но имотът, който са продали на ответниците с нотариален акт № 167, том V на 12.03.1992 г. е идентичен. Не може да се установи точното местоположение на предоставения с Решение № 8 за предоставяне право на ползване по протокол 15/12.12.1979 г. имот, тъй като имотът не е нанесен графично в кадастралния план от 1987 г. и е налице съвпадане само на една от границите – дере, като липсва имот, на който двете граници са дерета. П. на ответниците са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имоти на своите наследодатели, но няма данни процесния имот да е сред тях. По делото са събрани и гласни доказателства, ангажирани само от ищеца. Свидетелят Л. Д. изнася в показанията си, че неговият баща и бащата на ищеца едновременно получили право на ползване върху имотите си, като Н. П. оградил мястото си и от тогава границите на имота не са местени. Същия, а впоследствие и сина му поддържат имота. Единственият инцидент бил, когато някой влязъл в мястото, след което Н. П. оправил оградата. Свидетелят М. П. Д. е живяла в съседен имот от 1987 г. и към този момент имотът бил ограден с телена ограда. Понастоящем е продала своя имот, но продължава да го посещава и не вижда промяна в имота на ищеца. Веднъж между 1993-1994 г. дошъл Д. с работници и махнали оградата от колове и два-три реда тел След това Н. възстановил оградата. Д. след това не е идвал, не е идвал да претендира и друг. И двамата свидетели поддържат, че сградата е била изградена към 1987 г. При така събрания доказателствен материал настоящия съдебен състав приема, че е установена идентичност между предоставения на наследодателя на ищеца Н. И. П. за ползване имот и процесния имот. П. лице не може да носи негативните последици от начина, по който са описани границите в акта, с който му е предоставено правото на ползване /в случая Решение № 8 за предоставяне право на ползване по протокол 15/12.12.1979 г. на ИК на Варненски Г./ и от липсата на графично отразяване на имота в кадастралния план от 1987 г., а от показанията на свидетеля Д. се установява, че процесният имот е същият, в който е въведен Н. П. в изпълнение на Решение № 8 за предоставяне право на ползване по протокол 15/12.12.1979 г. на ИК на Варненски Г.. В случая обаче Н. И. П. не е придобил правото на собственост, изплащайки при условията на § 4а ЗСПЗЗ стойността на предоставеното му за ползване място, тъй като в имота не е имало сграда към 01.03.1991 г. по смисъла на §1, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. Посоченият извод се обосновава от обстоятелството, че в молбата си за изкупуване по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ от 29.06.1992 г. наследодателят на ищеца е посочил наличието само на бетонов фундамент, а не на сграда, като същата констатация /само за изкопани основи/ се съдържа и в мотивите на решение от 27.02.1996 г. по гр.д. № 23/1996 г. на Варненски окръжен съд са също само за изкопани основи. Свидетелите Д. и Д. само излагат твърденията си за наличие на застрояване към 1987 г., но не описват сградата, поради което не може да се прецени дали имат предвид започналия строеж чрез поставяне на фундамента или наличието на изградена сграда. С оглед извънсъдебното признание на наследодателя на ищеца Н. П., че към 1.03.1991 г. са били изкопани само основите на сега съществуващия строеж и липсата на пълно доказване от страна на ищеца на построяването на сградата към този момент, следва да се приеме, че не са били налице изискванията за придобиване правото на собственост на основание § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на заявеното от него евентуално придобивно основание – изтекъл десетгодишен давностен срок с присъединяване владението на наследодателя му Н. П.. Не е установено по делото с оглед твърденията на страните и изведените от тя придобивни основания процесният имот да е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което по отношение на него не се прилага чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Правото на ползване на Н. П. е прекратено на 1.03.1991 г. по силата на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, от който момент същият се е намирал без правно основание в имота и по силата на презумпцията по чл.69 ЗС следва, че е упражнявал фактическата власт като владелец. Гласните доказателства установяват, че и понастоящем владението се осъществява от универсалния правоприемник – ищеца по делото и по силата на презумпцията на чл.83 ЗС следва, че владението е осъществявано през целия период от време. Не е установено твърдението на ответниците, че те са във владение на имота от датата на закупуването му - 12.03.1992 г. От доказателствата по делото е видно, че същите са осъществили инцидентно действие спрямо имота през 1993 – 1994 г. От факта, че Н. П. е предявил иск против тях, който е квалифициран по чл.75 ЗС, не може да се направи извод, че същите са запазили фактическата власт, тъй като производството по това дело е прекратено. Изслушаните в настоящото производство гласни доказателства установяват, че веднага след действията на ответниците, Н. П. възстановил фактическата си власт и възстановил разрушената ограда. След като не е доказано владелецът да е бил отстранен от имота за повече от шест месеца, то владението не се счита прекъснато – аргумент от чл.81 ЗС. Следователно давностния срок по отношение на процесния имот е започнал на тече на 1.03.1991 г., владението е осъществявано постоянно, явно, непрекъснато и спокойно до предявяването на настоящия иск, с който ищецът се позовава на придобивното основание давност, поради което следва, че е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС. С оглед изложеното въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения установителен иск за собственост. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да възстановят на ищеца направените в съдебното производство разноски в размер на 7406.76 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 543 от 24.03.2015 г., постановено по гр.д. № 56 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. Д., ЕГН [ЕГН], М. А. Д., ЕГН [ЕГН] и А. А. Д., ЕГН [ЕГН], тримата с адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ап.46, съдебен адрес: адвокат Н. Т., [населено място], [улица], че И. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 10135.2515.2136 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], с.о. „А. мак“, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, с площ 1000 кв.м. при съседи: имоти с идентификатори 10135.2515.2034, 10135.2515.1151, 10135.2515.3557, 10135.2515.9735, 10135.2515.9583 и 10135.2515.3168. ОСЪЖДА на А. А. Д., ЕГН [ЕГН], М. А. Д., ЕГН [ЕГН] и А. А. Д., ЕГН [ЕГН], тримата с адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ап.46, съдебен адрес: адвокат Н. Т., [населено място], [улица] да заплатят на И. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски на съдебното производство в размер на 7406.76 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: