4 Решение по т.д.№ 34/2015 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 150 София, 30.12.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 34 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 1791 от 07.08.2014 год. по т.д.№ 980/2014 год. на Софийски апелативен съд. С въззивното решение, постановено по жалбата на [фирма] е потвърдено Решение № 15 от 03.01.2014 год. по т.д.№ 9185/2012 год. на Софийски градски съд. С него е била отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ на акционерното дружество-касатор за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Счита, че неправилно апелативният съд не е допуснал събирането на допълнителни доказателства относно актуалното състояние на ответното дружество, като към периода на провеждане на въззивното производство, характеристиките на неплатежоспособност на длъжника за били налице. Не са били обсъдени и събраните пред първата инстанция доказателства и по-конкретно – заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Искането е за касиране решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за установяване на фактическите обстоятелства по спора. Ответникът по касация [фирма] не е представил отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК и не е изразил становище в съдебно заседание. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС по въпросите: 1./ Приложимостта на преклузията по чл.266 ал.1 ГПК в производството по несъстоятелност - Решение № 90/20.07.2012 год. по т.д.№ 1152/2011 год. на І т.о. на ВКС; 2./ Към кой момент следва да се прецени обективното състояние на неплатежоспособност на дружеството? - Решение № 115/25.06.2010 год. по т.д.№ 169/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Молбата по чл.625 ТЗ на [фирма] е депозирана на 14.12.2012 год. и искането за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] произтича от непогасени задължения по договор за банков кредит от 2004 год. в общ размер 175886.79 евро за което задължение е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда и на основание чл.417 и сл.ГПК. Поради липса на възможност за удовлетворяване по реда на индивидуалното принудително изпълнение, кредиторът е инициирал универсално такова. Последователно подържаната теза на ответника-длъжник е, че затрудненията му са временни и той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да бъдат застрашени интересите на кредиторите. Тази теза е била възприета и от първоинстанционния съд, който мотивирайки се със събраните по делото доказателства, установяващи състоянието на длъжника към 31.12.2012 год., е отхвърлил молбата на банката-кредитор за откриване на производство по несъстоятелност с решението си от 03.01.2014 год. Въззивното производство е инициирано на 27.01.2014 год. В жалбата на [фирма] се твърди необоснованост на извода на СГС, че длъжникът разполага с имущество, както и че затрудненията му за погасяване на частноправните и публичноправните задължения са временни. Поискал е събиране на допълнителни доказателства относно актуалното състояние на [фирма] с оглед показателите и за 2013 год. в хипотезите на чл.608 ал.1 и ал.2 ТЗ. Съставът на САС е приел, че искането за събиране на доказателства е несвоевременно. Основал е решението си на събраните в първоинстанционното производство доказателства, сочещи състоянието на дружеството към 31.12.2012 год. По правните въпроси. С постановените по реда на чл.290 ГПК - Решение № 90/20.07.2012 год. по т.д.№ 1152/2011 год. на І т.о. и Решение № 153 от 23.12.2010 год. на І т.о., ВКС е приел, че преклузията по чл.266 ал.1 ТЗ не се прилага в производството по несъстоятелност с оглед нуждата, в това производство да бъде съобразена динамиката на търговските отношения. Изводът на ВКС е обусловен от спецификата на производството по несъстоятелност. В рамките на производството по първата фаза, подлежи на установяване икономическото състояние на длъжника с оглед преценката за възможността му да погасява задълженията си без опасност за интересите на кредиторите. Това включва съпоставка на стойността на краткотрайните му активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса му. Не е без значение и общата задлъжнялост, особено в хипотезата на твърдението на длъжника, че затрудненията му са временни. Обстоятелството дали затрудненията са временни, може да бъде проверено в производството пред въззивната инстанция, която да установи налице ли са новонастъпили изменения, потвърждаващи или опровергаващи тезата както за временния характер на затрудненията, така и за увеличаване или намаляване стойността на краткотрайните активи. Оттук произтича и отговора на втория правен въпрос – определянето на възможността на длъжника да обслужва/погасява задълженията си, така, че това да не затруднява търговската дейност на предприятието, което от своя страна би увредило интересите на кредиторите му, е динамичен процес по отношение на който е приложима разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК и релевантно е икономическото състояние на длъжника, установено във въззивното производство по реда на чл.268 ал.3 вр.чл.267 ГПК. По същество. От отговорите на поставените правни въпроси, следва изводът, че като не е допуснал събирането на допълнителни доказателства за установяване на икономическото състояние на длъжника след 31.12.2012 год., съставът на Софийски апелативен съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до неизясняване на релевантни за спора факти. Това налага касирането на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия по чл.267 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. на основание чл.293 ал.3 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1791 от 07.08.2014 год. по т.д.№ 980/2014 год. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.