Р Е Ш Е Н
И Е
№ 222
София,04.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса
Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Зоя Атанасова
при
участието на секретаря Ани Давидова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 136 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. С. от гр. С.,който е починал в хода на производството пред ВКС и заместен по реда на чл.227 ГПК от наследниците по закон-преживяла съпруга К. А. С.,дъщеря И. С. Я. и дъщеря Х. С. С., срещу въззивното решение на Окръжен съд С. , постановено на 08.10.2008г. по гр.д. №225/2008г.
С определение №294/16.04.2009г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса налице ли са предпоставките на чл.53,ал.2 ЗКИР когато регулацията е била изменена по желание на заинтересованите собственици и заповедта за нейното изменение не е била обжалвана,т.е. дали в подобна хипотеза може да се приеме,че регулацията е приложена.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като въззивният съд не е преценил значението на обстоятелството,че регулацията е била изменена през 1991г. по искане на праводателите на предявилите иска лица,заповедта за изменение на регулационния план не е била обжалвана,в който случай следва да се приеме,че регулацията е приложена и не е налице грешка в кадастралния план. Молят решението на въззивния съд да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. Х. П.,М. Д. Б. и Д. Д. Б. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържат,че в случая релевантен за собствеността е фактът на давностно владение,което е осъществявано в рамките на съществуващата стара граница на имота, както и че доколкото според изменението на регулационния план през 1991г. за имота на ответната страна няма отреден парцел,то между двата имота към този момент няма обща регулационна линия,която би могла да се трансформира в имотна граница.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Д. Х. П.,М. Д. Б. и Д. Д. Б. са предявили иск за признаване за установено, че е налице допусната грешка по плана на гр. С. от 1983г. при заснемането на границата между имот №507 и 508 в кв.41.
С обжалваното решение Окръжен съд С. ,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд,с което така предявеният иск е бил отхвърлен за 15.40 кв.м.,представляващи част от имот №507,кв.41 по плана на гр. С. от 1983г. /имот кад. №914.164 по кадастралната карта на гр. С. от 2005г./и вместо това е признал за установено по отношение на С. Х. С. , заместен в настоящето производство от своите наследници по закон К. А. С.,И. С. Я. и Х. С. С.,че е налице допусната грешка в плана на гр. С. от 1983г. при заснемането на границата между имот №507 и 508 в кв.41,като вярната имотна граница минава по кафявата линия,отразена на скица №2, представляваща неразделна част от решението и че Д. Х. П.,М. Д. Б. и Д. Д. Б. са собственици на част от имот №507,кв.41 по плана на гр. С. от 1983г. /имот кад. №914.164/ с площ от 15.40кв.м.,неправилно включени към имот №508,кв.41 по плана на гр. С. от 1983г. /имот кад. №914.163/ поради наличието на допусната кадастрална грешка в плана на гр. С. от 1983г. и е отменил частично до размера на 15.40кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67653.914.163 съставения по реда на обстоятелствената проверка н.а. №31,том ІІ,рег. №2031,дело №152/2006г. на нотариус с район на действие Смолянски районен съд.
Прието е,че съгласно първия одобрен регулационен план на гр. С. от 1934г. имот №507 участвува в парцел **** А-965,966,като регулационните сметки със съседния парцел **** /понастоящем имот с кад. №914.163/ са уредени през 1935г.,регулацията е приложена и тези граници са трансформирани в имотни по плана от 1965г. В плана от 1983г. и двата имота са включени в общ парцел ****озеленяване и между тях не съществуват парцелни граници,но са нанесени имотни граници,които обаче не съвпадат с тези по плана от 1965г.,което според съда обуславя наличие на грешка в кадастралната основа. На място и понастоящем съществува стара каменна ограда,минаваща по границата от 1965г. и в тези граници страните владеят имотите си,поради което е прието ,че това е вярната имотна граница и регулацията от 1983г. не е приложена. През 1991г. се извършва частично изменение на ЗРП за кв.41 като част от парцел ****озеленяване се преотрежда и се образува парцел **** /идентичен с имот №507/ като парцелните граници са идентични с имотните граници от 1983г. Тези граници са нанесени и в кадастралния план от 2005г. И тъй като на място все още съществува имотната граница по плана от 1965г. и именно тя очертава фактическите непроменени граници,е прието,че регулацията по отношение границата между двата имота не е приложена и е налице грешка при изработването на плана от 1983г.
Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае значението на изменението на регулационния план,което е извършено по искане на заинтересованите лица,за възможността впоследствие същите лица или техните правоприемници да поискат поправка на грешка в кадастралния план по отношение на границите на имота,макар да не са обжалвали заповедта,с която регулационният план е бил изменен.
Според настоящия състав на Второ ГО на ГК на ВКС в хипотеза,при която регулационният план е бил изменен по искане на заинтересованите собственици при действието на ЗТСУ/отм./ и заповедта за изменение на плана не е била обжалвана, регулацията следва да се счита за приложена. При наличие на несъответствие между имотните граници по предходен кадастрален план с имотните граници в последващия,които съответствуват на границите на урегулираните имоти по изменения регулационен план не може да се приеме,че е налице грешка в кадастралната основа по смисъла на чл.53,ал.2 ЗКИР като съображенията за това са следните:
Грешка в одобрена кадастрална карта и регистър досежно нанесената граница между два съседни имота,които са урегулирани,по смисъла на чл.53,ал.2 ЗКИР е налице само ако регулацията не е приложена,т.е. само ако съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в кадастралния план и регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и влязъл в сила подробен устройствен план по реда на чл.134,ал.2,т.2 ЗУТ. Такава възможност е налице при първоначално урегулиране на имотите, ако се установи,че границите на имотите по регулационен план /подробен устройствен план/ не съответствуват на имотните граници по кадастрален план /кадастрална карта/ без при това да е извършено придаване по регулация с определяне на съответно обезщетение за придадените към съседен имот части,както и при наличие на подобно несъответствие при последващо изменение на регулационния план,ако регулацията не е приложена.
При наличие на изменение в регулационен план,извършено при действието на ЗТСУ/отм./ регулацията следва да се приеме за приложена с оглед установените в чл.33 и 110 от този закон правила,като се имат предвид и правилата на §6 ПР ЗУТ.
Разпоредбата на чл.33 ЗТСУ/отм./ урежда последиците от изменението на дворищнорегулационния план според основанието,на което същото е било извършено и визира хипотезите на изменение на регулационния план,извършено на посочените в чл.32,ал.1 ЗТСУ/отм./ основания,като предвижда изрично предпоставките,които наред с влязлата в сила заповед за изменение на плана следва да бъдат осъществени,за да се приеме,че регулацията е приложена и парцелните граници следва да се приемат за имотни. В хипотезата на чл.32,ал.2 ЗТСУ/отм./,при която влезлият в сила дворищнорегулационен план е изменен със съгласие на всички пряко заинтересувани собственици, ,законът не установява изискване новият план да бъде създаден на основата на първоначалното /преди регулацията/ положение на недвижимите имоти, нито установява правилото,че ако от деня на заемане на придадените имоти по законния ред / в хипотезите на чл.32,ал.1,т.2,4 и 5 ЗТСУ/отм./ е изтекъл 10 годишен срок,парцелните граници се приемат за имотни граници,нито правилото,че парцелните граници се приемат за имотни /в хипотезите на чл.32,ал.1,т.1 и 3 ЗТСУ/отм./,ако до деня на откриване на производството по изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено. Не са предвидени допълнителни предпоставки,които следва да бъдат реализирани,за да се приеме,че регулацията е приложена и парцелните граници следва да се приемат за имотни. При изменение на дворищнорегулационния план по съгласие на заинтересуваните собственици следователно регулационните линии получават значението и на имотни граници от момента на влизане в сила на заповедта за изменение на дворищнорегулационния план,доколкото изменението на регулационния план е извършено не съобразно кадастралната основа,а по волята на заинтересуваните собственици, и по реда на чл.134,ал.2,т.2 ЗУТ подробният устройствен план не би могъл да бъде изменен. Същото разрешение следва да бъде дадено и в хипотеза,при която изменението на регулационния план е извършено по искане на заинтересуваните лица,вкл. и когато по искане на собствениците на имот, включен в общ парцел ****аедно с други имоти,за техния имот е обособен самостоятелен парцел,тъй като изменението на дворищнорегулационния план по волята на пряко заинтересуваните лица,извършено при действието на ЗТСУ/отм./ може да касае съгласно чл.93,ал.1 ППЗТСУ/отм./ очертанията и размерите на парцелите,както и обособяването на повече или по-малко парцели за същия имот. След като заинтересуваните собственици веднъж вече са изразили волята си за начина,по който следва да бъде извършено изменението на регулационния план пред общинската администрация и не са обжалвали издадената въз основа на тяхното искане заповед за изменение на плана,вкл. с твърдението,че същата не съответствува на искането или не отразява действително съществуващите на място граници на имота,същите не разполагат с възможност да искат това несъответствие да бъде отстранено по общия исков ред чрез установяване на грешка в кадастралната карта и регистър. Възраженията си срещу извършеното от общинската администрация изменение на дворищнорегулационния план заинтересуваните собственици в такава хипотеза могат да въвеждат само в административно производство по обжалване на административния акт по изменение на регулацията.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.
След като по делото е установено,че парцел **** е образуван чрез обособяване като самостоятелен от част от парцел ****озеленяване през 1991г. като дворищнорегулационният план е бил изменен по искане на Й. П. и М. З. ,собственици на единия от имотите, включени в общия парцел ****озеленяване,неправилно въззивният съд е приел,че несъответствието на парцелните граници на парцел **** с имотните граници на имот пл. №513 по плана от 1965г.,идентичен с имот №507,представлява грешка в кадастралната основа на плана. Както вече беше отбелязано, ако изменението на дворищнорегулационния план е извършено по искане на заинтересуваните лица,вкл. и при обособяване като самостоятелен парцел ****а имот,включен в общ парцел, регулационните линии получават значението и на имотни граници от момента на влизане в сила на заповедта за изменение на дворищнорегулационния план, тъй като изменението на регулационния план не е извършено по волята на общинската администрация съобразно кадастралната основа,а по волята на заинтересуваните собственици. Към този момент С. Х. С. не се легитимира като собственик на имот пл. №512,идентичен с пл. №508 /същият е признат за собственик на този имот по давност през 2006г./,т.е. за да се приеме,че е налице хипотезата на чл.32,ал.2 ЗТСУ /отм./,т.е. че са били налице предпоставките за изменение на регулационния план по този ред, достатъчно е да е налице искане, изходящо от собствениците на имот пл. №513,което да е било уважено от общинската администрация. Обстоятелството,че и към настоящия момент за имот с идентификатор 914.163,идентичен с имот пл. №512 по кадастралния план от 1983г.,не е отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот,а същият е част от УПИ *Озеленяване само по себе си не може да обуслови извода,че парцелната граница между парцел **** и парцел ****Озеленяване през 1991г. не е станала имотна граница нито извод за наличие на грешка в кадастралната основа. Изменението на регулационния план през 1991г. очертава границите на парцел ****,вкл. и границата с парцел ****Озеленяване и за имот пл. №507 тези парцелни граници стават имотни независимо от това дали непосредствено граничещия с парцел **** съседен имот е обособен като самостоятелен парцел ****ли е включен в общ парцел. Общата регулационна граница между два съседни парцела става имотна за онзи имот,включен в състава на общия парцел,който непосредствено граничи с парцел ****,т.е. за имот, представляващ понастоящем ПИ с идентификатор 914.163.
Неоснователен е наведеният от ответниците по касационна жалба довод,че искането за изменение на регулационния план от 1991г. касае само промяна предназначението на терена,а оттам че заповед №82/14.10.1991г. има само такава последица. Според регулационния план от 1983г. имотът,идентифициран към онзи момент като пл. №513 е включен в общ парцел,т.е. няма самостоятелен регулационен статут. Само промяната в предназначението на имота не би могла да доведе до неговото обособяване като самостоятелен парцел,поради което едновременно с изменението на ЗРП досежно предназначението на терена със заповед №82/14.10.1991г. на кмета на Община С. е извършено и изменение на дворищнорегулационния план като е обособен самостоятелен парцел ****,което изрично е посочено в самата заповед / посочено е,че чрез одобрената промяна част от парцел ****Озеленяване се преотрежда и се образува парцел ****/. И. при обособяването на този парцел ****овите регулационни линии стават и имотни по кадстралната основа. Ако през 1991г. Йорданка П. и М. З. са отправили до общинската администрация искане само за промяна предназначението на имота без да са изразили воля за обособяването на имота в самостоятелен парцел, издадената заповед за изменение на регулационния план не е отговаряла на отправеното искане и те не са желаели настъпването на правните й последици досежно обособяването на имота като самостоятелен парцел, е следвало да обжалват заповедта по административен ред. С такава възможност Й. П. и М. З. ,праводатели на Д. Х. ,М. Д. и Д. Д. ,са разполагали и именно по този ред е следвало да изложат възраженията си досежно начина на обособяване на самостоятелния парцел **** и границите на същия. Регулацията от 1991г. е приложена,поради което не може да се приеме,че несъответствието между границите на двата съседни имота с кадастралния и регулационен план от 1965г. се дължи на грешка в кадастралната карта и регистър.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като предявеният от Д. Х. П.,М. Д. Б. и Д. Д. Б. иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на К. А. С.,И. С. Я. и Х. С. С. следва да бъде присъдена сумата 808лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд- С. , постановено на 08.10.2008г. по гр.д. № 225/2008г. в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от Д. Х. П.,М. Д. Б. и Д. Д. Б. по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР иск е бил отхвърлен за 15.40 кв.м.,представляващи част от имот №507,кв.41 по плана на гр. С. от 1983г. /имот кад. №914.164 по кадастралната карта на гр. С. от 2005г./ и вместо това е признато за установено по отношение на С. Х. С. , заместен в настоящето производство от своите наследници по закон К. А. С.,И. С. Я. и Х. С. С.,че е налице допусната грешка в плана на гр. С. от 1983г. при заснемането на границата между имот №507 и 508 в кв.41, като вярната имотна граница минава по кафявата линия,отразена на скица №2, представляваща неразделна част от решението и че Д. Х. П.,М. Д. Б. и Д. Д. Б. са собственици на част от имот №507,кв.41 по плана на гр. С. от 1983г. /имот кад. №914.164/ с площ от 15.40кв.м.,неправилно включени към имот №508,кв.41 по плана на гр. С. от 1983г. /имот кад. №914.163/ поради наличието на допусната кадастрална грешка в плана на гр. С. от 1983г. и е отменил частично до размера на 15.40кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67653.914.163 съставения по реда на обстоятелствената проверка н.а. №31,том ІІ,рег. №2031,дело №152/2006г. на нотариус с район на действие Смолянски районен съд,както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. П.,М. Д. Б. и Д. Д. Б. иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на К. А. С.,И. С. Я. и Х. С. С.,наследници по закон на починалия на 04.12.2009г. първоначален ответник С. Х. С. ,че е налице допусната грешка в плана на гр. С. от 1983г. при заснемането на границата между имот №507 и 508 в кв.41 и че Д. Х. П.,М. Д. Б. и Д. Д. Б. са собственици на част от имот №507,кв.41 по плана на гр. С. от 1983г. /имот кад. №914.164/ с площ от 15.40кв.м.,неправилно включени към имот №508,кв.41 по плана на гр. С. от 1983г. /имот кад. №914.163/ поради наличието на допусната кадастрална грешка в плана на гр. С. от 1983г. ,както и искането за отмяна до размера на 15.40кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67653.914.163 на съставения по реда на обстоятелствената проверка н.а. №31,том ІІ,рег. №2031,дело №152/2006г. на нотариус с район на действие Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА Д. Х. П.,М. Д. Б. и Д. Д. Б. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на К. А. С.,И. С. Я. и Х. С. С. сумата 808лв./осемстотин и осем лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: