Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
С., 15.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Б. Лазарова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 657/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по молба на Д. Ж. Г. като едноличен търговец „Д.-64” със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 31.03.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 151/2007 г.
Молителят твърди, че след постановяване на въззивното решение е получил писмо № 69/06.02.2009 г. от ”Ж.”, при Ж. „Б. имоти”, АД. В новосъставения документ се съдържа нова информация относно обстоятелство, което е от значение за размера на присъдените обезщетения с решението на Бургаския апелативен съд.
Ответниците по молбата А. Я. В. и М. Я. В., действащи със съгласието на майка си Д. Д. Тодорова чрез адв. К. са възразили, че тя е неоснователна. В съдебно заседание поддържат становището си и молят за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, които попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е осъдил Д. Ж. Г. като едноличен търговец „Д.-64” със седалище [населено място] да заплати на А. Я. В. 9 138,36 лв. и на М. Я. В. 6 888,32 лв., двете действащи чрез майка им Д. Тодорова. Сумите са присъдени като обезщетения по чл. 200, ал. 1 КТ за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им Я. П. В. в резултат на трудова злополука. Съдът е определил и заплащане на лихва върху главниците, считано от 08.06.2005 г., както и съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете.
Съдът е приел за неоснователно искането на работодателя – ответник за намаляване на горните обезщетения със застрахователното обезщетение, което ще получат от застрахователя по сключени договори за застраховане на работниците. Съдът е посочил, че застрахователната агенция е взела решение да изплати по 1250 лв. на всяко от децата на Я. В., но по делото е безспорно, че реално плащане не е извършено. Изложил е съображения, че за да приложи хипотезата на чл. 200, ал. 4 КТ е нужно получаване на застрахователните премии от увредените.
С молбата за отмяна са приети удостоверение от 31.12.2008 г. и писмо от 05.02.2009 г., в които Ж. [фирма], [населено място] изнася, че не е изплатено дължимото застрахователно обезщетение по заведена щета № 20070306501300002, тъй като ползващите се лица А. В. и М. В. не са представили банкови сметки, нито са упълномощили лице, което да получи дължимите суми.
Документите са съставени след устните състезания във въззивна инстанция, към който момент е формирана силата на присъдено нещо по решението, чиято отмяна се желае. Те, обаче не съдържат новоузнати или нововъзникнали факти. Фактическата обстановка не е променена. При същите данни въззивният съд е приел, че не са налице основания за намаляване на присъдените обезщетения.
Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор.
Това значи, че ако решаващият съд би ползвал представените с молбата писмени документи, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска.
Тези документи, също така следва да са новооткритите или новосъздадени за факти, твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на същите документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна.
Разглежданият случай, безспорно, не е такъв.
В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Молителят следва да заплати на насрещните страни сторените от тях съдебно-деловодни разноски – 870 лв. платен адвокатски хонорар за представителство пред съда.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г., подадена от Д. Ж. Г. като едноличен търговец „Д.-64” със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 31.03.2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 151/2007 г.
ОСЪЖДА Д. Ж. Г. като едноличен търговец „Д.-64” със седалище [населено място] и адрес на управление[жк]да заплати общо на А. Я. В. и М. Я. В., действащи със съгласието на майка си Д. Д. Тодорова, всички от [населено място],[жк], жк Н., [жилищен адрес] сумата в размер на 870 /осемстотин и седемдесет/ лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК от 2007 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: