РЕШЕНИЕ N.782/10 София, 27.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на осми ноември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1865 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 401 от 14.05.2010 г. по гр.д. № 1865 от 2009 г. на Върховния касационен съд , Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по касационната жалба на А. Т. Ч. и И. Т. Ч. , представлявани от адв. В. К. –Б. на решение № І-79 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 230 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд , с което е отменено решение № 188 от 21.01.2009 г. по гр.д. № 440 от 2008 г. на Несебърския районен съд и е уважен ревандикационният иск. Обжалването е допуснато по процесуалния въпрос за обсъждане на всички наведени твърдения и възражения на страните и съпоставянето им с представените доказателствени материали и по материално правният въпрос за действителността на делбата на съсобствен, между две търговски дружества, имот , която е сключена без да е взето решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност по чл.137 , ал.1, т.7 от Търговския закон. В съдебно заседание подържат касационната жалба и претендират направените разноски в тази инстанция. Ответника [фирма] е представил отговор , в който подържа, че въззивното решение не противоречи на ППВС № 6 от 1974 г. и излага съображения за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е допустима защото е подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания , доводите на страните и данните по делото приема следното : Разгледана по същество жалбата на А. Т. Ч. и И. Т. Ч. е неоснователна. Бургаския окръжен съд е намерил, че предявеният иск от търговското дружество [фирма] срещу А. Т. Ч. и И. Т. Ч. за ревандикация на недвижим имот с идентификатор № 51500.507.577 по кадастралната карта на [населено място], к.к.”Слънчев бряг”, с площ за мястото от 1 968 кв.м. и този по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за периода от 22.11.2006 г. до 15.02.2008 г. в размер на 3 000 лв. са основателни защото е счел, че дружеството е станало собственик на имота на деривативно основание- договори за придобиване на съсобственост и доброволна делба, а ответниците осъществяват фактическа власт върху имота без правно основание. Ответниците касатори А. Т. Ч. и И. Т. Ч. са направили правопогасителното възражение за липса на активна материално правна легитимация на ищеца- търговско дружество считайки, че договора за делба от 22.12.2006 г. сключен между [фирма] и [фирма] , като правоприемник на [фирма], с който легитимира собствеността си е нищожен поради противоречие със закона- чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Във връзка с това възражение е поставен и основния материално правен въпрос, релевантен за спорното правоотношение, а именно : действителна ли е делбата при която участват всички съделители, но част от тях не са надлежно представлявани. В конкретиката касаторите подържат, че липсва решение на общото събрание на дружество [фирма] , който орган е следвало да вземе решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти, т.е. за сключването на договор за доброволна делба. Поставеният въпрос касае приложението на чл.34 от Закона за собствеността във връзка с чл.75, ал.1 Закона за наследството за действителността на договора за доброволна делба при неучастие на съсобственик , или макар той да участва да не е бил надлежно представляван. Нормата на чл.26, ал.1 ЗЗД прогласява за нищожни договорите, сключени без съгласие. Такива са сделките, сключени от пълномощник без представителна власт, освен ако тя не е потвърдена. В случая се касае до търговско дружество и спрямо него следва да се приложат разпоредбите на Търговският закон, включително презумпцията на чл.301 от ТЗ. Разпоредбата на чл.301 от Търговския закон установява презумпцията, че при действия на лице от името на търговец без представителна власт, се счита, че търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Приложението на чл.301 от ТЗ е свързано с конкретна преценка на релевантните факти и доказателствата по делото. В случая липсва данни за противопоставяне незабавно след узнаването от страна на търговското дружество [фирма] , което обуславя извода ,че сключеният договор за доброволна делба е потвърден. С ликвидирането на съсобствеността всяко дружество –съсобственик е получило реална част от имота, съответна на неговата квота, тъй като първоначално е била извършена регулационна промяна и са били създадени два самостоятелни поземлени имота. Освен това при иска по чл.108 от Закона за собствеността е достатъчно ищецът да притежава идеална част от съсобствената вещ за да претендира нейното ревандикиране от всяко трето лице . Предявените искове за ревандикация и за обезщетение са основателни и правилно са били уважени. При постановяването на резултата по спора, въззивният съд е съобразил всички релевантни факти и подкрепящите ги доказателства, които е преценил при условията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ . Бургаския окръжен съд се е съобразил с трайната практика на съдилищата по поставеният въпрос за преценката на доказателствата и съобразяването им с твърденията и възраженията на страните. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № І-79 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 230 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: