Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 134



гр.София, 07.06.2021 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2813 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 713 от 15.06.2020 г. по в. гр. дело № 643 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 387 от 27.12.2019 г. по гр. дело № 963 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Провадия, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено, че М. Т. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5 422,36 лв. за извършена корекция за неправилно отчетена електроенергия за периода от 17.05.2017 г. до 16.05.2018 г.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба М. Т. я оспорва и моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Варненския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 5 422,36 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 107 от 12.2.2021 г. по следния въпрос:
При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът, който вече е получил вещта, е длъжен да плати цената?
Формираната практика на ВКС по въпроса се съдържа в решения № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на I ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г / се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г.
В обобщение следва да се заключи, че при грешно отчетено по-малко количество от действително потребената електроенергия в резултат на софтуерно въздействие, облагодетелстващо потребителя, той дължи заплащане на разликата като цена на доставена, но незаплатена стока на основание договора за покупко-продажба. Достатъчно е доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
М. Т. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 5 422,36 лв., начислена по партида с абонатен номер 2100107090 за периода 17.05.2017 г.-16.05.2018 г. за неизмерена електроенергия, отчетена при извършена с констативен протокол от 13.05.2019 г. техническа проверка на електромера. Според метрологична експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 849 от 13.05.2019 г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. През тарифа 3 е преминала енергия от 029852,9 кwh, която не е визуализирана на дисплея. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице неправомерно вмешателство в програмата на параметризация на средството за търговско измерване, по-точно в тарифната схема. В резултат от това вмешателство изразходваната електроенергия не се записва в двете тарифи за отчитане, а в скрит регистър, който не се визуализира на екрана. Ето защо са налице техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на електроенергия, определени в чл.50 от ПИКЕЕ. В публичното съдебно заседание на 4.12.2019 г. вещото лице е потвърдило, че отчетената в скрития регистър електроенергия е била доставена и потребена.
Районният съд в Провадия е приел, че софтуерното вмешателство не е основание за извършване на корекция на сметката на потребителя съгласно чл.50 от ПИКЕЕ, а освен това не е било ясно кога е била извършена грешката в отчитането, поради което е уважил предявения иск.
Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки неговите мотиви. Признал е, че за исковия период разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия все още не са били отменени с решение № 2315 от 2018 г. на ВАС, в сила от 23.11.2018 г. Счел е обаче, че липсва несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. Няма основание за отчет по тарифа 1.8.3, какъвто е смисълът на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ и затова корекция по чл.50 от ПИКЕЕ не може да се извърши. Корекция заради вмешателство е била предвидена само на основание на разпоредбата на чл.48 от ПИКЕЕ, но не и на основание чл.50 от ПИКЕЕ. Посочил е, че след като не е установено от кой момент е грешката в отчитането, не е известно за кой период може да се извърши корекцията и затова установителният иск за недължимост на претендираната сума е основателен.
Тези доводи на въззивния съд са в противоречие с дадения по-горе отговор на правния въпрос. Претенцията на електроразпределителното дружество почива на задължението на потребителя да заплати доставената му електроенергия. Ако има непълнота в специалната правна уредба, се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. Липсата на данни кога е извършено софтуерното вмешателство/тоест-началото на погрешното отчитане/ също не води до извода, че ищецът не дължи заплащане на разликата между потребена и заплатена енергия за исковия период, когато такава разлика съществува. В този случай съдът е длъжен да приложи съответно разпоредбата на чл.162 от ГПК и да се съобрази с указанията на т. 3 ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това означава, че ако въззивният съд възприема приетата по делото техническа експертиза за непълна необоснована или се съмнява в нейната правилност, трябва да назначи допълнителна или повторна експертиза. Вещото лице с подходяща специалност в областта на програмирането би могло да отговори на въпроса кога и как е извършена софтуерната манипулация. Когато този момент не може точно да се установи, отправна точка би могла да бъде датата на монтаж на електромера, след което допълнителната техническа експертиза би могла да изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради противоречие с материалния закон и допуснатите процесуални нарушения. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разреши спора с помощта на допълнително заключение на вещото лице.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република
България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 713 от 15.06.2020 г. по в. гр. дело № 643 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: