5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 393 гр. София, 17.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 3756/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Димово, чрез адв. Р. Д., против въззивно решение № 115/23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 173/2021 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е потвърдено решение № 3/28.01.2021 г. по гр. д. № 1569/2020 г. на Районен съд - Видин, с което са уважени предявените от О. Г. В. против Община Димово искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на заповед № РД-02-351/19.08.2020 г. на Кмета на Община Димово за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата поради съкращаване на щата и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист административно и техническо обслужване“ и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „За естеството на даденото разрешение – длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства?“ и 2. „Дали съда има право да проверява законосъобразността на даденото от Дирекция „Инспекция по труда“ предварително разрешение за извършване на прекратяване на трудово правоотношение, относно неговата законосъобразност или има право единствено да провери дали е спазена предвидената в закона процедура преди прекратяване на трудовото правоотношение?”. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 66/20.07.2021 г. по гр. д. № 3338/2020 г. на ВКС, I г. о., а вторият е от значение за развитието на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация О. Г. В., подаден чрез адв. Сл. М., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че ищцата е работила на длъжност „Главен специалист административно и техническо обслужване“ в ответната община. Със заповед № ПО-02-351/19.08.2020 г. на Кмета на Община Димово трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 24.08.2020 г. Съгласно експертно решение на ТЕЛК № 2645 от 02.07.2020 г. ищцата страда от заболяване, което попада в списъка на защитените заболявания по Наредба № 5/1987 г. Видно от трудовото досие на ищцата от работодателя са предприети мерки за получаване на разрешение от инспекцията по труда за уволнението й на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Това е направено с писмо от 22.07.2020 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ - Видин. С писмо изх. № 20058514/23.07.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Видин е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на трудоустроен работник или служител на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е спазено изискването за получаване на разрешение от инспекцията по труда. Изложил е, че ищцата страда от заболяване, което попада в списъка на защитените заболявания по смисъла на Наредба № 5/1987 г. Наред с това обаче е посочено, че същата е работоспособна и същевременно липсва констатация за наличие на противопоказни условия за труд, от което категорично следва, че е било законосъобразно работодателят да поиска разрешение от Инспекцията по труда, но на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а не на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не се разкрива наличие на претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос за задължението на въззивния съд да отговори на всички доводи и възражения на страните е обуславящ, но по него не се разкрива наличието на допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. Действията на въззивния съд са в съответствие с трайно установената съдебна практика /включително цитираното от касатора решение на ВКС/. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си всички наведени от страните доводи и възражения, събраните по делото доказателства, както и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно дадената правна квалификация на претендираните права. Така зададен въпросът, преценен и във връзка с наведените от касатора в касационната жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съображения, е относим към правилността на направената от въззивния съд преценка на събраните доказателства и относимите към предмета на доказване факти и по същество представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Поставеният втори въпрос не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване. Видно от съдържанието на обжалваното решение въззивнният съд не се е произнесъл по законосъобразността на даденото от инспекцията на труда предварително разрешение. Основаният аргумент за уважаване на предявените искове е, че е дадено предварително разрешение от Инспекцията по труда на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, а никъде между кориците на делото не фигурират доказателства, че ищцата е трудоустроявана. Налице са единствено писмени доказателства, обосноваващи хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а именно, че ищцата страда от болест, определена в Наредба № 5/1987 г. Предвид липсата на общо основание за допускане по въпроса не следва да се обсъжда и поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1. т. 3 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115/23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 173/2021 г. по описа на Окръжен съд - Видин. ОСЪЖДА Община Димово, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], представлявана от кмета С. С. да заплати на О. Г. В., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: