5 Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 03.01.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 293/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане” EАД - [населено място], срещу частта от решение № 2300/17.09.2018 г. по гр. д. № 6011/2017 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 5029 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 11427/2015 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на „ДЗИ - Общо застраховане” EАД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Йочка П. Г. сумата 17 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г. Г., настъпила в резултат на ПТП на 20.04.2015 г., ведно със законната лихва от 20.04.2015 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 17 000 лв. до претендираните 170 000 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите в решението, че в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите дължи обезщетение на ищцата за претърпените вследствие на произшествието неимуществени вреди, въпреки влязлата в сила присъда на наказателен съд, с която реализиралият произшествието водач е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост поради нарушение на ЗДвП. Навежда доводи, че като не е обсъдил присъдата срещу водача, не е зачел задължителната й сила по чл.300 ГПК и не е съобразил доказателствата по делото, според които единствената причина за настъпване на произшествието и на вредите е поведението на самия пострадал, въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила и е разрешил правния спор в нарушение на материалния закон - чл.45 ЗЗД. Излага аргументи, че след като увреждащото деяние осъществява фактическия състав на престъпление по НК, за което водачът е оправдан с влязла в сила присъда, липсва основание за ангажиране на деликтната отговорност на водача по повод на същото деяние, а оттук - и на отговорността на неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Ответницата по касация Йочка П. Г. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в отговор по чл.287, ал.1 ГПК, и изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира разноски. С определение № 405 от 26.06.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от „ДЗИ - Общо застраховане” EАД осъдителна част за сумата 17 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на лицето Й. К. И., който като водач на лек автомобил „Пежо Партнер” с рег. [рег.номер на МПС] е реализирал пътно - транспортно произшествие на 20.04.2015 г. и е причинил смъртта на съпруга на ищцата Г. И. Г., ответното застрахователно дружество дължи на ищцата обезщетение за претърпените по повод смъртта на съпруга й неимуществени вреди, съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.). След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е направил изводи, че ищцата има право на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД в размер на 170 000 лв., но поради установен по делото принос на пострадалия 90 % обезщетението подлежи на редуциране на основание чл.51, ал.2 ЗЗД до присъдените от първоинстанционния съд 17 000 лв. Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответника - застраховател за неоснователност на предявения иск поради липса на вина и противоправност в поведението на водача Й. И.. В подкрепа на възражението ответникът се е позовал на влязлата в сила присъда по НОХД № 4072/2015 г. на Софийски градски съд, с която Й. И. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК чрез причиняване по непредпазливост на смъртта на Г. Г. на 21.04.2015 г. вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 ЗДвП, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо Партнер” с рег. [рег.номер на МПС] . Въззивният съд е изложил съображения, че „вината в гражданското право е различна по характер, обем и субективно отношение от вината в наказателното право” и въпреки влязлата в сила оправдателна присъда, водачът носи отговорност за настъпване на произшествието поради доказано в хода на гражданското дело противоправно и виновно поведение по време на реализиране на произшествието. При мотивиране на изводите си за вина и противоправност в поведението на водача въззивният съд е изходил от констатациите в заключението на автотехническата експертиза от първоинстанционното производство относно механизма на реализиране на произшествието. Въз основа на заключението съдът е приел, че причина за настъпване на произшествието са извършените от водача нарушения на правилата за движение по чл.47 ЗДвП (задължаващ водача на превозно средство при приближаване към кръстовище да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и пропусне участниците в движението, които имат предимство), чл.5, ал.2, т.2 ЗДвП (съгласно който водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, какъвто е пешеходецът), чл.116 ЗДвП (предвиждащ задължение за водача на превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците), и чл.20, ал.2 ЗДвП (според който водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението). Предвид възприетата фактическа обстановка съдът е направил крайния извод, че водачът се е движил с превишена скорост и не е съобразил скоростта с факта на приближаване към кръстовище, от което - в съчетание с неправомерното поведение на пострадалия пешеходец, е последвало произшествието. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката в постановеното по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт може да приеме осъществяване на изпълнителното деяние от делинквента с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от нарушението по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие (пътно - транспортно произшествие). В цитираното решение състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че : „Гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по приключилото с оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие, само ако разглежда въведени други фактически действия, изпълняващи друг специален състав, различен от този, разгледан от наказателния съд. Гражданският съд не може да обоснове деликт, позовавайки се на общия състав на престъплението, чието осъществяване е отречено с оправдателната присъда, с оглед конкретния специален фактически състав, който е предмет на повдигнатото обвинение и който определя обективните предели на присъдата”. В съобразителната част на решението е изразено разбиране, че с мотивите към присъдата наказателният съд обхваща цялостният предмет на спора и установява по този начин пределите на задължителност и обвързаност на гражданския съд от присъдата с оглед приложението на общата разпоредба на чл.342, ал.1 НК, поради което всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие/бездействие, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от присъдата. Настоящият състав на ВКС възприема формираната с решението на ВКС, І т. о., съдебна практика, в която се съдържа отговора на обусловилия изхода на делото правен въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е неправилно поради необоснованост и нарушение на закона - чл.281, т.3 ГПК. Пътно - транспортното произшествие, при което е причинена смъртта на Г. И. Г. - съпруг на ищцата Йочка Г., е настъпило на 20.04.2015 г. около 16.50 ч. в [населено място], на [улица]. За установяване механизма на произшествието в производството пред първоинстанционния съд са назначени единична и разширена автотехнически експертизи. Според заключението на разширената експертиза, което не е оспорено от страните, лек автомобил „Пежо Партнер” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от водача Й. И., се е движил в дясната пътна лента на [улица]в посока от [улица]към [улица]; [улица]е с две самостоятелни платна за движение, разделени с междинна затревена площ, метална ограда тръбен тип с височина 1.30 м. и мантинела; Автомобилът е приближавал кръстовището с [улица], без да намалява скоростта, тъй като за него светофарната уредба е светела зелено и е разрешавала завиване надясно, а автомобилите в съседните две пътни ленти от платното са били неподвижни и са изчаквали разрешителен сигнал за преминаване направо и за завиване наляво; Пострадалият Г. Г. е участвал в движението като пешеходец и след като е преминал през пролука между края на мантинелата и метална преграда тип парапет, е предприел пресичане на платното за движение, промъквайки се между изчакващите автомобили отляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Пежо Партнер”; Платното за движение, където пешеходецът е предприел пресичане, е с широчина 11.20 м. и водачът на автомобила е забелязал късно пресичащия пешеходец, поради което не е успял да спре аварийно и при достигане на пешеходеца до неговата лента за движение е ударил последния с дясната зона на предната броня в десния крак; В резултат на удара пешеходецът е отхвърлен напред и нагоре и при падане върху платното на движение е получил травматични увреди, от които е последвала смъртта му на 21.04.2015 г. Вещите лица, изготвили експертизата, са посочили като причина за произшествието поведението на водача, който се е движил с по-висока от разрешената за съответния пътен участък скорост и не е могъл да реагира своевременно със спиране на автомобила, и действията на пешеходеца, предприел пресичане на платното за движение на нерегламентирано място на булеварда между колони от спрели автомобили. След анализ на описаните щети по автомобила и на получените от пешеходеца травми вещите лица са дали заключение, че преди и към момента на удара лекият автомобил се е движил със скорост от порядъка на 60 км/ч. при разрешена за конкретния пътен участък скорост от 50 км/ч.; Изразили са мнение, че при скорост на движение 50 км/ч. опасната зона за пълно спиране на автомобила е 33 м., а при скорост 60 км/ч - 43 м. При разпита в съдебно заседание вещите лица са обяснили, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да види и да възприеме движещия се между колите пешеходец при условие, че е гледал в неговата посока, но при наличие на колона от автомобили е нормално вниманието на водача да е насочено към коридора на движение в собствената му лента. Вещите лица са заявили, че при скорост на движение 60 км/ч. ударът е бил непредотвратим за водача, а при скорост на движение 50 км/ч. вероятно би бил предотвратим или предотвратяването му би било „на границата”. В производството пред първоинстанционния съд е представена влязла в сила присъда № 53 от 24.02.2016 г. по НОХД № 4072/2015 г. на Софийски градски съд, с която Й. К. И. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК за това, че на 20.04.2015 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо Партнер” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушавайки правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 ЗДвП, е причинил по непредпазливост смъртта на Г. И. Г., настъпила на 21.04.2015 г. В мотивите към присъдата е прието, че дори да е управлявал автомобила с разрешена за конкретния пътен участък скорост, подсъдимият не е можел да предотврати произшествието, тъй като успешно лавиращият между автомобилите в съседните ленти пешеходец е станал късно видим за него и смъртта на пешеходеца не се намира в пряка причинно - следствена връзка с нарушението на правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП; Неправилното пресичане на пешеходеца и ограничената видимост към него са се оказали фактори, които са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Според практиката в решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о., пределите на задължителност и обвързаност на гражданския съд са очертани от мотивите към присъдата, от което разрешение - отнесено към конкретния случай, следва, че за гражданския съд въпросите виновно и противоправно ли е деянието, за което водачът е оправдан с влязлата в сила присъда, са разрешени по задължителен начин с влязлата в сила присъда на наказателния съд и гражданският съд не може да ги пререшава. С влязлата в сила присъда по НОХД № 4072/2015 г. водачът Й. И. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.342, ал.1 ГПК, изразяващо се в причиняване смърт по непредпазливост на пешеходеца Г. Г. вследствие нарушаване на правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП. Разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП забранява на водачите на превозни средства от категория Б при избиране скоростта на движение в населено място да превишават 50 км/ч. В заключението на приетата от първоинстанционния съд разширена автотехническа експертиза се съдържа констатация, че преди и по време на реализиране на произшествието водачът Й. И. се е движил със скорост около 60 км/ч., надвишаваща разрешената за конкретния пътен участък скорост от 50 км/ч., и че превишението на скоростта е една от причините за реализиране на произшествието наред с неправомерното поведение на пострадалия пешеходец, пресичащ платното за движение на непозволено място. Въззивният съд се е позовал на заключението и въз основа на констатациите в него е приел, че водачът виновно и противоправно е причинил смъртта на пострадалия пешеходец - съпруг на ищцата, което съставлява основание за ангажиране на деликтната му отговорност, а оттук - и на предвидената в чл.226, ал.1 КЗ (отм.) отговорност на ответника „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД в качеството му на застраховател на водача по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Изводът на въззивния съд за основателност на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е формиран в противоречие с разпоредбата на чл.300 ГПК, тъй като не е съобразена произтичащата от чл.300 ГПК задължителна сила на присъдата, с която е отречено вследствие нарушаване на правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП чрез управление на автомобила с превишена скорост водачът да е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца. По делото не са доказани други фактически действия/бездействия на водача, различни от изпълнителното деяние, осъществяващо състава на престъплението по чл.342, ал.1 НК вр. чл.21, ал.2 ЗДвП или на друг вид нарушение на ЗДвП, намиращи се в причинна връзка със смъртта на пешеходеца. Поради това и като се има предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, в производството по иска за обезщетяване на вреди от произшествието гражданският съд не е имал основание да приеме, че с поведението си водачът е осъществил деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и че за произлезлите от този деликт неимуществени вреди ответникът - застраховател дължи обезщетение съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Неправилни са изводите на въззивния съд, че с поведението си по време на произшествието водачът е извършил други нарушения на ЗДвП, различни от визираното в оправдателната присъда нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, които пораждат основание за носене на деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД. В исковата молба ищцата е навела твърдения, че ответникът - застраховател дължи обезщетение за претърпените по повод смъртта на съпруга й неимуществени вреди, тъй като вредите са пряка последица от виновното поведение на водача, който е нарушил правилата за движение чл.5, ал.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП. Въззивният съд е приел, че с поведението си преди и по време на произшествието водачът е нарушил чл.116 ЗДвП и чл.5, ал.2, т.2 ЗДВП, тъй като не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към пострадалия пешеходец като уязвим участник в движението, както и чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата опасност за движението - появата на пешеходеца на платното за движение. Предвид конкретните обстоятелства, при които е реализирано произшествието, поведението на водача не може да бъде квалифицирано като противоправно заради нарушение на посочените от въззивния съд правила за движение. От фактическа страна е безспорно, че мястото, на което е настъпило произшествието, е предназначено единствено за движение на превозни средства и не предполага наличие на пешеходци. В заключението на автотехническата експертиза се съдържа констатация, че произшествието е настъпило след като пешеходецът е навлязъл в платното за движение през пролука между края на мантинелата и метална преграда тип „парапет” с височина 1.30 м., чието предназначение несъмнено има за цел да препятства преминаването и навлизането от едното в другото платно за движение, включително от пешеходци. При поставена мантинела, допълнително укперена с метална преграда, е нелогично водачът да е бил подготвен за възможната поява на пешеходци върху платното за движение, за да му се вменява отговорност за неизпълнение на задълженията да бъде достатъчно бдителен и внимателен към пешеходците и да има готовност своевременно да спре автомобила при неочакваното „изникване” на пешеходец (пострадалият Г. Г.) в собствената му лента за движение. От съществено значение за спора е обяснението на вещите лица, че водачът Й. И. е имал възможност да види пресичащия пешеходец при условие, че е гледал в посоката, от която се е придвижвал пешеходецът, но в случая е нормално вниманието на водача да е било насочено към лентата за движение на управлявания от него автомобил, за който е била подадена зелена светлина за завиване надясно. Преценено от гледна точка на конкретните пътни условия и на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, поведението на водача не осъществява нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП и поради това не поражда основание за деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД. Смъртта на пешеходеца е резултат единствено и само от собственото му противоправно поведение, изразяващо се в предприето пресичане на платното за движение на превозни средства на необозначено и непозволено място. Въззивният съд е приел за доказано и нарушение на чл.47 ЗДвП, но направеният в тази насока извод е необоснован и незаконосъобразен, тъй като смъртта на пешеходеца не е настъпила като последица от неизпълнение на задължението на водача да осигури предимство при преминаване през кръстовище. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена от деликтната отговорност на водача по чл.45 ЗЗД. От доказателствата по делото не се установява с поведението си водачът да е осъществил фактическият състав на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, с оглед на което предявеният срещу ответника - застраховател пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по повод на произшествието от 20.04.2015 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид извода за липса на основание за носене на отговорност по чл.45 ЗЗД не следва да се обсъждат доводите и възраженията на страните относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и спорът да бъде разрешен по същество с отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), поддържан пред касационната инстанция за сумата 17 000 лв. В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно на отхвърлената от настоящата инстанция част от иска, в размер общо на сумата 1 255 лв. (в т. ч. 545 лв. за производството пред първата инстанция, 340 лв. за въззивното производство и 370 лв. за производството пред ВКС), както и юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в размер общо на 295 лв. (от които 45 лв. за производството пред първата инстанция при приет от първоинстанционния съд дължим размер на възнаграждението 450 лв. и присъдени с първоинстанционното решение 405 лв., 150 лв. за въззивното производство и 100 лв. за производството пред ВКС - съобразно представения списък по чл.80 ГПК). Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2300/17.09.2018 г. по гр. д. № 6011/2017 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 5029 от 10.07.2017 г. по гр. д. № 11427/2015 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на „ДЗИ - Общо застраховане” EАД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Йочка П. Г. сумата 17 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г. Г., настъпила в резултат на ПТП на 20.04.2015 г., ведно със законната лихва от 20.04.2015 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК, и вместо него постановява : ОТХВЪРЛЯ предявения от Йочка П. Г. с ЕГН [ЕГН] против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 17 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. И. Г., причинена при ПТП на 20.04.2015 г., като неоснователен. ОСЪЖДА Йочка П. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес]06, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД сумата 1 255 (хиляда двеста петдесет и пет) лв. - деловодни разноски по чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 295 (двеста деветдесет и пет) лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :