1 7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 55 София, 31.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №2535/2021г. Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба ответника „Електроразпределение Север“АД срещу решение № 126 от 08.04.2021г по в.гр.дело № 724/ 2020 г. на Окръжен съд -Велико Търново , с което като краен резултат , с други мотиви ,е потвърдено решение от 19.08..2020 г. по гр. дело № 830 по описа за 2020 г. на Районен съд Велико Търново, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че Н. П. В. не дължи на „Електроразпределение Север“ сумата 7096,63 лв., начислена по клиентски номер на Т. В. в резултат на извършено преизчисляване и издадена от ответника фактура No 0106132969 от 21.02.2020 ,за сметката на потребителя и за периода 10.01.2015г.-19.06.2019 г.Началната дата на периода по фактурата е монтирането на СТИ за електроснабдения обект,нах. се в гр Велико Търново,а крайната дата е обусловена от демонтирането на електромера и подмяната му с нов , съгласно съставен на същата дата от служители на ответника протокол по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Ищецът ,в качеството си на потребител е възразил и оспорил костатациите в протокола ,подписан от свидетел .Ответникът е изтъкнал основание за вземането си чл.55,ал.1 ПИКЕЕ( обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г,) съставеният протокол за извършената от ответното дружество проверка,при която е установена процесната неотчетена ел.енергия в невизализиран регистър на СТИ,предадено за експернтиза по предвидения за това ред. Ответникът е поддържал ,че при неизмерено количество ел. енергия установено в невизуализиран регистър на СТИ,като оператор на съответната мрежа има право да начислява измереното в този регистър след монтажа, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка, каквато в случая е извършена с експертиза на БИМ по протокол № 60/05.02.2020г и установила регистрирана енергия в тарифа Т3 в размер на 44265 kWh , която не е визуализирана на дисплея . За извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо от 21.02.2020 година, към което е приложена и фактурата. Налице е и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ и поради това ищецът дължи фактурираната сумата по корекцията,представляваща остойностяване на технологичните му разходи. Прието е заключение на вещо лице ,изготвено в отговор на три въпроса ,поставени от ответника Процесното СТИ не е smart тип електромер, поради което не може да се установи причината за наличието на показания в невизуализирания. Не притежава софтуерна възможност за извличане на информация за тъй наречения „товарен трафик“, а при софтуерното четене можело да бъде извлечена информация само за текущото състояние на СТИ. Изследваният електромер е монофазен статичен тип „CaratdigitronM02“, произведен през 2014 година, фабрично /от завода производител/ настроен да отчита само по две тарифи – Т1 нощна и Т2 дневна тарифа. Настройването на тарифите се извършва софтуерно. Вещото лице дава заключение, че тарифа Т3, по която е отчетено процесното количество ел. енергия и която не се визуализира на дисплея, не е била настроена да отчита при монтирането на процесното СТИ При софтуерното четене на СТИ не можело да се установи точния ден от който са възникнали цифровите показания в тази тарифа Т3. При четене се констатират моментни данни. Метрологичните характеристики отговарят на изискуемите по закон и СТИ е било годно да отчита преминаващата през него ел.енергия. В БИМ не било изследвано дали и защо СТИ трупа данни по Т3. Ответникът в процеса е поддържал ,че това не е и необходимо в хипотезата на чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ. От протокола за монтаж на електромера през 2015г се установява ,че показанията на настроените за отчет тарифи Т1 и Т2 са били нулеви, друга тарифа не е означавана. При тези факти въззивният съд е е приел от правана страна,че между страните безспорно е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на договор при общи условия, по силата на който ответникът е доставчик, а ищеца потребител на ел. енергия срещу заплащането на цена. Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ,за което се установило, че отговаря на всички изискванията за техническа изправност и метрологична годност. Приети са за достоверни и констатациите при извършената на 19.06.2019 г. проверка, доколкото се потвърждават и от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.Съставеният КП е в съответствие с изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ и ответникът по иска твърди,че е изпълнил условията на чл. 55 от ПИКЕЕ и е извършена корекция на сметката ,но макар и формално да е спазена процедурата по установяване на натрупаното количество ел. енергия в скритата тарифа,и да са изпълнени условията на чл. 55 от ПИКЕЕ, то не може да бъде прието, че ищецът по делото дължи процесната парична сума. Наличната разлика в тарифа 3 с визуализираните на дисплея показатели, не налага извод за реално доставено количество Доставчикът на ел.енергия е съставил едностранно правила. Сумата не може да бъде приета за дължима само на формалните предпоставки на чл. 55 ПИКЕЕ като правило, което е едностранно създадено,макар и одобрено от държавен орган – ДКЕВР,поради това защото нарушава принципа на равнопоставеност на страните по договора и поставя в по-неблагоприятно положение потребителя физическо лице. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено при съществени процесуални нарушения. Ответникът не е доставчикът, начислението не е извършено по съставени едностранно правила ,а съгласно нормативен акт.В изложение се сочат основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 , ал.2 предл 3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението ,както и основание по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК , по две групи въпроси : Като процесуалноправни се изтъкват въпросите „Подлежат ли на установяване на факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото?“;„Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаеш се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване?“ и „Допустимо ли е пълно доказване чрез косвени доказателства“ Според касатора по първия и втория от поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., а по третия – с решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на ВКС, І г. о. и др. Като материалноправни , на осонование чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се сочат въпросите : кои са юридическите факти в чл. 55 от ПИКЕЕ , обуславящи отговорността на потребителя за заплащане на електрическата енергия ,измерена в неизведен на дисплея регистър ; правно значим ли е за реализиране отговорността по този ред точния времеви интервал в който количеството е измерено , както и причините за това ;приложима ли е разпоредбата на чл. 55 от от ПИКЕЕ за случаите , когато предвидените в хипотезата факти са се осъществили след влизането й в сила. Ответникът по жалбата Н. П. В. е депозирал отговор чрез адв Н.И..Изтъква ,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и касаторът не е обосновал достъпа до касация , тъй като недоказано е останало основанието за начесляване на корекцията.Недоказдан е факта на реално потребление на посоченото в записа ,за конкретния времеви период .Корекционните основания в ПИКЕЕ са неприложими. Липсват относими въпроси и относимо приложена съдебна практика .Едностранната промяна в сметките на потребителите е лишена от законово основание ,който въпрос е разрешен с формирана съдебна практика в редица решения на ВКС ,Търговска колегия . Защитата се позовава и цитира множество определения на състави на ВКС за недопускане до касационно обжалване на въззивни решения ,в които претенциите на същия ответик,по същия ред са отречени поради недоказано доставяне на електроенергия на потребителя . Върховен касационен съд 3-то г.о намира ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване . Касаторът е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.Самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281,т. 3 ГПК, може да бъде налице при неприлагане на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл ,при допуснато грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически,опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението. Решаващите съображения на въззивния съд в случая налагат проверка на решението по критерия в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като действащ и обнародван подзаконов норматвен акт е дисквалифициран по признак юридическа валидност ,поради невярно възприемане на неговия издател, а с това и на нормативната му същност Правилата са издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране – държавен регулаторен орган, който съгласно действащите закони не е доставчик на електрическа енергия,нито е страна в правоотношението ,което иначе правилно въззивният съд е установил да съществува между страните,без да е посочил защо противно на твърденията им счита ответника за доставчик на ел. енергия. Правилата са издадени от КЕВР при наличие на изрично уредена законова делегация за нормативно,а не за административно уреждане на отношенията (чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ) с акт от вида и съдържанието на обнародвания (ПИКЕЕ ДВ бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г).Въприетият от въззивния съд издател на акта (чието съдържание са общи правила за поведение при регулиране на определени обществени отношения въз основа на изрична законова делегация),не кореспондира с посоченя при обнародването орган по смисъла на чл.2 ЗНА. По този начин мотивите на въззивния съд засвидетелстват нарушение на чл.1а и чл.2 ,чл.34т.3 от Закона за нормативните актове като императивни норми, определящи даден акт като нормативен с всички следващи от това последици, с което очевидно при решаващата дейност на съда се нарушава и основополагащ принцип,изведен в чл. 5 ГПК , доколкото в случая въззивният съд не се е позовал и не е прилагал чл.15,ал.3 ЗНА ,или чл. 17 , ал.2 ГПК . По формулираните от касатора правни въпроси касацицонно обжалване не следва да се допуска ,тъй като не е изпълнен общият селективен критерии в чл. 280 , ал.1 ГПК поставените въпроси да са решаващо произнесени от съда , постановил обжалваното решение , да са обусловили изводите на въззивната инстанция по предмета и съществото на спора . Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 126 от 08.04.2021г по в.гр.дело № 724/ 2020 г. на Окръжен съд -Велико Търново Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 142 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено. Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.