Р Е Ш Е Н И Е № 28 С о ф и я, 09 април 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 ф е в р у а р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1244/2018 година. С касационни жалби от защитниците на подсъдимите М. И. М. от [населено място], област Плевен адв.Г.К. от АК-Сливен и В. М. М. от същото село адв.Т.Л. от САК се обжалва решение № 216 от 30.10.2018 г, постановено по ВНОХД № 187/2018 г. от Великотърновския апелативен съд с доводи за неговата незаконосъобразност, при допуснати съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наложените им наказания с алтернативни искания за отмяната му и оневиняването им от ВКС по предявените им обвинения, за връщане на делото за новото му разглеждане още от първостепенния съд и накрая за изменянето му с преквалификация на инкриминираните деяния в по-леко наказуеми престъпления и съществено намаляване на размера на наложените им наказания, включително с приложението на чл.55 от НК и преминаване към друго по вид наказание. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите. Подсъдимите М. и М. лично и чрез защитниците си адв.Л. и адв.К. поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 10 от 12.03.2018 г. по НОХД № 1230/2017 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимите М. И. М. и В. М. М., двамата от [населено място], област Плевен са признати за виновни в това, че на 24.04.2017 г. в [населено място], област Плевен, в съучастие като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи – 2 бр.мобилни телефона марка „С.” и „LG” на обща стойност 74 лева от владението на собствениците им Е. Т. Д. и М. Г. Ц. от същото село, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят и на основание чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК са им наложени наказания от по 3 години лишаване от свобода, които да изтърпят при първоначален общ режим, като са признати за невинни и са оправдани по част от обвинението им за кражба и на 1 бр.дебитна карта и 1 бр.лична карта на името на Е. Д. и 1 бр.дебитна карта на името на М. Ц.. С присъдата са признати за виновни и в това на същата дата в [населено място], област Плевен в съучастие като извършители да са използвали платежен инструмент – 1 бр.дебитна карта на името на М. Ц., без негово съгласие като нейн титуляр и изтеглили сумата от 60 лева чрез А.-устройство на „С. Женерал Е.”-АД, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление и на основание чл.249, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК са им наложени наказания от по 2 години лишаване от свобода и по 120 лева глоба в полза на държавата, като е постановено лишаването от свобода да бъде изтърпяно от тях при първоначален общ режим. На основание чл.23, ал.1 от НК наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода са групирани, като им е наложено по едно общо наказание от по 3 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим, към които на основание чл.23, ал.3 от НК са присъединени и наказанията от по 120 лева глоба в полза на държавата. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подс.М. да изтърпи отделно и отложеното на основание чл.66, ал.1 от НК наказание от 3 месеца лишаване от свобода, наложено му по споразумение по НОХД № 237/2016 г. на Районен съд-Червен бряг, в чийто изпитателен срок е извършил инкриминираните деяния, при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е извършено групиране и на наложените на подс.М. наказания по настоящето наказателно дело и по споразумение по НОХД № 983/2017 г. на Окръжен съд-Плевен в размер на 1 година лишаване от свобода, като му е определено общо наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, към което на основание ал.3 на чл.23 от НК е присъединено наказание от 500 лева глоба в полза на държавата по споразумението. Разпоредено е с веществените доказателства по делото – мобилен телефон марка „Нокия” и 1 бр.суитшърт, след влизане на присъдата в сила да се върнат на собствениците им, съответно подс.М. и подс.М.. В тежест на подсъдимите е присъдено заплащането на направените по водене на делото разноски по 214 лв за всеки от тях. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия М. и от защитника на подс.М. адв.В. с доводи за нейната необоснованост, незаконосъобразност и явната несправедливост на наложените наказания с алтернативни искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявените им обвинения, за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, за преквалификация на кражбата по чл.197 от НК и като последна алтернатива намаляване на размера на наказанията с приложение на чл.55 от НК, като се коригира и присъединеното към наказанието лишаване от свобода на подс.М. наказание глоба в размер на 500 лева, каквото не му е било налагано. С решение № 216 от 30.10.2018 г. по ВНОХД № 187/2018 г. Апелативен съд-Велико Търново е отменил присъдата в частта относно присъединеното на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.3 от НК към наказанието от 3 години лишаване от свобода на подс.М. наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 лева, каквото не му е било налагано по НОХД № 983/2017 г. на Окръжен съд-Плевен, отложил е изпълнението на наказанието на подс.М. на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в сила, отменил е постановения първоначален общ режим за изтърпяване на това му наказание и е потвърдил присъдата в останалата част. Касационните жалби на защитниците на двамата подсъдими визират отново неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наложените им наказания, като са отправени няколко алтернативни искания за бъдещия ход на наказателния процес. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационните жалби за подадени в законоустановения срок, от страни с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими, а разгледани по същество – за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Доколкото касационните жалби в голямата си част са идентични (компютърно копие), позволява общото им разглеждане. Касаторите оспорват авторството на взломната кражба от дома на св.Д. и св.Ц. в тяхно лице, възприето от съдилищата без съответния доказателствен анализ, приложението на материалния закон поради отказа да се преквалифицира деянието им в такова по чл.197, т.3 вр.чл.195, ал.1, т.3 от НК, което да позволи налагане на друго по вид наказание, съответно да доведе и до смекчаване на наказателната им отговорност с оглед ниската стойност на отнетите вещи и възстановяването на вредите на пострадалите. Тези доводи са били развити и пред двете контролирани инстанции и са получили дължимия им се отговор, макар и да не са довели до снижаване на размера на наложените на двамата подсъдими наказания. Основателно критично въззивният съд се е отнесъл към част от показанията на двамата полицейски служители св.В. и св.П., но като ги е свързал с поредицата други доказателства и доказателствени средства, дали възможност на съдилищата да възприемат и двамата подсъдими като извършители на взломната кражба – с показанията на св.Д. и св.Ц., на св.Б. за повода двамата подсъдими да посетят [населено място], на св.Л.М. и доброволно предадения от него и разпознат от св.Ц. мобилен телефон, но даден му от подс.М., с констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието и снимковия материал, при претърсванията в домовете на подсъдимите, с изводите на видео-техническата и идентификационна експертизи за осъществената от подс.М. транзакция на А.-устройството под наблюдението на подс.М., с времето на осъществяването й с ползването на открития по време на кражбата в дамското портмоне на св.Д. листче с ПИН-кода на картата. Тази доказателствена съвкупност категорично свързва двамата подсъдими с извършената взломна кражба с отнемане на вещи на св.Д. и св.Ц. и ползване на платежния инструмент – дебитната карта на св.Ц. без негово съгласие с придобиване от двамата подсъдими на сумата от 60 лева, която си разделили. На тази основа апелативният съд основателно е отхвърлил възраженията на жалбоподателите за превратен анализ при извеждане на правно значимите факти и чрез недопустими доказателствени средства. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд, още по-малко за оневиняване на подсъдимите. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Възстановяването на единия мобилен телефон чрез доброволното му предаване от св.Л.М. не удовлетворява изискването на закона в чл.197 от НК всички отнети вещи да бъдат върнати или заместени с усилията на дееца, като в случая това обстоятелство следва да се отчете само сред смекчаващите отговорността на подсъдимите. Правилно са изведени и обективните и субективни признаци на престъплението по чл.249, ал.1 от НК от действията и на двамата подсъдими след откриване по време на осъществяване на кражбата на двете дебитни карти със записаните ПИН-кодове за ползването им. Убедитеелно е отхвърлена като защитна версията на подс.М. съучастникът му подс.М. да не е имал отношение към „намирането” и ползването на дебитната карта на св.Ц. при положение, че е могъл сам да се придвижи и я ползва на А.-устройството в [населено място] и да не дели парите с него, заявен от двамата пред св.Б. като повод да посетят града, за да може М. да изтегли „детски добавки”. Съобразена е от съдилищата утвърдената практика за защитаваните с тази норма обществени отношения, за изпълнителното деяние и за формалното му осъществяване и за възможността то да се осъществи в съучастие за постигане както ползването на платежния инструмент или само данни от него, но без съгласие на титуляра му и ако не съставлява по-тежко престъпление. Обстоятелството, че по сметката на св.Ц. е имало само 60 лева не се отразява съществено на обществената опасност на извършеното от подсъдимите и има значение за размера на кумулативно предвиденото наказание глоба, като възстановяването на сумата е отчетено като смекчаващо вината им обстоятелство. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за преквалификация на взломната кражба като престъпление по чл.197, т.3 от НК, както и за приемане несъставомерност на поведението на подс.М. при задружното осъществяване на престъплението по чл.249, ал.1 от НК. Въззивният съд е изложил пространни съображения защо не възприема доводите както на защитата, така и на обвинението за несъразмерност на размера на наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода с обществената опасност на осъществените от тях престъпления и личната им такава. Като смекчаващи обстоятелства са съобразени младостта им, ниската стойност на отнетите вещи, връщането на едната вещ и възстановяването на сумата от 60 лева. При охарактеризирането им в мотивите на апелативния съд обаче има известни противоречия, като е ползвал справки за криминалистически регистрации и данни за „контакти с лица от активния криминален контингент”, коментира подс.М. като „тих, спокоен, с добро име сред местното население”, но и като „емоционално нестабилен и лесно раздразнителен”, което е неотносимо към вида на извършените престъпления. При данните за миналите им осъждания, в повечето случаи на наказания глоба, въззивният съд също е приел, че справедливите за инкриминираните деяния наказания лишаване от свобода следва да са по 3 години на всеки от двамата за кражбата, определени при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства и по 2 години за ползването на платежния инструмент, като с решението си е утвърдил така наложените им от окръжния съд. ВКС в настоящия си състав приема, че този размер на наказанията за взломната кражба е в явно несъответствие с обществената опасност на деянията и на дейците. Освен ниската стойност на отнетите вещи, частичното им връщане и възстановяване на изтеглената сума, не без значение е и изразеното от тях съжаление пред пострадалите за стореното, заради което последните са настоявали те дори да не бъдат съдени, така и известното съдействие от тяхна страна на полицейските служители за установяване на истината по делото. Това дава основание наказанията и за двете престъпления да бъдат определени на законовия минимум от 1 година лишаване от свобода за това по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.20, ал.2 от НК, и на 2 години лишаване от свобода за това по чл.249, ал.1 от НК, както и общото най-тежко на групираните на основание чл.23, ал.1 от НК наказания на подс.М. на 2 години лишаване от свобода и на основание чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК наказания на подс.М. общо на 2 години лишаване от свобода, последното отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години. Правилно е приложена нормата на чл.68, ал.1 от НК спрямо подс.М., както и е отменена неправилно присъединената глоба от 500 лева към наказанието на подс.М., каквото наказание не му е било налагано с присъдата (споразумението) по посоченото дело на Окръжен съд-Плевен, за престъпление по чл.244, ал.1 от НК, което също е престъпление против паричната и кредитната система. С оглед на изложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.1 и ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 216 от 30.10.2018 г., постановено по ВНОХД № 187/2018 г. от Апелативен съд – Велико Търново, както следва : - НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимите М. И. М. и В. М. М., със снета по делото самоличност, наказания за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.20, ал.2 от НК от 3 години на 1-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; - НАМАЛЯВА размера на наложеното общо наказание на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. М. от 3 години на 2-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; - НАМАЛЯВА размера на наложеното общо наказание на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия В. М. от 3 години на 2-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и размера на наложеното му на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК общо наказание по настоящето дело и наказанието по НОХД № 983/2017 г. на Окръжен съд-Плевен от 3 години на 2-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :