Ключови фрази
Обезсилване на решение * родова подсъдност * цена на иска * установителен иск в заповедно производство

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 04.06.2019 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Лилия Златкова

изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1097 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

„Ажур ТДМ“ ООД чрез управителя си Т. Р. обжалва решение от 20.10.2017 по в.д. № 15 922/16 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б състав, с което е потвърдено решение от 08.09.2016 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав по гр.д. 5505/14 г., с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр.чл. 365 ЗЗД за сумата от 3 600 лв договор за одит № 78 от 2008 г., 9 045 лв по договор за одит № 13 /2009 г., 8 892 лв по договор за одит 2/2010 г. и 9 576 лв по договор за одит № 13 /2011 г. или общо 31 113,60 лв. Изложени са съображения за недопустимост на съдебното решение. Счита, че предметът на иска по чл. 422 от ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и това е спогодбата в конкретния казус. В този случай Софийски районен съд не бил компетентен, тъй като цената на спорното вземане била над 25 000 лв – 104,т. 4 от ГПК. Търсената парична сума съгласно чл. 69, ал.1 т. 1 от ГПК в размер на 31 116,60 лв. Това била сумата, подлежаща на изпълнение по спогодбата. В такъв размер била издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 3 от ГПК. В този случай въззивният съд следвало да прекрати делото и да го върне на първоинстанционния съд. Решението на въззивния съд било недопустим.

Изложени са съображения, че решението е неправилно. Неправилно при постановяването му съдът тълкувал нормите. Изводът на въззивния съд, че спогодбата била нищожна, бил незаконосъобразен, постановен в противоречие на ЗЗД и ТЗ. Излага подробни съображения по приложението на ПРУПДТДДУК. Позовава се на чл. 235, ал. 4 от ТЗ. Нормата на ТЗ била императивна и не можело нейното действие да се ограничава с разпоредбата на подзаконов нормативен акт, каквато е разпоредбата на чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК. Едноличният собственик на капитала в дружествата с държавно имущество бил волеобразуващ орган – с взетите от него решения, чиято специфика се формира и от нормите ПРУПДТДДУК, се изразява волята на собственика. Компетенциите на органите на управление включвали управленска дейност и организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейността на овластен и вписан за това в ТР волеизявяващ орган. Действията, извършени от овластения оперативен орган изпълнителен член обвързвали дружеството. Подчинеността на изпълнителния директор на решенията на собственика имали действие само във вътрешните им отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица овластеният да го представлява не бил ограничен в правомощията си. Подчинеността на изпълнителния директор на решенията на собственика имали действие само във вътрешните им отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица овластеният да го представлява не бил ограничен в правомощията си. В тази насока било разрешението по т. 1 от ТР 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решение от 20.10.2017 г. по в.гр.д. 15 922/16 г., по опис ана СГС, ГО, II Б състав и да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че „Напоителни системи“ ЕАД (универсален правоприемник на „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД) дължи на „Ажур ТДМ“ ООД вземане в размер на 31 113,66 лв, представляващо задължение по споразумителен протокол от 21.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите.

Ответникът „Напоителни системи“ ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че решението на Софийски градски съд е правилно. Съдът правилно бил констатирал, че между „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД и „Ажур ТДМ“ ООД на 21.3.2012 г. бил сключен споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите № 1470/21.3.2012 г. по описа на Нотариус Ц. Г. . Със същия страните били се споразумели задължението на „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД в размер на 31 113,60 лв да бъде погасено чрез разсрочено плащане. В хода на производството било установено, че на 19.05.2012 г. в Търговския регистър било вписано вливане на „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД в „Напоителни системи“ ЕАД. Правилно съдът бил посочил, че чл. 62, ал.1 от ЗТР било установено, че образуването на държавните предприятия като еднолични акционерни дружества се извършвали по ред, установен в закон, а чл. 3 ПРУПДТДДУ оправомощавал Министерски съвет да образува еднолични акционерни дружества с държавно участие като „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД било именно такова дружество. Съгласно чл. 12, т. 2 от ПРУПДТДДУ държавата можела да не даде съгласие за сключва не на спогодбата. Сключеният споразумителен протокол представлявал договор за спогодба по чл. 365 от ЗЗД. Със същия се признали задължения и следователно следвало да има разрешение на собственика на капитала. Предвид изложеното сключеният споразумителен протокол бил нищожен. Поради посоченото искът бил неоснователен. Касационната жалба била недопустима, неоснователна и недоказана и следвало да се отхвърли, а решението да се потвърди.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери решението с оглед посочените основания в касационната жалба намира следното:

С определение № 630 от 07.11.2018 г. по т.д. 1097/2018 г., Върховен касационен съд на Р България, Търговска колегия, Второ отделение, е допуснато до касационно обжалване решението на Софийски градски съд в качеството му на въззивен съд поради наличието на задължение Върховният касационен съд и в производството по чл. 288 от ГПК да следи служебно за спазване на съдопроизводствените правила, обуславящи допустимост на обжалваните решения във всяко положение на делото. Прието е, че има вероятност решението да е процесуално недопустимо поради неподсъдност на спора на районния съд като първа инстанция.

С решение от 20.10.2017 г. по гр.д. 15 922/16 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б състав е потвърдил решението от 08.09.2016 г. на Софийски районен съд, 40 състав, постановено по гр.д. 5505/2014 г., с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 то ГПК вр. чл. 365 от ЗЗД за следните суми 3 600 лв по договор за одит № 78 от 2008 г., 9045 лв по договор за одит № 13/2009 г., 8 892 лв по договор за одит № 2 /2010 г. и 9 576 лв по договор за одит № 13/2011 г. или общо 31 113,60 лв и е осъден „Ажур ТДМ“ ООД да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.

Производството е започнало по реда чл. 417, т. 3 от ГПК по заявление на „Ажур ТДМ“ ООД за издаване на заповед срещу длъжника „Напоителни системи“ ЕАД за сумата в размер на 31 113,66 лв. Посочено е като основание и приложен документ – споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите от 21.03.2012 г. във връзка с покриване на задължения на „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД по договори за одиторски проверки за 2008, 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Посочено е, че на 21.03.2012 г. бил сключен споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите на кредитор и длъжника за изплащане на дължими суми от във връзка с покриване на задълженията на „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД по договори за одиторски проверки за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Споразумителен протокол е с нотариална заверка на подписите на страните от 21.03.2012 г. вписан по рег. № 1470/21.03.2012 г. в регистъра на Нотариус № 594 – Ц. Г. с район на действие Районен съд – [населено място]. Посочено е, че са определени падежи на отделни вноски на 25.4.2012 г. – 8 613 лв, 25.05.2012 г. – 7 500 лв, 25.6.0212 г. 7 500 лв, 25.7.2012 г. 7 500 лв. Посочено е, че „Хидромелиорации Севлиево“ ЕАД е влят в „Напоителни системи“ ЕАД като и двете дружества са държавно имущество и на основание чл. 262 от ТЗ „Напоителни системи“ ЕАД поема всички права и задължения на преобразуваното влято дружество – чл. 262 ТЗ.

На 19.03.2013 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. 58697/12 г., Софийски районен съд, 40 състав като е разпоредено на „Напоителни системи“ ЕАД да заплати на „Ажур ТДМ“ ООД сумата от 31 113,66 лв, представляваща задължения по споразумителен протокол от 21.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 1470/21.0.2012 г. по описа на нотариус Ц. Г. с район на действие РС – Севлиево, ведно със законна лихва за периода от10.12.2012 г. до изплащане на вземането и 2 302,27 лв разноски по делото, а именно 622,27 лв държавна такса и и 1 680 лв възнаграждение за адвокат.

Призовка за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника „Напоителни системи“ ЕАД и връчена на 08.04.2018 г. В предвидения в чл. 414 от ГПК срок на 15.04.2013 г. изпращане на възражението по пощата на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът е спазен. В съответствие с подаденото възражение и след съобщение от съда получено на 20.05.2013 г. от заявителя „Ажур ТДМ“ ООД на основание чл. 415, ал. 4 от ГПК, е предявен иск пред Софийски районен съд пред Софийски градски съд за установяване на вземането, за което е издадена заповед по чл. 417, т. 3 от ГПК. Софийски градски съд с определение от № 6717 от 18.10.2013 г. по гр.д. 3625/13 г., СГС, VI-5 състав е прекратил производството по делото и на основание чл. 104, т. 4 от ГПК го е изпратил на Софийски районен съд, приемайки, че са предявени обективно съединени искове, чиято цена е под размерите, определени в цитираната норма. Постановеното определение на Софийски градски съд по т.д. 3625/2013 г., с което делото се изпраща по подсъдност на Софийски районен съд макар и влязло в законна сила не обвързва всички съдилища, произнасящи се по делото. В случая не е проведено оспорване от страните по реда на чл. 121 от ГПК или чл. 122 от ГПК и при определяне допустимостта на решението Върховният касационен съд е длъжен да прецени спазване на правилата за родова подсъдност. Софийски районен съд е постановил решение, приемайки, че вземането, предмет на иска с правно основание чл. 422 от ГПК е в размер на 31 113,66 лв. Същото е обжалвано пред Софийски градски съд и последният в качеството си на въззивен съд е оставил без движение исковата молба, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК като е указал на ищеца, че следва да уточни основанието на иска. В уточнителната молба ищецът изрично е посочил, че е предявил вземания на основание споразумителния протокол. При условията на евентуалност е посочил, че иска да се установи вземането му на основание неизпълнение на задълженията по договорите от 2008 г, 2009 г , 2010 г. и 2011 г. Въззивният съд е приел уточнението и е обсъдил уточненото основание, но при постановяването му е приел, че следва да се отхвърлят искове за вземанията, предмет на отделните договори за одит, както са специфицирани, сочейки че основанието на иска е чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 365 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че законодателят в чл. 417 от ГПК е дал правна възможност на всеки кредитор да поиска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за издаване на изпълнителен лист когато за удостоверяването на вземането си разполага с документ, посочен в някоя от хипотезите на тази норма. Целта на производството е създаване на съдебно изпълнително основание като със заповедта не се установява вземането, а се установява, че то не се оспорва. При наличие на оспорване на вземането от длъжника, законодателят е предвидил специалният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Заповедта по чл. 417 от ГПК няма ограничение относно размера на вземането, което установява и разпорежда да бъде изпълнено. Заповедта по чл. 417 от ГПК може да бъде издадена само въз основа на документ, признат за основание на вземането, изрично предвиден в тази разпоредба на закона. Съдът в заповедното производство проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Със заповедта съдът установява, че документът установява изискуемо вземане, чийто падеж е настъпил. При наличие на оспорване на вземането, заявителят предявява иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуване на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. В случая това е вземане, произтичащо от споразумение с нотариална заверка на подписите, установяващо общ размер на вземането 31 113,60 лв. с настъпил падеж и подлежащи на изпълнение. Не е допустимо в хода на производството по предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК да се изменя основанието на предявения иск при приложение на чл. 214 от ГПК. В този смисъл са разясненията в т. 11 б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки. Със спогодбата могат да се изменят или погасят съществуващи задължения или да поемат нови задължения спрямо правоотношението, което уреждат. Именно поради това, при подаване на заявление и при издаване на заповедта по чл. 417, т. 3 от ГПК съдът установява съществуване на вземане, удостоверено с предвидения в закона документ. Съответно предмет на иска е вземането, което е установено с документа, послужил за издаване на заповедта. Недопустимо е изменение на основанието на иска с правно основание чл. 422 от ГПК. При наличие на други основания ищецът би могъл да постигне по реда и в сроковете на чл. 210 от ГПК обективно съединяване на установителния иск с осъдителен такъв. Но не би могъл да измени установителния иск, въвеждайки спорно право, различно от търсенето чрез посочване на факти, различни от фактите, установени в заповедното производство въз основа на документа, предвиден в чл. 417 от ГПК.

Вземането, предмет на споразумението с нотариална заверка на подписите, може и да произтича от различни факти, но след като е постигнато съгласие за общия размер на сумата, макар и да е формирана поради неизпълнение на задължения по различни договори, то общата цена на вземането, посочена в споразумението, определя размера, а на основание чл. 69, ал.1, т. 1 от ГПК и цената на иска.

В случая искът, който е предявен на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Ажур ТДМ“ ООД е за вземане, установено със заповедта, издадена от Софийски районен съд на основание чл. 417, т. 3 от ГПК е в размер на 31 113,66 лв. Както бе посочено не е допустимо да се предявяват различни вземания в това производство и да се счита, че има предявени вземания поради неизпълнение на всеки от договорите, върху които страните са сключили споразумение. Съгласно определението на чл. 69, ал. 1 т. 1 от ГПК цената на иска се определя от размера на предявеното вземане. В случая този размер, определен с оглед основанието на иск – сключеното между страните споразумение, удостоверяващо вземане в размер над 25 000 лв – 31 113,60 лв. Поради това и при приложение на чл. 104, т. 4 от ГПК следва, че подсъдността по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК в настоящия случай е на Софийски градски съд. Разглеждането на делото от Софийски районен съд е нарушило посоченото изискване. Задължение на въззивния съд при сезирането му с въззивна жалба, в която и изрично са изложени доводи за нарушаване правилата на родовата подсъдност, на основание чл. 269 от ГПК, с която изцяло се обжалва съдебното решение, е било да установи, че при неспазване правилата на родовата подсъдност, Софийски районен съд е постановил недопустимо решение. Въззивният съд е длъжен като инстанция по същество да обезпечи постановяване на допустим акт по съществото на спора. Неизпълнявайки това свое задължение в нарушение на чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК въззивният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили. Делото следва да се върне на Софийски градски съд като първоинстанционен съд да се произнесе по предявените искове. По изложените съображения, на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК решението на Софийски градски съд в качеството му на въззивен съд следва да се обезсили и делото да се върне на Софийски градски съд като първа инстанция да се произнесе по предявените искове.

На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК въпросът за разноските, направени в настоящето производство, следва да се разреши от Софийски градски съд при следващото разглеждане на делото.

По изложените мотиви Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК, въззивно решение от 20.10.2017 г. по гр.в. 15 922/16 г., Софийски градски съд, Въззивно отделение, II Б състав и потвърденото с него решение от 08.09.2016 г. по гр.д. 5505/14 г., Софийски районен съд, 40 състав

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане от друг състав на съда и произнасяне по предявения иск.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: