Ключови фрази


1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516
гр. София, 08.08.2017 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение в закрито заседание на 7 февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА


изслуша докладваното от съдията ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 2195/2016 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби срещу решение на Варненския апелативен съд по т.д.№188/2016 г. от 15 юли 2016 г.,с което е потвърдено Решение № 50/19 януари 2016 г. по т.д.№ 374/2015 г. на ВОС, и срещу решението на въззивния съд от 30 август 2016 г., с което е отхвърлена молбата на "Д. инвестч Е00Д -Варна за допълване на решение №188/2016 г.
С първоинстанционното решение на Варненския ОС по т.д..№ 743/2015. г. е уважен предявен по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск срещу касатора за сумата 50000 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнено задължение по нотариално заверено споразумение от 1 март 2012 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 8318/19.12.2014 г. по гр.д.№ 16112/2014 г. на В.. B жалбата на ответното дружество се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и евенту­ално неправилно, поради нищожност на клаузата за неустойка с невъзмо­жен предмет, на която се основава претенцията. В касационната жалба срещу допълнителното решение е изразено становище за нищожност на съдебния акт поради постановяването му от незаконен съдебен състав, различен от състава, постановил първоначалното решение. В отношение на евентуалност се поддържа, че Решение № 212/30 август 2016 г. е неправилно. Претендира се обезсилване на решенията и евентуално отмяната им и отхвърляне на предявения срещу касатора иск.
В срока за отговор на двете касационни жалби ответникът по касация [фирма] изразява становище, че решенията не следва да бъдат допуснати до касационен контрол.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ ТО, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното касационните жалби са. подадени в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащи на непряк касационен контрол валидни и допустими решения. В изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.З ТПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси относно действителността на процесното споразумение.
За да постанови обжалваното потвърдително решение, въззивният съд е приел, че с процесното споразумение [фирма] се е задължило към „ИВ Т." О. да осигури съгласие за промяна в предназначението на притежаван от ищеца самостоятелен обект в апартаментен хотел в жилищен комплекс от затворен тип в к..к. „Златни пясъци” – ресторант - на останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата на хотела без конкретизация на съответната промяна в предназначението на тър­говския обект. Предметът на задължението е осъществим и ясно формули­ран, целеният резултат е съгласие на съсобствениците да няма ресторант в сградата. Поради непредприети действия от касатора за мотивиране на собствениците да изразят принципно съгласие за промяна предназначението на ресторанта, ответникът по иска е неизправна страна по споразумението и дължи уговорената в него компенсаторна неус­тойка в чл.6 в размер на 50 000 лв. Въззивният съд е препратил и, към мотивите на потвърденото от него решение, с което е уважен поло­жителният установителен иск. В съобразителната част на първоинстанционното решение е обсъдено възражението за нищожност на клаузата на чл.1, с която е обещано принципно осигуряване на съгласие на тре­ти лица за съдействие при бъдещи предложения за промяна в предназна­чението на обекта - собственост на ищцовото дружество чрез мотивира­нето им като нови собственици на обекти в сградата, необвързани облигационно с ищеца да гарантират с поемането на облигационен ангажимент свобода на инвеститора да замени ресторанта в комплекса с друг вид обект при бъдещи предложения за промяна при съблюдаване на законните изисквания за преустройството му. Съдът е приел за ирелевантна липсата на конкретно посочено ново предназначение в клау­зата на чл.1 за нейната валидност. Според първоинстанционния съд съ­ществува принципна възможност за преустройство и след въвеждане на хотела в експлоатация. Обещаното поведение на трети лица не е не­възможно, нито противоправно, поради което неустоечната клауза е валидна.
Изводите на съдилищата за неоснователност на възражението на недействителност на клаузата на чл.1 от споразумението са обусло­вили решаващата воля на въззивния съд за дължимост на компенса­торната неустойка по чл.6 и основателност на предявения установителен иск за съществуването на вземането по чл.92 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че релевантни за крайния извод на въззивния съд относно потвърждаване на решението на Варненския ОС са въпросите по т,1 и т,5 от изложението - налице ли е валидно изразена воля за промяна в предназначението на самостоятелен обект при липса на конкретиза­ция в какво се състои и възможно ли е осъществяването на промяна в предназначението на обекта въз основа на бланкетно изразено принципно съгласие на собствениците на останалите самостоятелни обекти . Въпроси № 2, 3 и 4 са обсъждани в особеното мнение, а въпрос № 6 е зададен хипотетично.
Същите не са част от предмета на спора, за разлика от въпросите по т.1 и 5. Разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и разви­тието на правото, за ограничаване на фактическата от правната невъзможност на предмета на договора и техните правни последици, както и за отличаваме на невъзможния предмет от забранения от правото предмет на сделката като различни основания за нищожност.

По изложените съображения следва да се приеме, не е налице соченото допълнително селективно основание за достъп до касационен контрол.

Решението от 15 юли 2016 г. следва да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос: "Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но "принципно съгласие" на собствениците на останалите самостоятелни обекти.
В касационната жалба срещу решението от 30 август 2016г., с което е отхвърлена молбата на касатора за допълване на решението, е релевиран довод за нищожност на съдебния акт поради произнасянето му от незаконен съдебен състав, различен от постановилия решението, чието до­пълване е поискано.
Решението не следва да бъде допуснато до касация в хипотезата на вероятна нищожност. За валидността му съдът следи служебно и в стадия на селектиране на касационните жалби, но в случая не е налице незаконен съдебен състав. Молбата за допълване на решението се разглеж­да в същото производство и по същото дело, но не съществува процесуално задължение за разглеждането й от същия съдебен състав, който е постановил първоначалното решение, чието допълване е поискано.
За да се откаже допълване на решението, въззивният съд е приел, че не следва да разглежда възражение по допустимостта на иска, тъй като основателността му би променила изхода на спора, по който е постановено решение по същество.
Решението от 30 август 2016 г. е съобразено с императивната забрана на чл.246 ГПК и касаторът не установява сочените в изложението основания за достъп до касационен контрол.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение на ВКС на основание чл.288 ГПК


ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение №187/15 юли 2016 г. по в.т.д.№188/2016 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка­та на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв.

След представянето на вносния документ в деловодството на Търговска колегия делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛЕАНЕ на решение № 212/30 август 2016 г. по т.д. № 188/2016 г. на Варненския апелативен съд, постановено по реда на чл.250 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.