6 Решение по т.д.№ 271/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №5 София, 08.02.2011 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 271 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 1523 от 03.12.2009 год. по гр.д.№ 2116/2009 год. на С. апелативен съд с което е оставено в сила Решение № 486 от 05.06.2009 год. по т.д.№ 48/2008 год. на С. градски съд, постановено по иск с правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.). Касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: Вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот без апортът да бъде отразен в дружествения договор, може ли да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. Тезата на касатора е, че съгласно цитираното ТР, под „несъществуващо обстоятелство” се разбира липсващо (невзето) решение на орган на дружеството или отразяване в регистъра на дадена обстоятелство без да е издадено регистърно решение или отразяване в отклонение от съдържанието му. Твърдението по касационната жалба е, че решението е неправилно, поради противоречие на материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните правила – чл.281 т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] не изразява становище. Като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на материалноправната и процесуалноправна законосъобразност на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. прие следното: Предявен е от [фирма] срещу [фирма] (преди [фирма]) иск с правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.). Твърдението по исковата молба, депозирана на 11.01.2008 год. е, че с регистърно решение от 21.03.1994 год. по ф.д.№ 7791/1992 год. на С. градски съд е вписано несъществуващо обстоятелство - увеличение на капитала на ответното дружество, чрез непарична вноска, предмет на която е 4/5 ид.ч. от недвижим имот – масивна жилищна сграда на [улица] в[населено място]. Към 1994 год. правноорганизационната форма на ответника е била – дружество с ограничена отговорност. Първоинстанционният съд е приел, че установителният искът е основателен, като е постановил и диспозитив за отмяна на регистърния акт. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], Софийският апелативен съд също е счел, че искът е основателен, поради което е оставил първоинстанционното решение в сила. Изводът на съдилищата по основателността на иска е обусловено от нормата на чл.72 ТЗ, съобразно която, за да произведе действие, апортът трябва да е отразен в дружествения договор. Дружествен договор в който да е отразен апортът не е бил представен по делото. Не се съдържа дружествен договор в който да е отразен апорта и в материалите на фирменото дело. Като е счел, че доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника, въззивният съд е приел, че оспорването на иска е останало недоказано Становището на настоящия съдебен състав по обуславящия въпрос е, че не е налице противоречие при произнасянето по него с цитираното Тълкувателно решение. Всъщност, тезата на касатора се основава само на част от хипотезите, посочени в ТР, изключвайки изрично посочената от ВКС дефиниция: „Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно”. Няма знак на равенство между „обстоятелство” и „решение на общото събрание”, каквато е тезата на касатора. Вписването на обстоятелства по партидата на едноличен търговец или на събирателно дружество – промяна на седалище, прекратяване и пр. не се основава на решение на ОС, какъвто орган тези търговци нямат. При търговските дружества, за които законът предвижда такъв орган, подлежащото на вписване обстоятелството може да се изчерпва/припокрива с решение на ОС – промяна на седалището, на управителя и пр. Това е така и когато подлежащото на вписване обстоятелство съставлява решение на друг орган на дружеството – смяна на персоналния състав на съвета на директорите (СД) по решение на надзорния съвет (НС) на акционерно дружество с двустепенна система на управление. Но са налице и хипотези, които вписването в регистъра е обусловено от осъществяването на няколко елемента, един от които е решение на орган на дружеството. Примерите в ТР с липсващото, но вписано решение на ОС и с вписано решение на ОС, чиято нищожност е установена по-късно, изрично са свързани с момента на възникване на обстоятелството, а не съставляват изчерпателно изброяване. В разглеждания случай, подлежащото на вписване обстоятелство (увеличение на капитала на търговско дружество, чрез апортна вноска на недвижим имот) представлява смесен фактически състав и решението на ОС е само един от компонентите в него. Увеличението включва следните елементи (съобразно редакцията на чл.72-73 ТЗ към 1994 год.): 1./ Писмено (с нот.заверка на подписа) съгласие на собственика на имота за внасянето му в капитала на дружеството и подробното описание на този имот; 2./ Решение на ОС за увеличение на капитала, чрез този способ; 3./ Изпълнена процедура по чл.72 ал.2 ТЗ; 4./ Изменение на дружествения договор в частта относно размера капитала и пълно описание на вноската; 5./ Вписване на това обстоятелство (увеличение на капитала чрез апорт) в търговския регистър; 6./ Вписване в нотариата на промяната на собствеността върху имота. Както вече е имал случай да се произнесе ВКС, вещно-прехвърлителното действие по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на увеличението/апорта в търговския регистър, а не от момента на последващото отразяване в имотния регистър. Собствеността на имота, не е предмет на настоящия спор, но аргументите на ищеца произтичат от способа за увеличението на капитала, който е свързан и със собствеността на конкретния имот, а не от самото увеличение, напр., ако същото би било осъществено, чрез парична вноска. Предмет на спора е дали вписаното (п.5) обстоятелство е възникнало валидно и ако не е, може ли то да бъде квалифицирано като „несъществуващо” по смисъла на чл.498 ГПК (отм.). Становището на настоящия съдебен състав е, че обстоятелството не е възникнало валидно, поради нарушението на писмената форма за действителност на апорта на недвижим имот – отразяването вноската в дружествения договор – чл.72 ал.1 ТЗ с всички предвидени от закона елементи, поради което и с вписването в регистъра на увеличението на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот е вписано несъществуващо обстоятелство. В конкретния случай, отразяване по чл.72 ал.1 ТЗ в съдържащия се във фирменото дело дружествен договор липсва. Не са представени и доказателства, че към момента на вписването през 1994 год. (а и в последващия момент по п.6 – вписване в нотариата), е имало такъв договор. Видно от материалите по делото, спорно е било и наличието на обстоятелството по п.1, но не то е предмет на изследване в настоящия случай. Поради изложените по-горе съображения, становището на ВКС по поставения правен въпрос е, че Вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да бъде отразен в дружествения договор, може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. Становището на настоящия съдебен състав по касационната жалба е, че тя е основателна и в частта с която касаторът въвежда доводи по допустимостта на иска, поради липсата на правен интерес за [фирма] да го проведе. Правната квалификация на този иск е по чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК(отм.), като целеният правен резултат е установяване по исков ред на несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство и след влизане в сила на решението по исковото производство, порочното вписване да бъде заличено. Компетентен да постанови заличаването е регистърния съд (при действието на ГПК-1952 год.). Искът е установителен и съобразно процесуалната му характеристика, наличието на правен интерес за ищеца, съставлява абсолютна предпоставка за неговата допустимост. Няма пречка искът да бъде проведен от трето на дружеството лице (каквото е [фирма]), което да посочи/установи правния си интерес и по-конкретно – до каква промяна в правната му сфера би довело уважаването на иска. Посочването в исковата молба е, че ищецът, чрез праводателя си [фирма] е бил наемател на част от сградата (предмет на апорта). Наемното правоотношение е прекратено през 1997 год. Държането на имота е продължило и в последващ период на основание наемни договори с ФЛ – бивши съдружници в [фирма] (праводател на [фирма]), позоваващи се на недействителност на апорта и запазена от тях съсобственост върху имота. Предявените през периода 2006 – 2007 год. искове на [фирма] са обусловени от твърдението му, че дружеството е собственик на имота на основание апорта, а [фирма] – недобросъвестен владелец. Към датата на ИМ по настоящето дело са висящи 12 дела между същите страни по искове, за парични вземания, произтичащи от упражняването на фактическа власт върху имота. Приложени са копия от исковите молби. Не е предмет на настоящия спор квалификацията на правоотношенията по висящите паралелни спорове, разликите между владение и държане и пр. От значение е единствено факта, че активната си материалноправна легитимация по тези спорове, [фирма] е основал на правото си на собственост върху имот, произтичащо от апорта към правнорелевантния период, предхождащ ИМ. Съставеният през 2001 год. нотариален акт е само констативен, а не материализира някакво последващо придобивно основание. Квалификацията на [фирма] като владелец е без значение. Становището на настоящия съдебен състав, че за ищеца [фирма] липсва правен интерес за провеждането иска по чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.) се основава на разбирането, че уважаването на този иск не би рефлектирало по благоприятен начин върху правната му сфера при провеждането на посочените искове при преценка на легитимацията през периода за който се претендира обезщетение. Това е така, поради обстоятелството, че законовата последица от установяване порок на вписването, би било заличаването на вписаното обстоятелство от търговския регистър – чл.498 ГПК (отм.). Както бе посочено по-горе, вписването на конкретното обстоятелство освен увеличението на капитала, би следвало да породи вещно-правно действие – преминаване на недвижимия имот в патримониума на дружество. Именно на установяване порока на втория елемент се основава правният интерес на [фирма]. Той би бил налице, ако заличаването на вписването има обратно действие. Това заличаване, обаче, няма обратно действие. Действието му е занапред, както изрично е посочено в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. Действието само занапред е по отношение, както на членовете на дружеството, така и по отношение на третите лица, каквото е [фирма]. Няма действие през периода от вписването и до установяване по съдебен ред на липсата му (и то само по отношение на членовете на дружеството) невзетото решение на орган на дружеството, пред каквато хипотеза в случая не сме изправени. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за [фирма] липсва правен интерес от провеждането на иска, което е условие за неговата допустимост. Като са се произнесли по същество по този иск, съдилищата са постановили недопустими решения, които ще следва да бъдат обезсилени и производството по него – прекратено. С оглед изхода на спора, ответникът по касация ще следва да заплати на касатора направените по делото разноски. Присъждането им е поискано с касационната жалба, без да се уточнява за колко инстанции. Представеният по реда на чл.80 ГПК списък с разноските включва само разноските пред ВКС, поради което само те ще бъдат присъдени. Разноските са в общ размер 18070 лв. – ДТ-70 лв. и 18000 лв. адв.възнаграждение. Искане по чл.78 ал.5 ГПК от насрещната страна не е направено, поради което те ще следва да бъдат присъдени в посочения размер. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 1523 от 03.12.2009 год. по гр.д.№ 2116/2009 год. на С. апелативен съд и Решение № 486 от 05.06.2009 год. по т.д.№ 48/2008 год. на С. градски съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.) за установяване, че с регистърно решение от 21.03.1994 год. по ф.д.№ 7791/1992 год. на С. градски съд е вписано несъществуващо обстоятелство - увеличение на капитала на ответното дружество, чрез непарична вноска. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 18070 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.