Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * трето лице * неоснователно обогатяване * неизпълнение на договорни отношения * необходими разноски

Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
София, 20.06.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май двехиляди и тринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1184/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. П. Н. чрез процесуален представител адвокат Л. К. против въззивно решение на САС, ГК, 7-ми състав № 1129/2.07.2012 г., постановено по гр. д. № 739/12 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Софийски окръжен съд № 536/15.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1071/2010 г. в осъдителната му част, с която М. Б. М. от [населено място] е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на Р. П. Н. от [населено място] сумата 27 300.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-23.11.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата 2 958.00 лв. за направените разноски по делото, вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от Р. П. Н. против М. Б. М. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 27 300.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2010 г., като на ответницата са присъдени направените по делото разноски в размер на 560.00 лв.
С жалбата са заявени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. С писмена защита от процесуален представител адвокат М. Х. се иска отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което да се уважат предявените искове, като на ищеца се присъдят направените разноски по делото във всички инстанции.
За ответник по жалба М. Б. И. /М./ жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Л. Д..
С определение № 114/30.01.2013 г., постановено по настоящото дело от Върховния касационен съд в настоящия състав е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: Евентуалното наличие на договорни отношения между ищеца и трето неучастващо в производството по делото лице или между ищеца и ответницата има ли правно значение по конкретното дело, предвид уточненото от ищеца правно основание на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за претендиране на процесната парична сума от ответницата поради неоснователно обогатяване при първоначална липса на правно основание, който е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните разяснения по приложението на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, дадени с т. 1, абзац 2, последно изречение на ППлВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на Върховния съд.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с т. 1, абзац 2, последно изречение на ППлВС № 1/28.05.1979 г. във връзка с разясненията по първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно: ”...Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение”, с оглед уточненото от ищеца /касатор/ правно основание на предявения срещу ответницата иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на получената от последната процесната парична сума без наличието на каквото и да било правно основание.
При изяснен от фактическа страна спор необосновано въззивният съд е постановил отхвърлителен резултат по иска, като е приел, че между страните по делото е установено наличие на заемни правоотношения-договор за заем, сключен евентуално при условията на измама, който договор следва да бъде унищожен, след което може да се предяви иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Изводът на въззивния съд е неправилен, поради нарушение на материалния закон и неособоснованост. Налице са касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
По делото е безспорно установено, че с девет банкови преводи за времето от 21.08.2009 г. до 17.11.2009 г., при липса на каквото и да било правоотношение, ищецът е превел на името на ответницата общо сумата 27 300.00 лв., която сума тя изтеглила от банката и е получила без правно основание. Посочените фактически обстоятелства сочат на хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с която хипотеза Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указание с т. 1, абзац 2, последно изречение от ППлВС № 1/79 г. При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото.
По настоящото дело няма спор, че ищецът Р. Н. е превел на ответницата М. Б. М. по банков път процесната сума от 27 300.00 лв. чрез девет банкови превода, която сума тя веднага е изтеглила. Тези обстоятелства последната е признала по делото още с отговора си по чл.131, ал. 1 ГПК с твърдението, че това не е станало без основание и в нейна доказателствената тежест е да установи чрез пълно и главно доказване твърдението си, а именно, че е получила сумата на правно основание. Касае се за неизпълнено от нея задължение по чл. 154, ал. 1 ГПК, игнорирано от въззивната инстанция. Не е установено по делото наличието на облигационна връзка между страните по делото-основание за плащането на сумата, респ. за получаването й от ответницата. При това положение искът е основателен и следва да се уважи на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, фактическият състав на което основание е установен.
При положение, че имущественото благо е дадено от ищеца и е получено от ответника при първоначална липса на правно основание и се претендира връщането му с иск на основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, без правно значение е евентуалното наличие на договорни правоотношения между ищеца и трето, неучастващо в процеса лице или между ищеца и ответника.
В случая по делото не са събрани доказателства за наличие на правоотношение между ищеца и трето лице. Единственият и безспорно установен факт е превеждането на сумата 27 300.00 лв. от ищеца и получаване на сумата от ответницата без наличие на каквото и да е правно основание за това.
Искът следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в Софийски окръжен съд с вх. № 3120/23.11.2010 г.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция ответницата следва да заплати на ищеца и сумата 6 230.00 лв. за направените от него по делото разноски за всички инстанции.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав № 1129/2.07.2012 г., постановено по гр. д. № 739/2012 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. Б. И. /М./ ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], [улица] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на Р. П. Н. ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], [улица] сумата 27 300.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2010 г. /датата на подаване на исковата молба в Софийски окръжен съд с вх. № 3120/ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 6 230.00 лв. за направените по делото разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: