Ключови фрази
обезщетение на бъдещ иск * иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * предпоставки за допускане на обезпечение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 160

С., 04.04.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2280 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. Х. М. и В. Я. М. против определение № 4 от 16.01.2013г. по ч. гр.д. № СП 138/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 44 от 15.11.2012г. по гр.д.№ С-44/2012г. на СГС. С последното е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К. против жалбоподателите с цена 1 570 295 лв. чрез налагане на възбрана върху два апартамента и два гаража, дворно место с вилна сграда в него, запор на дружествени дялове от две дружества, запор на парични средства в лева, евро и британски лири и на всички банкови сметки в български банки в страната.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като обезпечението е допуснато без да е направен анализ на доказателствата за вероятната основателност на бъдещия иск, че възивната инстанция не е разгледала доказателствата за закони източници на доходи, че са запорирани всички банкови средства, включително и такива, по които постъпват и трудови възнаграждения.
В изложението към частната жалба са формулирани въпроси в три направления: 1.следва ли въззивната инстанция при обжалване на определението за допускане на обезпечение да извърши самостоятелна преценка на представените от К. доказателства за стойността на придобитото имущество и липсата на законни източници на доходи, да не мотивира изводите си и да се позовава на непосочена съдебна практика. 2. следва ли комисията да мотивира искането си за налагане на обезпечение като докаже евентуалната върза между придобиване на всяко конкретно имущество и престъпното деяние и липсата на закони източници на доходи и следва ли комисията да представи убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на иска. В тази връзка е поставен въпроса може ли да се запорират по този закон и банкови сметки, по които постъпват трудови възнаграждения. Третият въпрос е: след като проверяваният период се определя от комисията, съгласно чл. 17, ал.6 от ЗОПДИППД, следва ли обезпечението да включва цялото имущество, придобито в периода по чл. 11 от същия закон. По първия въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, като се цитира съдебна практика, която не е приложена към изложението, а по останалите – основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.,
Ответникът по касация К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като определението е в синхрон с актуалната съдебна практика и по същество, тъй като молбата за обезпечение е доказана, а при допускане на обезпечение съдът проверява наличието на предпоставките за това – образуване на наказателно производство и придобиване на имущество, за което не се установяват законови източници на доходи, като се съобразява със законовата презумпция, установена в чл. 4 от ЗОПДИППД.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда, тъй като е установено, че жалбоподателите са привлечени като обвиняеми с постановление от 03.12.2019г. по досъдебно производство № 157/2009г. на на ГД Б., пр. преписка № 9226/2009г. на СГП за престъпление по чл. 321, ал.1, във вр. с чл. 255, ал.1 т.5 пр.1 и т..6 пр.1 и 2 във вр. с чл. 93, т.14 НК за съставяне на отчети за извършени продажби по ЗДДС в периода 2008г. – 02.12.2009г. с невярно съдържание, за престъпление по същия текст за периода 01.10.2009г.-31.10.2009г. във връзка със водене счетоводството на дружество [фирма] и за престъпление по чл. 210, ал.1,т.3 пр.1, във вр. с чл. 209, ал.2 НК и за друго престъпление по чл. 255 НК. Искането на комисията е прието за мотивирано предвид това, че престъпленията, за които е повдигнато обвинение са посочени в чл. 3 от ЗОПДИППД и представените писмени доказателства са за придобитото имущество на значителна стойност в периода по чл. 11 от закона. Съдът се е позовал на презумпцията на чл. 4 от ЗОПДИППД за основателното предположение, че е налице причинна връзка между придобиването на имуществото и престъпната дейност, предмет на образуваното досъдебно производство. Прието е, че в обезпечителното производство не може да се оборва установената презумпция, че обезпечението се допуска на основание представените писмени доказателства от комисията.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
По първия въпрос – следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на представените от комисията доказателства не следва да се допуска касационно обжалване. Въззивната инстанция е преценила наличието на предпоставките за допускане на обезпечение – повдигнато обвинение за престъпления, предвидени в чл. 3 от ЗОПДИППД. Придобиването на имущество на значителна стойност е установено с писмените доказателства безспорно, а предвид установената презумпция на чл. 4 от ЗОПДИППД не е необходимо доказване в обезпечителното производство на връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. По този вътрос е относима съдебната практика, цитирана по втория въпрос.
Вторият въпрос е следва ли комисията да мотивира искането си. В представената молба искането на комисията е мотивирано с представените писмени доказателства и устанвовената законова презумпция, поради което не е необходимо доказване на връзка между придобитото имущество на значителна стойност и престъпната дейност.Тази връзка се предполага от закона. В този смисъл определения на ВКС № 748/ 30.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 691/ 2009 г., ІІІ г.о. и № 424/ 08.07.2010 г. по гр.д.№ 363/ 2010 г., ІV г.о. опр. № 287/09.04.2012г. по гр.д.№ 205/12 ІV гр.о., опр. № 290/10.04.2012г. по гр.д.№ 218/2012г. ІV гр.о.(постановени чл.274 ал.3 от ГПК)
Третият въпрос - следва ли основателното предположение за придобиване на имущество от престъпна дейност да бъде обвързано с престъпната дейност и по-конкретно може ли да има основателно съмнение когато имуществото е придобито преди инкриминирания период също е неотносим. На отнемане по този закон подлежи имуществото, което е придобито пряко, или косвено в проверявания период от престъпна дейност. Законът изисква придобиването на имуществото да е свързано с престъпната дейност, но не ограничава проверявания период само в рамките на инкриминирания такъв освен в рамките на общата давност – 25 години /чл. 4 от ЗОПДИППД/.
Поставен е въпрос от жалбоподателя: може ли да се налага запор на банкова сметка, по която постъпва трудово възнаграждение за обезпечаване на бъдещ иск ЗОПДИППД на К. . Този въпрос е относим към обжалваното определение тъй като е наложен запор върху всички банкови сметки в това число и сметка № ... в лева, открита на 20.02.2012г.и сметка № ..., открита на 13.01.2009г., по които постъпват суми от трудово възнаграждение на Д. М. и сметки № ... в лева, открита на 20.03.2009г., по която е постъпвало трудово възнаграждение на В. М.. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението за допускане на обезпечение, постановено от РС в тази част е в противоречие с Опр. № 447 от 21.09.2012г. по ч. гр.д.№ 463/2012г. І гр.о. на ВКС, постановено по чл. 274, ал.3 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване в тази част на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
С Опр. № 447 от 21.09.2012г. по ч. гр.д.№ 463/2012г. І гр.о. на ВКС е прието, че в производство за допускане на обезпечение на бъдещ иск по ЗОПДИППД при налагане на запор върху банкова сметка, по която постъпват суми от трудово възнаграждение, пенсия или други социални плащания, съдът следва да съобрази чл.23, ал.7 ЗОПДИППД вр. чл.446, ал.1 ГПК. За трудовото възнаграждение, пенсията и за социалните плащания от държавата не може да се направи обоснова предположение че това е имуществото, придобито от престъпна дейност. Средства от трудови възнаграждения, пенсии и други социални плащания имат законов източник и за тях презумпцията на чл. 4 от ЗОПДИППД е оборена. Такова имущество не може да бъде предмет на отнемане по този закон, поради което е недопустимо и налагане на обезпечение върху него. Затова наложената обезпечителна мярка върху посочените три сметки следва да се отмени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4 от 16.01.2013г. по ч. гр.д. № СП 138/2012г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено определение № 44 от 15.11.2012г. по гр.д.№ С-44/2012г. на Софийски градски съд в частта, с която е наложен запор на сметка № ... в лева, открита на 20.02.2012г.и сметка № ..., открита на 13.01.2009г., по които постъпват суми от трудово възнаграждение на Д. Х. М. и сметкd № ... в лева, открита на 20.03.2009г., по която е постъпвало трудово възнаграждение на В. Я. М..
ОТМЕНЯ определение № 4 от 16.01.2013г. по ч. гр.д. № СП 138/2012г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 44 от 15.11.2012г. по гр.д.№ С-44/2012г. на Софийски градски съд в частта, с която е наложен запор на сметка № ... в лева, открита на 20.02.2012г.и сметка № ..., открита на 13.01.2009г., по която постъпват суми от трудово възнаграждение на Д. Х. М. и сметка № ... в лева, открита на 20.03.2009г., по която е постъпвало трудово възнаграждение на В. Я. М. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на К. за допуснато обезпечение на бъдещ иск, който тя ще предяви против Д. Х. М. и В. Я. М. с цена 1 570 295 лв. чрез налагане на запор на сметка № ... в лева, открита на 20.02.2012г.и сметка № ... , открита на 13.01.2009г., по които постъпват суми от трудово възнаграждение на Д. Х. М. и сметка № ... в лева, открита на 20.03.2009г., по която е постъпвало трудово възнаграждение на В. Я. М..


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: