Р Е Ш Е Н И Е № 101 София, 14.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 891 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 168 от 23.10.2014г. по гр.д. № 395/2014г. на Варненски апелативен съд, с която е потвърдено решение на Варненски окръжен съд № 493 от 28.03.2014г. постановено по гр.д. №1610/2010г. за отхвърляне на предявения от ДП”Ръководство на въздушното движение” иск по чл. 108 ЗС против Р. К. Т. и И. Г. Т., с участието на третите лица-помагачи [фирма]- [населено място], представляван от К. С. В., и М. А. В., относно недвижим имот - апартамент с площ 107,37 кв.м., на четвъртия етаж, в блок №8 - сграда с идентификатор 10135.3513.199.8 в [населено място],[жк]. Касационна жалба е подадена от ищеца ДП”Ръководство на въздушното движение” чрез пълномощника адв.З.. Поддържа се неправилност на решението в частта относно изводите, че имотът не е частна държавна собственост и че е придобит по давност от ответника. По първия въпрос се навеждат доводи, че ДП “РВД” е държавно предприятие, създадено със специален закон, притежаваните от него имоти са държавна собственост и са актувани като такива, като законът забранява върху тях да бъде насочвано принудително изпълнение - чл. 53, ал.6 ЗГВ. По въпроса за придобивната давност се твърди, че сградата е изградена в груб строеж през 2001г. и оттогава би могло да се упражнява фактическа власт върху жилището, както и че владението на ответниците не е добросъвестно. С определение № 112 от 16.03.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: добросъвестно ли е владението, установено от купувач по предварителен договор; съответно каква продължителност на владението е необходима за придобиване на такъв имот по давност. Ответниците Р. К. Т. и И. Г. Т. в писмения си отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата. Подпомагащите страни не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по ревандикационен иск. Ищецът твърди, че е собственик на имота по силата на влязло в сила решение на Варненски районен съд по гр.д. № 3135/2011г., с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на имота. Договорът е сключен с третото лице помагач [фирма]. След вписване на съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт на 20.02.2002г., [фирма] продава имота на ответника Р. Т. по време на брака му с И. Т.. Не се спори, че ответниците са във владение на имота. Ответниците са оспорили вещно-прехвърлителния ефект на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД с довод, че за сключване на договора е било необходимо съгласието на съпругата на собственика - търговец [фирма]. Поддържат и възражение за придобиване на имота чрез давностно владение, установено през юни 1999г. лично от ответника, като присъединяват и владението, осъществено от бащата на ответника през 1996г. по силата на предварителен договор за покупко-продажба с Едноличния търговец, сключен на 01.11.1996г. От страна на ответника Р. Т. е предявено евентуално възражение за право на задържане върху имота до заплащане на извършени подобрения в размер на 75 000 евро и необходими разноски в размер на 5 000лв. Възражението изхожда само от ответника Т., доколкото подобренията са правени от него преди сключване на брака с ответницата И. Т. през 2004г. Съдът е приел на първо място, че имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака, чрез учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 2/2001г.на ОСГК на ВКС. На следващо място съдът е приел, че съдебното решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД е произвело вещно действие и легитимира ищеца като собственик на имота. Договорът за покупко-продажба, сключен от третото лице-помагач с ответника Р. Т. след вписване на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД, няма вещно-прехвърлително действие, защото продавачът вече не е бил собственик. Същевременно, съдът е намерил за основателно възражението за придобиване на имота от ответниците по давност. Приел е, че фактическата власт върху имота е осъществявана от 1996г. чрез извършване на довършителни работи, а към 1999г. сградата е била довършена и ответникът се е нанесъл да живее в нея. Съдът е счел, че владението, осъществявано от купувача по предварителен договор, е добросъвестно съгласно чл.70, ал.3 ЗС; то не е отпаднало и след обявяване на предварителния договор с ищеца за окончателен. Затова ответникът е придобил правото на собственост с кратката петгодишна придобивна давност, а ищецът е изгубил собствеността си. Доводите, че имотът представлява частна държавна собственост и не може да бъде придобиван по давност съдът е отхвърлил по съображения, че се касае до имущество по чл. 53, ал.5 ЗГВ, което е придобито от Държавното предприятие, а не му е предоставено от държавата. Дори и да се приеме, че имотът е частна държавна собственост, то към момента на спиране на давността за придобиване на такива имоти - 31.05.2006г. /по силата на §1 ДР на ЗС/ правото на собственост вече е било придобито от ответника. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с практика по чл. 290 ГПК по въпроса дали владелецът, придобил фактическата власт на основание предварителен договор за покупко-продажба, е добросъвестен и съответно може ли да придобие имота след упражняване на петгодишно владение по чл. 79, ал.2 ЗС. В Решение № 2384 от 3.12.1969г. по гр.д. № 1816/1969г. на ВС, І г.о., Решение № 1343 от 28.11.2008г. по гр.д. № 4391/2007г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 1619 от 14.12.2000г. по гр.д. № 640/2000г. на ІV г.о. на ВКС се приема, че придобилият владение върху недвижим имот въз основа на предварителен договор не е добросъвестен владелец. Тези решения са постановени по реда на отменения ГПК и представляват т.нар. незадължителна практика на ВКС. По реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 270 от 26.06.2012г. по гр.д. № 1056/2011г. на І г.о., в което също е отбелязано, че владението на задължилия се да купи по предварителен договор не е добросъвестно. Настоящият състав напълно споделя посочената практика, която следва да се приложи при разрешаване на спора. Следва да се допълни, че разпоредбата на чл. 70, ал.3 ЗС признава на владелеца на основание предварителен договор правата, които има добросъвестния владелец относно подобренията и добивите от вещта. Липсва обаче такова приравняване относно давностния срок по чл.79, ал.2 ЗС, така че да придобие собствеността върху имота по давност този владелец е необходимо да упражнява непрекъснато владение в десетгодишен срок - чл. 79, ал.1 ЗС. По касационната жалба. Следва да бъдат споделени изводите в обжалвания акт, че ищцовото Държавно предприятие е собственик на имота на основание влязлото в сила решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД. П. на ответниците е участвал в това производство и те са обвързани от силата на пресъдено нещо като негови частни правоприемници - чл. 298, ал.2 ГПК, купили имота след вписване на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Предвид приетото по правния въпрос се явява основателно наведеното оплакване за нарушение на материалния закон - чл. 79 ЗС при преценка правата на ответниците като добросъвестни владелци, които могат да придобият собствеността върху имота с кратката петгодишна давност. Както бе посочено, владелецът на основание предварителен договор е приравнен с добросъвестния владелец само относно правата по чл. 71 и 71 ЗС /за добивите от вещта и подобренията/, но не и относно придобивната давност по чл. 79, ал.2 ЗС. С оглед на това за придобиване на имота по давност е необходимо ответниците да докажат осъществяване на непрекъснато владение в десетгодишен срок. Не могат да бъдат възприети констатациите в обжалваното решение по въпроса за началото на установеното от ответниците владение върху имота. Твърдението в отговорите на исковата молба от двамата ответници е за владение от месец юни 1999г., но в съдебно заседание на 10.05.2013г. е уточнено, че владението е от 01.11.1996г. Съдът е приел посочената втора дата, тъй като тогава са започнали първите довършителни работи, както сочат разпитаните свидетели А. и Д.. Съдът обаче не е взел становище дали към този момент сградата и конкретно процесното жилище са били изградени в груб строеж, тъй като владение може да се упражнява само върху съществуващ самостоятелен обект на собственост. В случаите на строителство въз основа на учредено право на строеж, правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти в сградата възниква с построяването на сградата в груб строеж и от този момент обектите могат да бъдат предмет на разпореждане, вкл. и на придобиване по давност /изрично в този смисъл е сега действащата разпоредба на чл. 181, ал.2 ЗУТ/. В същия смисъл е Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д. № 718/2010г. на І г.о., което неправилно се цитира от ответниците по жалбата в подкрепа на тяхната теза. Събраните доказателства удостоверяват, че вход № 8, в който се намира спорния апартамент, е бил завършен в груб строеж в началото на 2001г. Такава констатация е направена в протокола от 07.02.2001г., подписан от представител на ищеца и третото лице-помагач. Надлежни доказателства за приключване на грубия строеж в по-ранен момент, не са налице. Протоколът от 27.04.1996г. /л.151 от първоинстанционното дело/ за приемане на конструкцията на сградата не съставлява такова доказателство, защото не е ясно дали към този момент сградата е била довършена, включително с покрив. А от протоколите от 24.01.1996г. и от 01.11.1996г./л.307 и 306 от първоинстанционното дело/ е видно, че апартамента не е довършен и е уговорено удължаване на срока; такова е извършено и с анекса от 31.03.1997г. /л.310/. С оглед на изложеното следва да се приеме, че началото на давностното владение е към февруари 2001г. В разрез със закона са и изводите на въззивния съд, че имуществото на ДП „РВД” не представлява държавна собственост. Съгласно чл. 53, ал.1 от Закона за гражданското въздухоплаване Държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение” е юридическо лице по чл. 62, ал.3 ТЗ, което не е търговско дружество. Този статут е установен с изменението на закона в сила от 01.01.2001г. До този момент Ръководството въздушното движение е юридическо лице на извънбюджетно финансиране, управлявано от дирекционен съвет, назначаван от министъра на транспорта. Според ал.5 чл. 53 ЗГВ имуществото на Държавното предприятие се състои от имущество, предоставено от министъра на транспорта и имущество, придобито от държавното предприятие. Спорният апартамент несъмнено е имущество от втория вид. Независимо от това, според закона и двата вида имущество представляват държавна собственост. След като предприятието не е търговско дружество, то неговото имущество, както предоставеното, така и придобитото, е частна държавна собственост. Аргумент за това е нормата на чл. 43 от Закона за държавната собственост, според която държавните предприятия по чл. 62, ал.3 ТЗ се разпореждат с придобитите и предоставените им имоти - частна държавна собственост, с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата. Предвид посочения статут на имота като частна държавна собственост давността, започнала да тече в началото на 2001г., е спряла на 31.05.2006г. по силата на §1 от ЗД на ЗС, приет с ДВ бр. 46/2006г., като спирането на течението на давността с последващи изменения на закона е продължено до 31.12.2017г. Въз основа на всичко гореизложено предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. При този изход на спора по чл. 108 ЗС следва да бъде поставено за разглеждане възражението на ответника Р. Т. за право на задържане върху имота до заплащане на направените в него подобрения и необходими разноски. Претендираното увеличение на стойността на имота вследствие на подобрения, извършени от момента на предаване на владението през 1999г., е 75 000 евро, равняващи се на 146 687,25лв. по фиксирания курс на БНБ, както и необходими разноски за запазване на вещта, изразяващи се в заплатени такси за държавно приемане на сградата в размер на 5 000лв. Както бе прието по-горе и съгласно чл. 70, ал.3 ЗС ответникът Т. е установил владение върху имота въз основа на предварителен договор, сключен с лицето, което към този момент е било собственик на имота, така че има правата на добросъвестния владелец по чл.72 ЗС, които включват: право да получи за направените подобрения увеличената стойност на вещта, вследствие на тези подобрения - чл. 72, ал.1 ЗС; право да му бъдат възстановени направените необходими разноски за запазване на вещта - чл. 72, ал.2 ЗС и право да задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските - чл. 72, ал.3 ЗС. Приетата техническа експертиза на вещото лице П. М. установява, че всички описани от ответника строително-монтажни работи, а именно: в жилището: зидария /изграждане / на вътрешни стени, зидария комин от третия до последния етаж, доставка и монтаж на врати и прозорци, подова замазка на всички помещения, полагане на подова настилка - ламинат и теракот, полагане на фаянс - баня и тоалетна, ел. инсталация /ел. табло, контакти, ключове, фасонки и др./ ВиК инсталация /полагане на тръби от трети до пети етаж и водомер; ОиВ инсталация - отдушници; мазилка на стени и тавани; шпакловки на стени и тавани; боядисване на стени и тавани; тераси - замазка, боядисване на стени и тавани, полагане на теракот; вътрешна топлоизолация; зидане и изолация на водосточни тръби; в избата: зидария стени, замазка под, метална врата, измазване на стени и тавани; в общите части: ел. захранване от трафопост до входа на жилищната сграда, ел. табло на входа с електромер, ел. захранване от табло до жилището, монтаж на асансьорна уредба, прокарване на В. от избените помещения до жилището - отводняване тераси, монтаж на стълбищно осветление, монтаж на звънчева инсталация и домофонна уредба, монтаж на дограма на стълбище, монтаж на входни врати, монтаж парапет на стълбище, замазка стълбище, мозайка стълбище, мазилки на стени и тавани стълбище, шпакловка на стени и тавани стълбище, боядисване на стени и тавани стълбище, пощенски кутии, външно стълбище - замазка, мозайка и парапет, коридор изби - ел. захранване и ВиК, врата на избен коридор, общ водомер, изолация покрив, улуци и отводнителна инсталация са изпълнени на място и са налице понастоящем, като стойността им е 30 507,54лв. Увеличената стойност на имота, представляваща разликата между пазарната цена на апартамента в завършен вид /125 800лв./ и пазарната стойност на изградения в груб строеж обект /42 190 лв./ възлиза на 83 610 лв. в този размер претенцията е основателна и следва да се уважи. До пълния размер от 146 687,25лв. възражението за подобрения е неоснователно. Претенцията за необходими разноски касае заплатени такси за държавно приемане на сградата. Сред представените множество писмени документи, удостоверяващи извършени плащания във връзка с довършителни работи, вкл. и по общите части, единствено квитанциите на л.147-150 от първоинстанционното дело касаят разноски по акт 16, заплатени от Р. Т. и И. Т.. Те са общо за сумата 1157 лв. Разпитаните свидетели А. и Д. сочат, че акт 16 и до момента не е издаден, че са събирали няколко пъти суми във връзка с подготовката му, като всички, включително ответника Т., са заплатили по около 2000-3000лв., но не могат да кажат точно колко. При тези доказателства претенцията следва да бъде уважена за сумата, установена от писмените доказателства. При горните изводи се налага отмяна на постановения от Варненски апелативен съд акт и постановяване на ново решение за уважаване на иска по чл. 108 ЗС с признаване право на задържане на Р. Т. до заплащане на вземането за подобрения в размер на 83 610лв. и вземането за необходими разноски в размер на 1157лв. До пълните предявени размери двете вземания са неоснователни. Предвид уважаването на иска по чл. 108 ЗС, но и на насрещното възражение за право на задържане, разноските следва да останат така, както са направени от страните. Върху уважения размер на възражението за подобрения и необходими разноски ответникът Т. дължи държавна такса в размер на 3390,68лв. - чл.10 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 и 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 168 от 23.10.2014г. по гр.д. № 395/2014г. на Варненски апелативен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. К. Т. и И. Г. Т., двамата от [населено място], [улица], вх.8, ет.4, ап.11, че Държавно предприятие ”Ръководство на въздушното движение”, ЕИК[ЕИК], е собственик на следния недвижим имот: апартамент с площ 107,37кв.м. с проектен идентификатор 10135.3513.199.8.43 /защрихован на скицата на вещото лице на л. 286 от гр.д. № 1610/2012г. на Варненски окръжен съд/, състоящ се от входно антре, дневна, спалня, кухня-столова, дрешник, баня-тоалет и две тераси, при граници: запад - калканна стена към вх.9, юг - вътрешна улица, изток - стълбище и север - вътрешен двор, находящ се във вход 8, етаж 4 на сграда с идентификатор 10135.3513.199.8, построена в [населено място] кв. Победа върху имоти пл.№№4344, 4345, 4346, 4346А, 4346Б, 4346В, 4347, 4347А, 4347Б, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и ОСЪЖДА Р. К. Т. и И. Г. Т. на основание чл. 108 ЗС да предадат на ДП”Ръководство на въздушното движение” владението върху описания имот, при условие, че ДП”Ръководство на въздушното движение” заплати на Р. К. Т. сумата 83 610 /осемдесет и три хиляди шестстотин и десет/лв., представляващи увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения както следва: в жилището: зидария /изграждане / на вътрешни стени, зидария комин от третия до последния етаж, доставка и монтаж на врати и прозорци, подова замазка на всички помещения, полагане на подова настилка - ламинат и теракот, полагане на фаянс - баня и тоалетна, ел. инсталация /ел. табло, контакти, ключове, фасонки и др./ ВиК инсталация /полагане на тръби от трети до пети етаж и водомер; ОиВ инсталация - отдушници; мазилка на стени и тавани; шпакловки на стени и тавани; боядисване на стени и тавани; тераси - замазка, боядисване на стени и тавани, полагане на теракот; вътрешна топлоизолация; зидане и изолация на водосточни тръби; в избата: зидария стени, замазка под, метална врата, измазване на стени и тавани; в общите части: ел. захранване от трафопост до входа на жилищната сграда, ел. табло на входа с електромер, ел. захранване от табло до жилището, монтаж на асансьорна уредба, прокарване на В. от избените помещения до жилището - отводняване тераси, монтаж на стълбищно осветление, монтаж на звънчева инсталация и домофонна уредба, монтаж на дограма на стълбище, монтаж на входни врати, монтаж парапет на стълбище, замазка стълбище, мозайка стълбище, мазилки на стени и тавани стълбище, шпакловка на стени и тавани стълбище, боядисване на стени и тавани стълбище, пощенски кутии, външно стълбище - замазка, мозайка и парапет, коридор изби - ел. захранване и ВиК, врата на избен коридор, общ водомер, изолация покрив, улуци и отводнителна инсталация, както и при условие че заплати сумата 1157/хиляда сто петдесет и седем/ лв. необходими разноски за запазване на вещта, представляващи разходи във връзка с издаване на разрешение за ползване на сградата. ОСЪЖДА Р. К. Т. да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 3390,68 /три хиляди триста и деветдесет цяло и шестдесет и осем стотни/ лв. В производството като подпомагащи страни участват [фирма]-гр.В., ЕИК[ЕИК], представляван от К. С. В., и М. А. В., двамата от [населено място], кв. М.,[жилищен адрес]0 . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1