Р Е Ш Е Н И Е № 343 гр. София, 13 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП ТОМА КОМОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1028/2014 г. на ВКС, ІІІ наказателно отделение и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по касационна жалба от адвокат Л. Г. от САК – упълномощен защитник на подсъдимите Б. С. М. И Е. Б. М..Жалбата е подадена против въззивно решение №81 от 06.03.2014 год., постановено по внохд№ 1236/2013 год. на Апелативен съд гр.София с посочване на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, подкрепени със съответни доводи. Според касаторите, нарушена е оценъчната дейност на съда поради неправилно и превратно тълкуване на съдържанието на доказателствените източници; липсват доказателства за авторството на деянието от подсъдимите; игнорирани са показанията на свид.Н., които е заявил липсата на спомен да е бил удрян от подс.Б. М.; не са отчетени противоречивите показания на пострадалия; от гласните доказателствени източници - свидетелите, които са се намирали в заведението не се установява някой от подсъдимите да е предприел физическо насилие спрямо свид.Н.; уврежданията на свид.Н. са настъпили извън заведението; липсват свидетели – очевидци за причината за настъпване уврежданията у пострадалия; съдът не е съобразил и обсъдил установеното от част от гласните доказателствени средства, че пострадалият сам е излязъл от заведението без чужда помощ като след известно време е бил забелязан да лежи на тротоара пред заведението; не е обсъден довода, че травматичните увреждания на пострадалия са настъпили извън, а не вътре в заведението, където са били подсъдимите; няма доказателства за извършена кражба. Заявява се, че нарушенията в процесуалната дейност на съда е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Декларира се явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, както и прекомерност на размера на присъдените обезщетения. Иска се отмяна на въззивното решение по реда на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание подсъдимите поддържат жалбата. Лично в своята защита и чрез процесуалния си представител претендират отмяна на атакуваното решение. Гражданският ищец и частен обвинител Н. Н. не се явява в откритото съдебно заседание пред ВКС, редовно призован. За него адвокат В. Д. от САК изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като оценката на доказателствените източници е правилна, а приложението на закона е съобразено с фактическите положения, приети за установени. Наказанията са съобразени с тежестта на извършеното. Присъдените обезщетения са справедливи. Прокурорът от ВКП дава заключение за оставяне в сила на въззивното решение, което е законосъобразно. Събраните доказателствени източници- показанията на пострадалия и на тримата полицейски служители установяват деянието и авторството от подсъдимите. Правната квалификация е в съгласие със закона. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт, в пределите на проверка, и съгласно правомощията си, намери следното: Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е образувано за втори път пред ВКС, след като: С присъда от 20.04.2012 год. по НОХД№ 2538 /2011 год. на Софийски градски съд подсъдимите Б. С. М., [ЕГН] и Е. Б. М., [ЕГН] са признати за виновни в това, че на 10.04.2010 год. в около 22.45 ч. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] между вх.”Г” и вх.”Д”, в заведението „Трите аса”, в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - 50 лв. от владението на Н. Е. Н. с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили сила и деянието е придружено със средни телесни повреди, причинени на пострадалия, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл. 198, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК за подс.Б. М. и вр. чл.54 от НК за подс.Е. М. са осъдени: подс.Б. М. - на „лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, което по чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила; подс.Е. М. е осъден на „лишаване от свобода” за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 61,т. 2 от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в затвор. На основание чл. 68,ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието, наложено му с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 68/08 год., влязло в сила на 18.04.2008 год. на Районен съд гр.Пловдив от две години „лишаване от свобода” при „строг” режим на изтърпяване в затвор, съгл. по чл. 61,т.2 от ЗИНЗС. Подсъдимите са осъдени да заплатят обезщетение на гражданския ищец Н. Е. Н. за претърпените неимуществени вреди от деянието, съответно: подс.Б. М. - сумата от 3000 лв.; подс.Е. М. -сумата от 6000 лв. , всяка от които, ведно със законната лихва от 10.04.2010 год. до окончателното плащане на главницата, като за разликата до 15 000 лв. предявеният иск срещу подс.Б. М. е отхвърлен; предявеният срещу подс.Е. М. иск е отхвърлен за разликата до 40 000 лв.. Подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на СГС разноските по делото в размер на 545 лв. и по 5 лв. държ. такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист; съответно сумата от 360 лв. държавна такса върху уважените граждански искове, както и разноските в размер на 1000 лв. за адвокатски хонорар. По въззивна жалба от защитата на подсъдимите срещу осъдителната част на присъдата и по жалба от повереника на гр.ищец, с искане за пълно уважаване гражданските претенции, е образувано НОХД №619/2012 год. на Софийския апелативен съд, по което с решение №99 от 14.03.2013 год. атакуваната присъда е изменена само в гражданскоправната й част, като е увеличен размерът на обезщетението от 3 000 лв. на 5 000 лв., което е осъден подс.Б. М., както и размерът на обезщетението от 6 000 лв. на 10 000 лв., което е осъден подс.Е. М.; увеличени са размерите на дължимите държавни такси върху тях - съответно на 200 лв. и на 400 лв. В останала й част присъдата е потвърдена. По касационна жалба от защитата на подсъдимите е образувано кнд№1639/2013 год. на ВКС,І н.о., по което с решение №540 от 21.12.2013 год. е отменено въззивното решение №99 от 14.03.2013 год. на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС с указания за правилно приложение на материалния закон. С въззивно решение №81/ от 05.02.2014 год. по ВНОХД №1236/2013 год. на САС е изменена първоинстнационната присъда от 20.04.2012 год. по нохд № 2538/ 2011 год. като деянието на подсъдимите Б. М. и Е. М. е преквалифицирано от престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл. 198, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 129, ал.2, пр.2, алт.2 и пр.3, алт. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК в престъпление по чл. 129, ал.2, пр.2, алт.2 и пр.3, алт. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за подсъдимите Б. и Е. М., а само за подс.Е. М. е преквалифицирано и като престъпление по чл. 194, ал.1 от НК като вр. чл. 54 от НК на Б. М. е наложено наказание в размер на две години „лишаване от свобода”; вр. с чл.54 от НК на подс.Е. М. е наложено наказание три години „лишаване от свобода” за първото престъпление и две години лишаване от свобода за второто престъпление и са оправдани по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 1, т.3, пр.2 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр.1 във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 и пр. 3, алт. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание на подс.Б. М. е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо най-тежкото наказание от наложените на подсъдимия Е. М., а именно „лишаване от свобода” за срок от три години, което съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, да изтърпи при строг режим, в затвор. Присъдата е изменена и в частта относно размера на присъдените в полза на пострадалия Н. обезщетения като спрямо подс.Б. М. размерът на обезщетението е увеличен от 3 000лв. на 8 000 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2010 год., а спрямо подс.Е. М. е увеличен от 6 000 лв. на 8 000 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2010 год. Подсъдимите са осъдени да заплатят по 320 лв. държавни такси върху уважените размери на граждански искове. В останалата й част присъдата на СГСД е потвърдена. В пределите на проверка, при очертаните в жалбата касационни основания, ВКС не установи атакуваното решение да е постановено при нарушаване на правилата, регламентиращи проверката и оценката на доказателствените източници. Въззивният съд не е подходил едностранчиво при оценката на доказателствата и доказателствените средства, ценил ги е според действителното им съдържание, в тяхната логическа връзка и съвкупност. Обсъдил е констатираните противоречия в гласните доказателствени средства; посочил е кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и защо, или в кои части се позовава на достоверността им. Не се споделят твърденията в жалбата, че въззивната инстанция неправилно е кредитирала показанията на пострадалия - свид. Н. Н. поради вътрешно противоречие и заинтересованост от изхода на делото. Съдът е съобразил обстоятелството, че свид.Н. е и страна по делото/ граждански ищец/ и е подложил показанията на пострадалия на сериозен и задълбочен анализ. Съставът на САС е отделил подробно място в мотивите си защо е дал вяра на показанията на свид.Н.. Кредитирането като достоверни на приобщените му от досъдебното производство, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК, показания и на показанията, събрани на съдебното следствие пред първата инстанция, е съпроводено с мотиви, които отхвърлят наличие на вътрешна противоречивост на данните, възпроизведени от свидетеля за участието на подс.Б. М. в причиняването на удари по тялото му съвместно с подс.Е. М., а по-скоро с изминалото време и с липсата на свежа памет за всички детайли от събитието, предмет на доказване по делото. Съставът на САС е отчел, че свид.Н. е потвърдил своите показания от досъдебната фаза/ спр. л.50-51 от досъд. произв./, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност от състава на СГС / спр. л.93 -94 от съдебното следствие по нохд№2538/2011 год./ със съдържание, че след като подс.Б. М. го е ударил веднъж, а подс.Е. М. е взел от ръката му държаните в нея 50 лева, е продължил да го бие заедно с подс.Е. М..Убедителността в показанията му е последица от картинното описание на нанесения му побой с израза:„те ме подкараха на моряшки бой с удари с ритници по главата и тялото”. Кредитът на доверие на тези приобщени от досъдебното производство показания е мотивиран с установеното от показанията на очевидците на побоя, свидетелите: И., О., П., установили деянието на двамата; на полицейските служители И., Д. и П., които първи са се отзовали на сигнала за инцидента. Тримата полицаи поотделно са усатновили, че са заварили пострадалия в безпомощно състояние, лежащ пред заведението с окървавена уста, със счупен крак; на същите е разказал, че побоят е нанесен от баща и син като е назовал имената на подсъдимите и е посочил адреса им. Данните за извършеното деяние по време, място, механизъм и авторство са намерили потвърждение и в подробните показания на свид.Р. И. в хода на процеса / на съдебното следствие пред СГС и от приобщените му показания от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.1 от НПК/. Данните от показанията на този свидетел са преки и първични доказателства. Като очевидец е възпроизвел причините за възникналия спор между подсъдимите Б. и Е. М. и свид.Н. от загубата им от пострадалия Н. на парични средства при играта на карти; за желанието на подсъдимите М. да продължат играта с пострадалия в дома им, за да си възвърнат загубените парични средства; за отказа на пострадалия да продължи играта с тях; за факта на блъскането му от подс.Б. М. по лявото рамо с ръка, при което свид.Н. е залитнал и точно в този момент другият подсъдим - Е. М. е взел от лявата ръка на Н. сума от 50 лева; за това сбутване, което е прерастнало в побой над Н. и от двамата подсъдими с удари и ритници по главата и тялото. Данните от съдебномедицинската експертиза и допълнителните разяснения на вещите лица относно механизма на получаване уврежданията - като резултат от нанасянето на множество удари с юмруци и ритници по цялото тяло на свид.Н., са обсъдени като кореспондиращи както с неговите показания, така с фактите, установени от свидетелите И., О., П.. Изводите на вещите лица са обсъдени в логическа връзка с фактическите данни, за начина на причиняване ударите по тялото на пострадалия и причинната му обусловеност с обективираните увреждания - счупване в областта на долната челюст в ляво и счупване на десния ъгъл на долната челюст, счупване на глезена на малкопищялната кост на левия крак със сублуксация на глезенната става вляво. Мотивите на САС са изготвени в съгласие с правилото по чл. 339, ал. 2 от НПК.Отхвърлени са като неоснователни възраженията на защитата за липса на доказателства, установяващи деянието и неговото авторство. При съвкупния анализ, извършен повторно и от въззивната инстанция, аргументирано са отхвърлени като недостоверни показанията на свидетелите А. Х. и П. П., според които не е имало конфликт между подсъдимите и пострадалия; за мирно разотиване на пострадалия и подсъдимите от заведението; че не е имало побой, а само скарване на пострадалия с подс.Е. М.; че не е имало принудително взимане на пари от пострадалия, а инкриминираните увреждания са причинени извън заведението по неизвестен начин, тъй като пострадалият „сам излязъл от заведението без чужда помощ”. Намирането му пред заведението лежащ и окървавен, със счупени челюст и крак се сочи от тези двама свидетели като необяснимо. Основателно в мотивите съдът е приел за изолирани техните показания. Опровержението на данните, разкрити от тези гласни доказателствени средства основателно е намерено в анализа на показанията на свидетелите Н., И., О., И., П., според които побоят е бил вътре в заведението, прерастнал в коридора на същото. Намирането на пострадалия впоследствие в безпомощно състояние извън заведението е интерпретирано правилно като логична последица от случилото се вътре в заведението и съвсем не е случаен факт, причините за който да са били неизвестни на свидетелите Х. и П.. Изводите на въззивния съд по приложението на материалния закон са правилни. Дадените по реда на чл. 355, ал.1,т.2 от НПК указания в отменителното решение на ВКС, І н.о. за приложението на материалния закон са били задължителни, при положение, че при новото разглеждане на делото е липсвала промяна в установените факти . Съставът на САС се е съобразил с направените в решението на ВКС в теоретичен аспект разграничения в субективната страна на съставното престъпление грабеж. Спазени са указанията, че в случая фактическите данни по делото не сочат за функционална връзка между упражнената принуда спрямо пострадалия с насоченост за постигане на другата съставомерна цел отнемането на вещта – 50-те лева, от владението на собственика й – пострадалия Н., без съгласието му, за да бъде противозаконно присвоена, поради което правилно подсъдимите са оправдани за престъплението грабеж по първоначалното обвинение. Въз основа на обективно установеното за едновременно нанесените удари от двамата подсъдими, продължили усилено и след трайното установяване на фактическата власт върху отнетата от единия от тях вещ от пострадалия, верни са изводите за доказаност на обективната и субективна страна от състава на престъпление против личността - причиняване на средна телесна повреда на пострадалия Н. под признаците на чл. 129, ал.2, предл.2, алт.2 и предл. 3, алт.1, вр. с ал. 1 от НК и вр. чл. 20, ал. 2 от НК, при съучастие на двамата подсъдими като съизвършители. Правилно е изведено отнемането от подс.Е. М. на сумата 50 лева от владението на пострадалия под признаците на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.Неговата самостоятелна отговорност за това престъпление е мотивирана правилно с извода за наличие на самостоятелен, внезапен умисъл у този подсъдим, извън формирания общия умисъл с подс.Б. М. за причиняване на телесна повреда на пострадалия. Твърдението за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания не е подкрепено с конкретни доводи. Проверката не установи неспазване на правилата за индивидуализация на наказанието. Наказанията са определени в рамките на установените в съответните престъпни състави санкции и са диференцирани по размер за всеки от дейците с отчитане на конкретните определящи отговорността обстоятелства за всеки един от подсъдимите. Правилно е отдадено значение на високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление против личността като е отразена конкретната тежест на причинените телесни увреждания на пострадалия, извън тяхната съставомерност. Основателно е съобразена по-интензивната роля в престъпната дейност на подс.Е. М., авторството му на две деяния в съвкупност, липсата на поправителен ефект от предходното му осъждане – фактори, дали основателно отражение върху определения по-висок размер на наказанието на подс.Е. М. спрямо това на подс.Б. М.. Правилно е подходено при индивидуализацията на наказанието на подс.Б. М., довела до извод за превес на смекчаващите вината обстоятелства поради влошеното здравословно състояние и чистото съдебно минало на този подсъдим. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди не са неоснователни по размер. Съставът на САС е прецизирал изводите си съобразно елементите на деликтната отговорност на подсъдимите и с правилата за справедливост при определяне величината на обезвредата, които изводи / спр. на л.29-л.30 от мотивите на въззивното решение/ ВКС изцяло споделя. Въз основа на извършената касационна проверка, съставът на ВКС , ІІІ н.о., не намери основания за касационна отмяна или изменяване на атакуваното въззивно решение. Ето защо и съгласно чл. 354, ал.1,т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №81 от 06.03.2014 год. , постановено по внохд№ 1236/2013 год. на Апелативен съд гр.София. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: