Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 913
София, 10. декември 2019 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3804 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1460/18.06.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 134/2019, с което са потвърдени решение № 221/10.01.2018 и решение № 6332/11.10.2018 на Софийския градски съд, постановени по гр. д. № 16402/2016, с които са отхвърлени предявените искове по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 7 КРБ и § 4, ал. 1 ДЕС и по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД за сумата 377.938,31 лева и 113.029,67 лева лихви.
Недоволен от решението е касаторът „Лайт инвест“ ЕООД, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси по приложението на чл. 7 КРБ, вр. с чл. 49 ЗЗД: 1/ носи ли Република България, представлявана от министъра на финансите, отговорност за вреди на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 7 КРБ за незаконосъобразни, в това число противоконституционни действия или бездействия на държавни органи, в това число на Народното събрание, за вреди, причинени вследствие на действието на противоконституционен закон, когато не са налице предпоставки за реализиране на тази отговорност по реда на ЗОДОВ; 2/ носи ли Народното събрание на Република България отговорност за непозволено увреждане при нарушение на чл. 22, ал. 4 ЗКС и неприемане на акт за уреждане последиците от обявен за противоконституционен закон в предвидения в закона срок? Противоправно ли е бездействието на Народното събрание в нарушение на чл. 22, ал. 4 ЗКС; 3/ длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези твърдения и възражения; по приложението на чл. 22, ал. 4 ЗКС, вр. с чл. 151, ал. 2 КРБ: 4/ длъжно ли е Народното събрание да уреди последиците от обявен за противоконституционен закон, когато от действието на същия е налице засягане на имуществената сфера на частноправни субекти, или разполага с дискрецията да реши дали да ги уреди, и представлява ли бездействието на Народното събрание в такъв случай противоправно поведение, което поражда деликтна отговорност; 5/ подлежат ли на преуреждане на основание чл. 22, ал. 4 ЗКС развили се и приключили преди постановяването на решение от КС правоотношения, когато по силата на тези правоотношения е засегната неблагоприятно правната (имуществена сфера) на частноправни субекти, като единствените породили се права са в полза на публичноправен субект – държавата; по приложението на чл. 151, ал. 2 КРБ, вр. с чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД: 6/ налице ли е неоснователно обогатяване на Държавата при събиране от нея на суми въз основа на обявен за противоконституционен закон през периода на действие на този закон; 7/ при наличие на установена липса на каквато и да било насрещна престация от страна на държавата (срещу заплатената такса – производителите не получават каквато и да било услуга) основателно и правомерно ли е настъпилото въз основа на обявения за противоконституционен закон имущественото разместване през времето от приемането на закона до отмяната му от КС и подлежи ли на връщане от държавата така събраната „такса“; 8/ ползва ли се решението на КС освен с конститутивно действие занапред и сила на пресъдено нещо относно противоконституционността на законовата разпоредба, предмет на решението и длъжен ли е гражданският съд да се съобрази със силата на пресъдено нещо и да приеме, че обявената за противоконституционна норма е противоречала на Конституцията от момента на влизането си в сила, поради което за Държавата не е съществувало правомерно основание за събиране на въведени с противоконституционната норма вземания; 9/ съставлява ли приемането на обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ, с които е въведена 20 % такса върху приходите на ветро- и фотоволтаичните централи, нарушения на заложения в чл. 107, пар. 1 ДФЕС и поражда ли това нарушение обективна отговорност на Държавата за вреди от нарушение на Общностното право, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, решени в противоречие с практиката на СЕС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата министъра на финансите, представляван от юрк. И. Г. я оспорва като неоснователна и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Народното събрание, представляван от Е. Х. – началник на отдел „Правни дейности“ я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на фотоволтаична централа и притежава разрешение за ползване, като е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия от независим производител. Считано от 01.01.2014 г. с § 6, т. 2 и т. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (отм.) е въведена такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, като съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период от ищеца са удържани 20% такси по чл. 35а ЗЕВИ върху приходите в размер на сумата от 377.938, 31 лв., преведена в бюджета на Република България (потвърдено с писмо от председателя на КЕВР). С решение № 13/13.07.2014 по к. д. № 1/2014 на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр.109/2013), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35/2011, посл. изм. и доп., ДВ, бр. 9/2013). Въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, като е изложил съображения, че съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ, решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност, имат действие занапред, а конституционното решение влиза в сила три дни след обнародването, съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за конституционния съд и доколкото ищецът претендира обезщетение за вреди за периода 01.01. - 09.08.2014 г., в който разпоредбата на чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ не е била обявена за противоконституционна (решението на КС е влязло в сила на 10.08.2014 г.), за този период не е установено наличието на противоправност на деянието. Прието е, че ищецът е дължал заплащане на процесната такса по силата на закон, задължителен за всички държавни органи, организации и граждани, съгласно чл. 86, ал. 2 КРБ. Доколкото е прието, че липсва елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, предявеният иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, уреждането на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен чл. 35а, ал.2 ЗЕВИ, от Народното събрание, в срока предвиден в чл. 90, съответно чл. 88 от правилниците за дейността на Народното събрание, в изпълнение на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС.
Като неоснователни са отхвърлени и предявените евентуално съединени искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като въззивният съд е приел, че не е налице неоснователно разместване на блага, като е съобразил дадените в ППВС № 1/28.05.1979 указания. Връщане на даденото при начална липса на основание предполага неправомерно преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго още в момента на това разместване, като начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, какъвто в случая липсва - в процесния период 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. разпоредбата на чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ не е била обявена за противоконституционна и ищецът е дължал определената в нея държавна такса по силата за закона.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси, уточнени и конкретизирани съгласно т. 1. ТР № 1/19.02.2010, ВКС, ОСГТК по т.д. № 1/2009: за правомощията на съда по чл. 5 и § 3 ПЗР на Конституцията да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противокноституционността на закон и длъжен ли е служебно да я зачете; както и по материалноправните въпроси: държавен орган ли е народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; правна възможност или задължение на народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др. публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); противоправно деяние ли е бездействието на народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди народното събрание да уреди „заварените“ приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение, имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1460/18.06.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 134/2019.
Указва на касатора „Лайт инвест“ ЕООД и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчването на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд сумата 9.819,36 лева такса за разглеждане на касационната жалба и представи доказателства за това.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на доказателства за внесената такса или изтичането на определения срок за това.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.