3 Р Е Ш Е Н И Е № 389 гр.София, 18.10.2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретяря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1672 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 23.06.2010г. по гр.д.№383 / 2010г., с което Окръжен съд Плевен е отхвърлил исковете на [фирма] срещу В. Г. с правно основание чл.207 КТ и чл.86 ЗЗД. С определение от 24.04.2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на въззивният съд да направи нов доклад по делото, при несъгласие с дадените указания от първоинстанционния съд, с оглед точното приложение на разпоредбата на чл.146, ал.1, т.4 и ал.2 ГПК, изискваща съдът да даде указания на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства и кои не се нуждаят от доказване при спор за отговорност за вреди, причинени от липси и при констатация направена макар и не съгласно правилата на Закона за счетоводството. Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявения иск. Ответникът В. Г. Б. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил решение от 11.03.2010г. по гр.д.№4376/2008г. на РС Плевен, е отхвърлил иск на [фирма] срещу В. Г., в качеството и на материалноотговорно лице на длъжност- “търговски представител-отдел козметика”, за сумата 25 549,81 лева, претендирана на основание чл.207 КТ и за сумата 803,63 лева на основание чл.86 ЗЗД. Същата е заемала тази длъжност до 12.09.2008г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. Съдът е приел, че инвентаризацията не е извършена по надлежния ред, тъй като комисията за инвентаризация е определена от счетоводител в нарушение на чл.22, ал.1 от Закона за счетоводство, липсва декларация на материалноотговорното лице преди започване на инвентаризацията, инвентаризационните списъци и оборотни ведомости са неясни, поради което е счел, че работодател не е доказал липсата на стоково материалните ценности и е отхвърлил исковете му с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД като неоснователни. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че на поставения процесуален въпрос за задължението на въззивният съд да направи нов доклад по делото, при несъгласие с дадените указания от първоинстанционния съд, с оглед точното приложение на разпоредбата на чл.146, ал.1, т.4 и ал.2 ГПК, изискваща съдът да даде указания на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства и кои не се нуждаят от доказване при спор за отговорност за вреди, причинени от липси и при констатация направена макар и не съгласно правилата на Закона за счетоводството, отговор към настоящия момент е даден в задължителна практика в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 02.06.2009г. по гр.д.№758/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 29.10.2010г. по гр.д.№56/2010г. ІV то г.о на ВКС, решение от 06.12.2010г. по гр.д.0304/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 30.05.2011г. по гр.д.№890/2010г. и решение от 11.04.2011г. по гр.д.№1141/2010г. ІІІ г.о. на ВКС. В същата е прието, че след като изясни предмета на спора по правилата на чл. 143 и чл. 145 ГПК, съдът посочва на всяка от страните от какви обстоятелства произтичат претендираните права и възражения, дава правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, от което следва и как ще се определи доказателствената тежест между страните, разпределя доказателствената тежест за всички подлежащите на доказване факти – конкретно за кои тя е за ищеца и за кои – за ответника. Щом липсват указания, тогава и процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да извърши определено процесуално действия. Доказателства, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК, следва да бъдат събрани във въззивното производство на основание чл.266, ал.3 ГПК. Въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, като при иск с правно основание чл.207 КТ съобрази и че доказателствената тежест е възложена на отчетника както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата, така и че не я е причинил виновно, тъй като констатацията на една липса обръща тежестта на доказване. Съдът в настоящия състав намира, че с оглед дадения отговор на процесуалния въпрос въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС, като е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че върху отчетника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил – че това не е извършено виновно. Законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина. Въззивният съд неправилно е приел, че работодателят трябва да докаже виновното поведение на МОЛ за причиняване на липсата. В случая в тежест на отчетника е да докаже твърдението си, че щетата се дължи на причина, която не може да му бъде вменена във вина. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК, за извършване на следващото се съдопроизводствено действие – да извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, като в конкретния случай съобрази и че доказателствената тежест е възложена на отчетника. Следва да допусне и поисканата, но неиизслушана пред първоинстнцаинния съд, експертиза от ищеца [фирма], която да даде заключение, след проверка на всички счетоводни документи, има ли липса на стоково материални ценности, които са били поверени за пазене и съхранение на В. Г., и ако има каква е тяхната стойност и каква би била дължимата се лихва върху стойността на липсата от нейното констатиране до предявяване на иска. Едва след като бъдат отстранени допуснатите от съда процесуални нарушения съдът ще следва да извърши преценка за основателността на предявения иск. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : о т м е н я решение от 23.06.2010г. по гр.д.№383 / 2010г. на Окръжен съд Плевен. в р ъ щ а делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: