О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     № 284   гр. София, 16.04.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 518   по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. М. лично и като законен представител на Теодор Кирилов М. и от Калина Кирилова М. чрез процесуалните им представители адв. Д адв. Ивелина Миланова срещу определение № 617 от 13.05.2009г. по ч. гр. д. № 451/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на Н. К. М. лично и като законен представител на Теодор Кирилов М. и Калина Кирилова М. срещу определение от 30.10.2008г. по гр. д. № 2851/2008г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е прекратено производството по делото в частта относно главницата в размер 47 737,12 лв. като процесуално недопустимо. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изводът на съда, че банката е застрахован, а не застраховащ е в противоречие на чл. 2 и чл. 4 от застрахователния договор. Неправилни са изводите, че ищците като наследници на застрахования не са носители на права по застрахователния договор, както и че между договора за кредит и договора за застраховка не е налице връзка. Частният жалбоподател прави оплакване, че определението е постановено в противоречие с чл. 199а КЗ, чл. 242, ал. 1 КЗ и клаузите на договора за застраховка. В писмено изложение частният жалбоподател релевира доводи за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – Софийски апелативен съд се е произнесъл по основни материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: имат ли наследниците на кредитополучателя по договор за банков кредит право на иск за заплащане на уговореното обезщетение срещу застрахователя по договор за групова застраховка „Ж” на кредитополучателите, сключен между Б кредитодател и застрахователя със съгласието на кредитополучателя; имат ли наследниците на третото лице, дало съгласие за приемането му за застраховане по застрахователния договор, право на самостоятелен иск по смисъла на чл. 22 ЗЗД срещу обещателя – застраховател за изпълнение на задълженията по договора; могат ли ищците да упражнят правата на банката против застрахователя, когато банката бездейства по отношение на търсене на правата си по застрахователния договор, чрез сурогационен иск по чл. 134 ЗЗД, като процесуални субституенти по чл. 26, ал. 4 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на иска по същество. Ответникът З. „Б” АД /предишно наименование З. „Б” АД/, гр. С. чрез процесуалния си представител адв. С оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че правилно съдът е приел, че писменото съгласие на кредитополучателя няма характера на съгласие по договора за застраховка, както и че единствено суброгацията дава на третото лице право на иск срещу застрахователя в случаите, когато то е изпълнило изцяло чуждото задължение. Излага доводи за правилност на извода, че ищците не са активно легитимирани да предявят иска срещу застрахователя и неоснователност на доводите в частната касационна жалба, че ищците са кредитори на банката. Ответникът моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател въпроси и доводи с оглед приетото в обжалвания съдебен акт и критериите, предвидени в посочената правна норма. Въззивният съд е приел, че ищците не са активно процесуално правно легитимирани да предявят настоящия иск, тъй като не са носители на спорното материално право да търсят от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение по сключения между „У” АД и З. „Б” АД договор за застраховка „Ж”. Изложил е съображения, че банката е застрахован, а не застраховащ, и е лице, различно от това, чийто ж. е застрахован. Софийски апелативен съд е приел, че активно процесуално правно легитимиран да предяви този иск е единствено банката, ищците не са овластени да предявят пред съд чужди права, тъй като не са страна, нито носител на права по застрахователния договор. Според въззивния съд писменото съгласие на кредитополучателя – техен наследодател няма характер на съгласие по договора за застраховка. За да приеме, че ищците като наследници не са се суброгирали в правата на наследодателя си, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че ищците не са заплатили задължението на застрахователя си по договора за кредит, а подобно твърдение не е налице. Основният релевантен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е за допустимостта на предявения иск и процесуалната легитимация на ищците. По този въпрос е формирана практика на ВКС и ВС, която е в смисъл, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като посоченият въпрос се решава противоречиво. В настоящия случай ищците в допълнителната искова молба, депозирана във връзка с възражението на ответника за недопустимост на иска, твърдят, че са носители на право на иск срещу застрахователя в качеството си на наследници на застрахования и като такива са встъпили в задължението на застрахования кредитополучател по договора за кредит, техният наследодател е страна в застрахователното правоотношение – застрахован и като негови наследници могат да черпят права от застрахователния договор. Предвид изложените от ищците факти и обстоятелства следва да се приеме, че за тях е налице процесуална легитимация да предявят иска за заплащане на застрахователно обезщетение. Въпросите за активната материалноправна легитимация на ищците, а именно дали наследниците на кредитополучателя са носители на права по сключения между „У” АД и З. „Б” АД договор за застраховка „Ж”, включително на материалното право да търсят от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение, дали техният наследодател е застрахован, дали банката е застрахован или застраховащ, дали ищците като наследници са се суброгирали в правата на наследодателя си и други релевантни въпроси са от значение за решаване на спора по същество, но не касаят допустимостта на предявения иск. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определенията на Софийски апелативен съд и Софийски градски съд са неправилни, поради което следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 617 от 13.05.2009г. по ч. гр. д. № 451/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав и определение от 30.10.2008г. по гр. д. № 2851/2008г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, 1 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.