Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 13.03.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 25.01.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 4093/2016 година Производството е по член 307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба вх.№1041116/16.03.2016г.,подадена от М. Д. П.-К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение №160/18.12.2015г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено по гр.д.№4389/2014г. по описа на същия съд, в частта, с която е потвърдено въззивното решение от 21.02.2014г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№1717/2008г. по описа на съда, оставило в сила първоинстанционното решение от 06.02.2007г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№3574/2004г. по описа на съда, с което е отхвърлен предявеният от А. С. П. и М. Д. П.-К. срещу [фирма] иск, с правно основание чл.108 ЗС, за ревандикация на частта от дворно място с площ от 7008 кв.м., представляващо реална част от УПИ І за спортен комплекс „Д.“ в кв.2 по регулационния план на [населено място], местност Н. „Ч. з.“, одобрен със заповед РД 50 09 45/01.02.1985г. по цифри 9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-9 с площ от 6114 кв.м. по скицата към заключението на вещото лице М., приложена на л.225 по гр.д.№3574/2004г. по описа на СРС и по цифри 15-15А-17-17А-16-15, с площ от около 864 кв.м., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С решаващите мотиви на решението,чиято отмяна се иска,касационният съд е приел,че с оглед събраните доказателства по делото,се налага извода,че към момента на одържавяването процесния имот е бил разделен на две реални части,всяка с различно и самостоятелно фунционално предназначение:спортен парк”Д. б.”,ситуирана в западната част на парцела и стопанска част,разположена в източната част на имота,което обусловило предоставянето на двете различни части на различни организации,първоначално по Закона за наемите,а след одържавяването-за стопанисване и управление.Съдът е посочил,че предмет на отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС от наследодателката на ищцата е недвижим имот с площ 32,1 дка,състоящ се от ниви,градини,цветарници и сгради със спортен парк”Д. б.”,които макар и включени в един парцел са имали различно предназначение и фактическа обособеност върху терена,което следва да се съобрази при установяване наличието на предпоставките на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността,като в съответствие с тази разпоредба и съобразявайки възприетото с ТР №1/1995г. на ОСГТК на ВС,съдът е стигнал до извода,че последните са налице по отношение на съществуващата стара сграда /№16/ и прилежащия към нея терен,съгласно отразеното с цитираните цифри по заключението на вещото лице М.,която сграда съществува реално до размерите,в които е била при одържавяването й.За да остави в сила решението на съда в останалата му част/частта,която е предмет на настоящата молба за отмяна/,съдът е приел като законосъобразни изводите,че одържавеният спортен парк „Д.” не съществува реално до размерите ,в които е отчужден,поради което правото на собственост не е възстановено на ищците по реда на член 1, ал.1 ЗВСОНИ.По отношение на съществувалите върху терена постройки и съоръжения е установено,че последните са били разрушени и е осъществено изцяло ново строителство на сгради,съоръжения,подземна и надземна структура,която свързва и обслужва отделните обекти в него,довело до създаване на нов обект на правото на собственост,поради което имотът не съществува реално до размера,в който е одържавен. В молбата се твърди,че след постановяване на горепосоченото решение на ВКС,чиято отмяна се иска в посочената му част,молителката се снабдила с нови доказателства,за чието съществуване не знаела в хода на процеса и които са от съществено значение за изхода на спора с оглед мотивите на касационното решение.Молителката заявява,че случайно открила в държавен архив документ,който според нея установява къде е минавала разделителна линия между спортната и земеделската част от одържавения имот-а именно Протокол от 07.06.1947г. на Съдия изпълнител при Софийски околийски съд,от който се установява,че Министерство на народното здраве ,дирекция физическа култура и спорт е настанено в имота,означен в приложение план с линия от мастило,очертаващо мястото,което се отстъпва от собственика П.,а приложената скица с печат на Министерство на народното здраве открила в семейния архив,който прилага с молбата и която се свързва с горепосочения протокол.Навеждат се аргументи,че щом според касационният съд определящи за настъпване на реституцията по отношение на частта от дворното място,върху което е разположена възстановената сграда,е реалното й обособяване с оглед функционалното предназначение на одържавения спортен парк и предоставявеното му на различно ведомство,то това новооткрито доказателство е от съществено значение за изхода на спора по отношение на тази част от дворното място. Ответникът по молбата [фирма],гр.С.,чрез пълномощника си адвокат С. С.,счита молбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение,като претендира разноски за настоящото производство. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата на член 303,ал.1,т.1 ГПК,на която се позовава молителката,предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в сила решение,когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства /което се твърди в настоящия случай/,които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му,или с които не е могъл да се снабди своевременно.Според предвиденото в тази хипотеза новооткритите документи относно факти,твърдени по време на висящността на делото,могат да бъдат основание за отмяна,щом като тези обстоятелства не са били доказани поради липса на тези документи.За да бъде допустима отмяната на това основание обаче,е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи или да не е била в състояние да ги представи,въпреки знанието си за тях или непредставянето им да не се дължи на процесуална небрежност при водене на делото. Представените с молбата писмени доказателства,видно от тяхното съдържание,са били съставени много преди постановяване на влязлото в сила решение,част от тях да се намирали в институция-каквато е държавен архив,до която молителката е имала достъп, а друга част, според твърденията, са се намирали в личния архив,до който е имало достъп по време на процеса,продължил дълго време в периода от 2002г. до постановяване на влязлото в сила решение през 2015г.,както първоначалния ищец Д. П.,така и самата тя,констититуирана на негово място в процеса.Очевидно през този продължителен период от време,молителката е могла да се снабди с тези документи до приключване на спора с влязлото в сила решение,ако беше проявила дължимата грижа и активност за добро водене на делото.С представените с молбата доказателства,с оглед на съдържанието им,съобразно изложеното с решаващите мотиви,свързани с посочената част на влязлото в сила решение,чиято отмяна се иска,всъщност се цели индиректно да се оборват изводи на съда по същество на спора,приключил с постановеното решение.В тази връзка,производството за отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане,а средство за защита срещу неправилни решения на изрично посочените в член 303,ал.1 ГПК основания,като последното е самостоятелно производство,а не редовна съдебна инстанция в исковия процес,поради което не може да се ползва за поправяне на виновни пропуски от страната,която е останала недоволна от постановеното решение,като се атакува последното по този ред. С оглед гореизложеното,подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото,на ответника по молбата [фирма],гр.С.,следва да се присъдят поисканите и направени в настоящото производство разноски в размер на 4 300 лева,съгласно приложения списък по член 80 ГПК,представляващи адвокатско възнаграждение,с оглед приложения договор за правна защита и съдействие №512457/29.08.2016г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1041116/16.03.2016г.,подадена от М. Д. П.-К.,за отмяна на влязлото в сила решение №160/18.12.2015г. на Върховен касационен съд,Първо гражданско отделение,постановено по гр.д.№ 4389/2014г. по описа на съда,в посочената в молбата му част. ОСЪЖДА М. Д. П.-К. да заплати на [фирма],гр.С. сумата 4500 лева/четири хиляди и петстотин лева/ разноски по делото за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: