5 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 110 София, 09.07.2020 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 1629 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №577, постановено на 02.04.2020г. от Пловдивски окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, девети граждански състав по ч.гр.д.№576/2020г. е потвърдено определение №1938/11.02.2020г. на Пловдивския районен съд, IV граждански състав по гр.д.№805/2020г., с което е върната исковата молба на Г. Б. П., Н. Д. П. и Н. Д. П. и производството по делото е прекратено. Определението е обжалвано от Г. Б. П., Н. Д. П. и Н. Д. П. чрез процесуалния им представител адв.Л. М. от АК-П., с оплаквания, че е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и с искане да бъде отменено. Поддържат, че неправилно въззивният съд е квалифицирал правото да се иска делба като лично неимуществено право, както и че същото зависи от личната преценка на длъжника. Считат, че производството за съдебна делба може да бъде инициирано и въпреки волята на длъжника-съсобственик, тъй като някой от останалите съсобственици може да започне това производство и без съгласието му за това и в този случай съсобственикът ще има качеството ответник в производството за делба. Поддържат също така, че в настоящия случай за тях не съществува възможност в качеството им на кредитори на единия от съсобствениците, да насочат изпълнението върху съсобствената вещ, тъй като вече са поискали извършването на опис и изнасяне на публична продан на притежаваната от техния длъжник 1/3 идеална част от имота, но ЧСИ отказал извършването на описа като намерил имота за несеквестируем и макар Окръжен съд-Пловдив да отменил отказа, в мотивите си посочил, че опис можело да бъде извършен, но публична продан – не, тъй като имотът е несеквестируем. Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса винаги ли е налице липса на правен интерес от предявяване на иск за делба от кредитор на съсобственик по реда на чл.134 ЗЗД или е налице правен интерес от предявяване на такъв иск в случай, когато взискателят е поискал насочване на изпълнение срещу идеалната част на длъжника от недвижим имот, но такова е отказано под претекст, че идеалната част е несеквестируемо имущество, а при прекратяване на съсобствеността чрез съдебна делба в случай, че недвижимият имот – предмет на делбата, бъде изнесен на публична продан и длъжникът би получил паричната равностойност на притежаваната от него идеална част, която не е несеквестируемо вземане. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения от жалбоподателите въпрос, но само в частта му, касаеща наличието на правен интерес от предявяване на иск за делба от кредитор на съсобственик по реда на чл.134 ЗЗД, като съображенията за това са следните: Г. Б. П., Н. Д. П. и Н. Д. П. са предявили от името на своя длъжник Ж. П. К. иск за делба на апартамент с площ от 92.58 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.2, ап.4, посочвайки като съделители освен Ж. П. К. и А. П. В. и Г. П. К., с твърдението, че с влязло в сила съдебно решение Ж. П. К. е осъдена да им заплати сума в размер на 37031лева –обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, законната лихва върху тази сума от 16.04.2009г. до окончателното ѝ изплащане както и 5036лв. разноски по делото. Твърдят, че въз основа на влязлото в сила решение на 26.10.2012г. е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №914/2015г., в хода на което установили, че П. Г. К., наследодател на Ж. П. К., А. П. В. и Г. П. К. е починал и им оставил в наследство процесния недвижим имот. С оглед тези обстоятелства поддържат, че за тях е налице правен интерес от предявяването на иск за делба по реда на чл.134 ЗЗД. Твърдения, че като взискатели в образуваното изпълнително дело са поискали насочване на изпълнение срещу идеалната част на длъжника от недвижимия имот, но такова е отказано под претекст, че идеалната част е несеквестируемо имущество, не се съдържат нито в исковата молба, нито в подадената въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение, поради което тази конкретна хипотеза не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не е била разглеждана нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че така предявеният иск за делба е недопустим поради липса на правен интерес по съображения, че с неупражняване правото на делба от длъжника не се заплашва удовлетворяването на кредитора, тъй като е налице правно уредена възможност за кредитора за удовлетворяване на вземането да насочи принудителното изпълнение върху съсобствената вещ, съответно вещ, притежавана от длъжника в съсобственост с трети лица, съобразно изричната разпоредба на чл.500 ГПК. С оглед на това е прието, че не е необходимо да се води иск за делба с цел превръщането на съсобствеността в изключителна собственост, след което да се предприеме удовлетворяване правото на кредитора. Въпросът дали правен интерес от предявяването на иск за делба по реда на чл.134 ЗЗД от кредитор на съсобственик в хипотеза, при която в изпълнителното производство е поискано насочване на изпълнение срещу идеалната част на длъжника от недвижимия имот, но такова е отказано под претекст, че идеалната част е несеквестируемо имущество пред въззивния съд не е бил поставян и следователно отговорът на този въпрос не е обусловил крайния извод на съда за недопустимост на предявения иск. Според настоящия състав касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения въпрос налице ли е правен интерес за кредитор на съсобственик по реда на чл.134 ЗЗД да упражни правото на длъжника да предяви иск за делба, липсва практика на ВКС и в този смисъл така поставеният въпрос има значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.134 ЗЗД. По така формулирания въпрос настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема следното: Основна предпоставка за упражняване на имуществените права на длъжника по реда на чл.134 ЗЗД е неговото бездействие да заплашва удовлетворението на кредитора. Съобразявайки това обстоятелство, Пленумът на ВС в т.3, буква „в“ на ППВС №7/1973г. приема за допустимо, ако наследник не упражни правото си да иска намаление на завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му, те да могат да упражнят правото на своя длъжник в отношенията с останалите сънаследници. Прието е също така, че това е в съгласие с разрешението, дадено в чл.56 ЗН, според което кредиторите на лицето, което се е отказало от дадено наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Правото на отказ от наследство е също в зависимост от личната преценка на наследника, но законът въпреки това създава иск в полза на кредиторите за унищожаване на отказа при посочената предпоставка. Бездействието да се упражни правото на възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от отказа от наследство, поради което следва да му се признае възможността да упражни това право на своя длъжник. Правото да се иска делба обаче съществено се отличава от правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството и от правото да се приеме едно наследство, тъй като чрез неговото упражняване по съдебен ред увеличение на патримониума на длъжника няма да настъпи, за разлика от вече посочените – и към момента на предявяване на иска за делба длъжникът притежава право на собственост върху идеална част от имот на определена стойност, което по общото правило на чл.133 ЗЗД служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Ако единствената пречка изпълнителното производство да бъде насочено върху притежаваната от длъжника идеална част от съсобствен имот е неговата несеквестируемост, недопустимо е тази характеристика на имота да бъде променяна против волята на длъжника чрез изнасянето на имота на публична продан по реда на чл.348 ГПК по искане на негов кредитор. Подобно действие би могло да се определи и като целящо заобикаляне на закона, тъй като пряката му цел е изнасяне на имота на публична продан въпреки установената в чл.444, т.7 ГПК забрана. Възможността иск за делба да бъде предявен от друг съсобственик, на което съсобственикът-длъжник не може да се противопостави /аргумент от чл.34, ал.1 ЗС/ не променя горния извод, тъй като представлява упражняване на субективно потестативно право от трето за отношенията кредитор-длъжник лице, за което тази възможност е изрично предвидена в закон. И тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос изцяло съответства на приетото по-горе, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №577, постановено на 02.04.2020г. от Пловдивски окръжен съд, Въззивно ГО, девети граждански състав по в.ч.гр.д.№576/2020г. ОСТАВЯ В СИЛА определение №577, постановено на 02.04.2020г. от Пловдивски окръжен съд, Въззивно ГО, девети граждански състав по в.ч.гр.д.№576/2020г., потвърждаващо определение №1938/11.02.2020г. на Пловдивския районен съд, IV граждански състав по гр.д.№805/2020г., с което е върната исковата молба на Г. Б. П., Н. Д. П. и Н. Д. П. и производството по делото е прекратено. Определението е окончателно. Председател: Членове: