Р Е Ш Е Н
И Е
№ 31
София, 28.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Здравка
Първанова
при
участието на секретаря Теодора Иванова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 3244 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Х. Б. от с. Б. поляна,община М. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 15.05.2008г. по гр.д. №644/2007г.,с което е отменено решението на първоинстнацинония съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Ш. Х. Б. като наследник на Х. Ю. Б. по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ срещу ОСЗ-гр. Мадан и Регионално управление по горите-гр. Смолян иск за признаване правото на възстановяване на собствеността върху пасище в м.”Т” в землището на с. Б. поляна,община М. с обща площ 5 дка.
С определение №48/24.10.2008г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост върху гори преди одържавяването,за значението на писмените доказателства,съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи и гори,основани на факти,осъществили се преди 1949г. и въпроси по приложението на разпоредбите на Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г. с оглед значението на липсата на данни имотите да са били декларирани по реда на този указ и разпределението на доказателствената тежест досежно обстоятелството дали наследодателят е загубил правото на собственост върху имотите в периода до 1949г. при липса на подобно деклариране.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че наследодателят му не е бил собственик на процесните гори към момента на образуване на ДГФ,след като по делото са представени писмени доказателства за това обстоятелство /препис-извлечение от данъчен регистър от 1935г./. Поддържа,че липсата на подадена по реда на Указ №573 декларация сама по себе си не може да обуслови извод,че имотът не е бил в патримониума на наследодателя,както и че силата на писмените доказателства следва да се преценява съобразно закона,който е бил в сила по времето на съставянето им.
Ответниците по касационна жалба О. с. “Земеделие”-гр. Мадан,Д. г. с.-Златоград и Р. д. по горите-гр. Смолян не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ Ш. Х. Б. е предявил иск за признаване право на възстановяване върху имот,включен в горския фонд.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че е единственото доказателство,което е представено по делото е копие от данъчна книга,стр.147,партида №53,в която е записано,че земеделеца Х. Б. е декларирал имоти,между които и пасище в м.”Т” /закупено/ в размер на 5 дка,което не установява по категоричен начин,че същият е притежавал правото на собственост и към момента на национализацията. Прието е,че наследодателят е бил длъжен да декларира имота съгласно §1 от Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г. за задължително пререгистриране на непокрити земеделски имоти и §5 на Окръжно №694/30.05.1949г.,в който смисъл е и разпоредбата на чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ,касаеща горепосочения указ. Прието е,че след като имотът не е бил деклариран към момента на национализацията на г. ,то към този момент не е бил в патримониума на наследодателя.
Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касаят доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ,доказателственото значение на писмените доказателства, съставени преди 1949г., правните последици от липсата на доказателства за декларирането на имотите през 1949г. и разпределението на доказателствената тежест в подобна хипотеза,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика .
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №2/24.01.2005г. на ОС-Смолян по дело №385/2004г. е прието,че нормата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ допуска доказване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд с доказателства,с които се установява правото на собственост,като целта на изброяването в тази норма не е да се ограничат писмените доказателства до определена година,а да бъдат изключени т.нар.”клетвени декларации” като начин на доказване правото на собственост.
В решение №409/13.10.2005г. на РС-Смолян по гр.д. №288/2005г. е прието,че правото на собственост при предявен иск по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ може да бъде доказвано и с емлячни и данъчни регистри и други писмени доказателства,вкл. декларации за притежавани непокрити земеделски земи. Прието е,че доколкото в една декларация се сочи партида и том,следва да се приеме,че същата е подредена в емлячен регистър и представлява годно доказателство по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ с оглед разпоредбата на чл.142 ГПК,според която силата на писмените доказателства се определя от закона,който е бил в сила по времето и мястото на съставянето им.
В решение №33/24.02.2005г. на РС-Смолян по гр.д. №250/2004г. е прието,че разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ признава като доказателства за собственост всички емлячни регистри,без да изисква те да са от последното деклариране през 1949г. За да се докаже последващо декларирането прехвърляне следва да бъде представен нотариален акт по прехвърлянето или извлечение от регистъра по вписванията в съда по местонахождението на имота,от който да е видно извършване на разпоредителна сделка. А ако такова разпореждане след първоначалното деклариране не е доказано,следва да се приеме,че деклариралото имота лице е било собственик на имота и към момента на влизане в сила на национализационните закони по чл.2,ал.1 ЗВСГЗГФ,някои от които влизат в сила и преди 1949г.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Смолянския окръжен съд по поставените въпроси,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №409/13.10.2005г. по гр.д. №288/2005г. по описа на Смолянския районен съд,решение №2/24.01.2005г. на ОС Смолян по дело №385/2004г. и решение №33/24.02.2005г. на РС-Смолян по дело №250/2004г. като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ изрично предвижда,че принадлежността на правото на собственост върху одържавените гори към патримониума на определено лице се доказва не само с нотариални и крепостни актове,нотариално заверени писмени договори,вписани протоколи за делба и съдебни актове,но и с емлячни и данъчни регистри и други писмени доказателства,допустими по ГПК. Изрично като доказателства са изключени само писмените декларации на заявителите. Изискване емлячните и данъчните регистри да касаят период, непосредствено предхождащ отчуждаването на имотите в закона не е установено. Извършеното отбелязване в данъчна книга с посочване на страница и номер на партида сочи,че същата представлява част от данъчен регистър, който съставлява годно доказателство по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ за установяване принадлежността на правото на собственост независимо от годината на съставянето си,след като недвусмислено сочи определено лице като собственик на имота.
Удостоверяващото принадлежността на правото на собственост писмено доказателство,което е издадено при спазване на действуващата към момента на съставянето му нормативна уредба,се ползува с материална доказателствена сила независимо от годината на издаването си. Изтичането на определен период от време само по себе си не заличава правните последици на осъществилото се придобиване на право на собственост,освен ако не е свързано с изтичането на придобивна давност в полза на трето лице,респ. с последващо придобиване на правото на собственост посредством извършена от собственика разпоредителна сделка. Изтичането на определен период от време не променя и значението на извършени по предвидения в закона ред отбелязвания,касаещи принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот,респ. на съставени документи,удостоверяващи придобиването на това право,освен ако в нормативен акт не е предвидено друго. Неподаването на декларация за притежаване право на собственост върху недвижим имот също само по себе си не лишава собственика от неговото право нито установява извършено от страна на собственика разпореждане с имота. При спор за собственост липсата на данни за подадена в съответствие с установените в закона изисквания декларация не променя установените в процесуалния закон правила за разпределяне на доказателствената тежест. С оглед разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./ представянето на доказателства за придобиване правото на собственост върху недвижим имот установява принадлежността на това право и към момента на разглеждане на спора от съда,като в тежест на лицето,което твърди,че неподаването на декларация сочи,че след така установеното придобиване правото на собственост е преминало в патримониума на друг правен субект е по категоричен начин да докаже осъществяването на извършено разпореждане с имота,респ. извършено по предвидения в закона ред отчуждаване на правото на собственост в полза на държавата.
Неподаването на декларация за имота може да има за последица отчуждаването на същия в полза на държавата само ако това изрично е предвидено в нормативен акт. Разпоредбата на §5 от Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г. предвижда,че имотът остава в полза на Държавния поземлен фонд само ако е укрит,т.е. притежателят съзнателно не го е декларирал в предвидения срок,като включването на укритите земи в държавния поземлен фонд става със заповед на министъра на земеделието на основание мотивирано решение на съответния народен съвет,утвърдено от околийския народен съвет.криването на имота и включването му в Държавния поземлен фонд по предвидения в закона ред следва да бъде установено по категоричен начин,за да се приеме,че е настъпила предвидената в указа санкционна последица.
Ако е установено,че към определен момент едно лице е притежавало право на собственост върху недвижим имот и липсват данни за осъществяване на юридически факт,който да има за последица промяна в титуляра на правото на собственост /извършване на разпоредителна сделка,отчуждаване по предвидения в закона ред или придобиване на имота по давност от друго лице/,следва да се приеме,че това лице притежава правото на собственост и към релевантния за спора момент.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
За да се приеме,че предявената по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че наследодателят е притежавал правото на собственост върху имота към момента на одържавяването по реда на посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ актове,като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства. В случая по делото е представен препис-извлечение от данъчна книга с посочване на страница и номер на партида,в която на името на наследодателя е записано пасище в м.”Тетелевото” с площ от 5 дка с отбелязване,че е се притежава по покупка. Представеното извлечение от данъчен регистър представлява писмено доказателство,годно да удостовери факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. Имотът не е заявяван за възстановяване по реда на чл.13,ал.1 ЗВСГЗГФ и не е установено наследодателят да се е разпоредил с правото на собственост преди одържавяването,респ. включването на имотите в ТЗКС,нито по реда на §5 от Указ №573 на ВНС от 28.05.1949г. имотът да е включен в държавния поземлен фонд,поради което неправилно въззивният съд е приел,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице само по причина липсата на доказателства за деклариране на имота през 1949г. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ в полза на наследниците на Х. Ю. Б.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 15.05.2008г. по гр.д. № 644/2007г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “Земеделие”-гр. Мадан,Д. г. с.-гр. Златоград и Р. д. по горите-гр. Смолян,че наследниците на Х. Ю. Б. ,бивш жител на с. Б. поляна,починал на 18.04.2005.г.,имат право да им бъде възстановена собствеността по реда на ЗВСГЗГФ върху пасище,находящо се в местността “Т”,в землището на с. Б. поляна,община М. ,с площ от 5 дка.
Председател:
Членове: