Ключови фрази
спиране на производството по делото * преюдициално значение * Иск за установяване липса на съвместен принос * определяне на по- голям дял на съпруга * нередовност на исковата молба


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4 5 0

С., 03.10.2011 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№364 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №320 от 25.05.11г. по ч.гр.д.№216/11г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение №721 от 08.03.11г. по гр.д.№221/11г. на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че спорът по гр.д.№220/11г. на Варненския окръжен съд е преюдициален по отношение на спора по гр.д.№221/11г., поради което производството по обусловеното дело следва да бъде спряно. Предмет на гр.д.№220/11г. е иск на М. Д. М. срещу П. Н. С. по чл.21, ал.4 от СК за установяване липса на принос на бившата съпруга в придобиването на жилище и гараж в [населено място], [улица], а предмет на гр.д.№221/11г. е иск на М. М. срещу П. С. по чл.29, ал.3 от СК за определяне на по-голям дял от общото имущество. Прието е, че от изхода на гр.д.№220/11г. зависи какъв е обхватът на общото имущество, който ще се преценява по гр.д.№221/11г. и по-конкретно – дали в него влизат спорните по първото дело имоти. Обстоятелството, че не е внесена държавна такса по спряното дело е прието за ирелевантно, тъй като отстраняването на този порок на исковата молба ще бъде предприето след отпадане пречката за движение на делото.
Частна жалба срещу това определение е подадена от П. С.. Тя поддържа, че съдът не може да спира производството по нередовна искова молба, по която няма определена цена на иска и не е внесена изцяло дължимата държавна такса. Цената на иска имала значение не само за определяне на държавната такса, но и за родовата подсъдност. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първата инстанция за предприемане на действия за отстраняване недостатъка на исковата молба по гр.д.№221/11г.
В изложението към частната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса в кой момент съдът следва да изпълни задължението си по чл.129 от ГПК за проверка на редовността на исковата молба, в т.ч. и да приложи санкцията на чл.129, ал.3 от ГПК – преди или след спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Жалбоподателката поддържа, че определението за спиране на производството противоречи на т.4 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, на ТР №63/84г. на ОСГК на ВС, както и на практика на ВС и ВКС по чл.100 от ГПК /отм./ и чл.129 от ГПК. Ако пък се приеме, че посочената практика е неотносима към настоящия случай, иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по същия процесуалноправен въпрос.
Ответникът в производството М. Д. М. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Посочената от жалбоподателката съдебна практика е по прилагането на чл.100 от ГПК /отм./ и чл.129 от ГПК и не е пряко свързана с въпроса дали може да се постанови спиране на производството по едно дело, образувано по нередовна искова молба. По този въпрос обаче следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като той не е сред често поставяните пред ВКС и разглеждането му ще бъде от значение за правоприлагането.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Едно от първите действия, които съдът извършва при постъпване на исковата молба в съда, е да провери нейната редовност. Правилата на тази проверка са посочени в чл.129 от ГПК. В чл.129, ал.4 изрично е предвидено, че проверката може да се извърши и в течение на производството по делото, ако едва тогава се забележат нередовностите. Няма правило дали може да бъде постановено спиране на производството по делото на основанията по чл.229 от ГПК, когато исковата молба е нередовна. Настоящият състав приема, че няма процесуална пречка за това, тъй като съдът не е ограничен с някакав преклузивен срок, до изтичането на който следва да изпълни задължението си по чл.129 от ГПК.
В настоящия случай съдът е дал указания за отстраняване нередовността на исковата молба, по която е образувано обусловеното гр.д.№221/11г. – да се посочи общата стойност на цялото, придобито по време на брака имущество и да се внесе държавна такса в размер на 4% от тази стойност. При спиране на производството по делото спира да тече и срокът за изпълнение на тези указания, но няма пречка те да бъдат изпълнени при възобновяване на прозводството, след отпадане на пречките за движението му.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №320 от 25.05.11г. по ч.гр.д.№216/11г. на Варненския апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №320 от 25.05.11г. по ч.гр.д.№216/11г. на Варненския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: