Р Е Ш Е Н И Е № 531 София, 08 декември 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 622/2010 година.
Производството е образувано по протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура против присъда от 29.03.2010 год. по внохд № 88/2010 год. по описа на Софийски окръжен съд.
В протеста са релевирани основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК и в съответствие с тях се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В допълненията към протеста са изложени съображения, че при установените фактически положения, съдът е направил незаконосъобразни изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил престъпните състави по чл. 311 и по чл. 313, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и като го е оправдал, а не осъдил по предявеното обвинение, е нарушил материалния закон. С протеста се твърди, че вътрешното убеждение на въззивния състав не е изградено съобразно изискването на чл. 14, ал. 1 от НПК и е нарушена императивната разпоредба на чл. 107 от НПК задължаваща съда да подложи на внимателна проверка всички събрани доказателства.
Пред касационния състав представителят на В. касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Защитникът на подсъдимия прави искане касационния протест да се остави без уважение, тъй като протестираната присъда е правилна и законосъобразна.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 79 от 24.09.2009 год. по нохд № 90/2009 год. на Елинпелинския районен съд подсъдимият Д. П. М. е признат за виновен в това, че:
1. Към 01.07.2005 год. в [населено място], Софийска област, в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на [фирма], в кръга на службата си е съставил официален документ-извлечение от сметка „201-земя-терени”, в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че имот № 000644 в землището на [населено място], Софийска област е дълготраен материален актив-земи на представляваната от него фирма [фирма] с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК е осъден на пробация. Наложени са му пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от една година, като първата от тях-„задължителна регистрация по настоящ адрес” се изпълнява три пъти седмично;
2. На 19.09.2005 год. в [населено място], Софийска област, при условията на продължавано престъпление:
- в Т.-Е. П., по преписка вх. № 1685/19.09.2005 год. е потвърдил неистина-декларирал е, че представляваната от него фирма”Мина Чукурово” АД е собственик на имот № 000644 в землището на [населено място], при положение, че същата не е собственик на имота, в писмена декларация по чл. 17, във вр. чл. 14 от Закона за местните данъци и такси/ДВ,бр. 106/2004 год./ даваща се пред данъчната служба за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти;
- в канцеларията на нотариус С. А. с район на действие Районен съд-Елин Пелин, в писмена декларация, която по силата на чл. 226, ал. 1 от ДПК/обн. ДВ, бр. 103 от 1999 год.отм./ се дава пред нотариус за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти потвърдил неистина-декларирал, че представляваната от него фирма [фирма] няма непогасени публични, държавни и общински вземания, при обстоятелството, че фирмата имала такива непогасени задължения, поради което и на основание чл. 313, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1,т. 2,б.”б” от НК е осъден на пробация. Наложени са му пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от една година, като първата от тях-„задължителна регистрация по настоящ адрес” се изпълнява три пъти седмично;
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание-„пробация”, с мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 от НК за срок от една година, като първата от тях-„задължителна регистрация по настоящ адрес” се изпълнява три пъти седмично.
Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия.
С протестираната присъда Софийският окръжен съд е отменил изцяло присъдата и вместо нея постановил нова, с която подсъдимият Д. П. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения.
За да се произнесе, Върховният касационен съд на Република България, в този състав, съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за установени следните фактически положения:
Подсъдимият Д. М. е заемал длъжността изпълнителен директор на търговско дружество - [фирма] въз основа на сключен договор за управление за времето от 11.11.2004 г. до пенсионирането му на 30.06.2006 г., през който период е управлявал и представлявал дружеството.
На заседание на съвета на директорите на [фирма], проведено на 14.09.2005 г.,/ в състав-Д. М. и А. Велева/, било взето решение дружеството да подаде молба за образуване на нотариално производство за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, представляващ унищожена нива - имот № 000644, находящ се в землището на [населено място], обл.Софийска, ЕКАТТЕ 14074, [община], обл. София, местност „Гор. мост/Татарица", десета категория. Изпълнението на това решение е възложено на подсъдимия в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, като с решението той изрично е бил задължен да набави всички необходими документи удостоверяващи, в съответствие с изискванията на закона, правото на собственост на дружеството върху посочения имот.
Неустановен по делото служител от счетоводния отдел на дружеството, ръководен от свид. Велева, изготвил в табличен вид извлечение от сметка „201 - земи и терени" от счетоводния баланс на дружеството към 01.07.2005 г., в което е удостоверено обстоятелството, че имот № 000644 с площ от 3352,588 дка е включен в активите на дружеството /показанията на свид.Велева и обясненията на подсъдимия/. Служителят от счетоводния отдел, който изготвил документа - извлечението от сметка 201 - го представил на подсъдимия, за да го подпише в качеството му на изпълнителен директор на дружеството и той го подписал.
Впоследствие - на 19.09.2005 г. подсъдимият представил този документ, заедно с други документи и скица на имота, пред нотариус рег. № 238 по регистъра на Н. камара с район на действие районен съд [населено място] по дело № 278/2005 г. по описа на същия нотариус, за да удостовери правото на собственост на дружеството върху имота. По посоченото нотариално дело на 19.09.2005 г. е съставен констативен нотариален акт № 121, том II, рег. № 2469, с който молителят [фирма] е признат за собственик на имота, а именно поземлен имот № 000644 с площ от 3 352,558 дка, находящ се в землището на [населено място], обл.Софийска, ЕКАТТЕ 14074, [община], обл. София, местност „Гор.мост/Татарица", десета категория. Видно от нотариалния акт, имотът е бил индивидуализиран по граници и съседи, съобразно представената скица № Ф00182/16.08.2005 г. на [фирма], [населено място], заверена от ОСЗГ [населено място] на 09.09.2005 г., представляваща извадка от КВС за землището на [населено място]. Съгласно изискванията на закона, било представено и удостоверение за данъчна оценка на имота - № [ЕГН]/19.09.2005 г. на ДП Е. П..
За да се снабди с удостоверението за данъчна оценка на имота, подсъдимият в качеството си на представляващ дружеството [фирма] подал молба до Т. [населено място] с вх. № 1685/19.09.2005 г., в която заявил, че имот № 000644 е собственост на представляваното от него дружество. Подсъдимият попълнил данъчна декларация за облагане с данък върху недвижимите имоти - приложение образец 2 по чл. 14 от ЗМДТ - като декларирал обстоятелството, че представляваното от него дружество е собственик на имот № 000644 от 3 352,588 дка, находящ се в землището на [населено място], която била приложена към молбата за издаване на удостоверение за данъчна оценка с вх. № 1685/19.09.2005 г. /л.л.84-86, том IV от ДП, показанията на свид. Б.Тодоров/.
В същия ден - 19.09.2005 г. - между представляваното от подсъдимия дружество и [фирма] бил сключен договор за продажба, оформен с нотариален акт № 122, том И, рег.№ 279/2005 г. на нотариус рег.№ 238 по регистъра на Н. камара с район на действие районен съд [населено място]. С посочения договор [фирма] продало на [фирма] 500/3352,558 идеални части от поземления имот № 000644. При сключването на договора дружеството - продавач било представлявано от подсъдимия в качеството му на изпълнителен директор. Правото на собственост на продавача върху продаваемия имот било установено с констативния нотариален акт № 121, том II, рег. № 2469 на нотариус рег. № 238 по регистъра на Н. камара с район на действие районен съд [населено място]. В изпълнение на особените изисквания на закона подсъдимият, представляващ дружеството - продавач в качеството си на изпълнителен директор, представил пред нотариуса декларация по чл. 226, ал.1 от ДПК /обн. ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. и доп..., отм., бр.105 от 29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г./, в която декларирал обстоятелството, че представляваното от него дружество няма непогасени публични държавни и общински вземания /л.97, том I от ДП/. Преди да попълни декларацията по чл. 226, ал.1 ДПК /отм./, подсъдимият поискал от служителите в счетоводния отдел на дружеството информация за наличието на публични вземания срещу дружеството, които го уверили, че дружеството няма непогасени публични държавни и общински вземания. Конкретно служителите от счетоводния отдел го уведомили, че дружеството има задължения към НОИ, които са разсрочени с погасителен план, по който дружеството редовно плащало задълженията си и затова подсъдимият преценил, че след като тези вземания не са изискуеми, не следва да ги декларира като непогасени публични държавни вземания. Преди да попълни тази декларация подсъдимият бил уведомен от счетоводния отдел, че дружеството няма задължения за местни данъци и такси, дължими на [община]. Свид. Велева, ръководител на счетоводния отдел в дружеството, знаела, че дружеството има надвнесени суми по такива задължения в данъчната служба - [населено място] и затова била уверена, че дружеството няма непогасени публични общински вземания.
Всъщност, към 19.09.2005 г. [фирма] е имала задължение към [община] за данък сгради и такса битови отпадъци в размер на 7 014,35 ЛВ. /писмо № П-02-6528/1/ от 30.08.2006 г. на [община] - л. 145, том I от ДП/.
От писмо № 12-03-00-4759 от 13.09.2006 г. на НАП-ТД [населено място], офис „Илинден" съдът установил, че [фирма] има задължения, предадени в АДВ: главница - 127 586,44 лв. и лихва към 25.10.2004 г. - 26 290,10 лв. За събиране на публични вземания, представляващи ДДС и данъци по ЗКПО с взискател НАП-ТД [населено място], офис „Илинден" е било образувано изп.д. № 3220/2003 г. по описа на АДВ/л.148,том1отДП/.
Назначените по делото графически експертизи дали заключение, че подписите, положени върху инкриминираните документи - декларацията по чл. 226, ал.1 ДПК /отм./ / л.97, том I от ДП/ на ред „Подпис и печат на декларатора", извлечение от сметка „201-земи и терени” към 01.07.2005 г. /л.64, том I от ДП/ след текста „Изп.директор", молба до Т./ДП с вх.№ 1685/19.09.2005 г. /л.84, том IV от ДП/ и декларация по чл.14 от ЗМДТ -Приложение № 039 /л.л.85 и 86, том IV от ДП/ след текста „Подпис на декларатора" са положени от подсъдимия-обстоятелства, които подсъдимият е признал.
По делото са приложени като доказателства: акт № 568 от 26.11.1999 г. за изключителна държавна собственост за недвижим имот, находящ се на територията на [населено място], [община] - находище „Чукуровски въглищен басейн" /л.ЗЗ, том I от ДП/ и концесионен договор от 13.06.2002 г. за добив на въглища от находище „Чукурово" между М. съвет на Република България и [фирма] /л.л. 85 и сл., том I. от ДП/. Извършена е съдебнотехническа експертиза /лл. 154-156, том IV от ДП/, от чието заключение се установява, че имот № 000644 по КВС на землището на [населено място], обл.Софийска, с открита партида на 20.11.2000 г. и закрита на 10.10.2005 г., е с аналитично изчислена площ по представените координати - 3 352,59 дка, като части от имота попадат: в площта по А. № 568 от 26.11.99 г. - 272,19 дка; в площта, отдадена на концесия с договора от 13.06.2002 г. - 1 734,19 дка; в площ от А., застъпваща се в концесионната площ - 1 156.06 дка и площ, извън очертанията на площта по двата акта -190,15 дка.
Въззивната инстанция не е споделила извода на първоинстанционния съд, с който обясненията на подсъдимия са изключени от доказателствените средства, оценени като защитна версия, като е приела, че този извод не се подкрепя от съвкупния анализ на данните, установени по делото. В тази насока е даден изключителен приоритет за достоверност на показанията на свидетелката Велева, намирайки ги за достоверни, логични, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства, като са изложени съображения, че нейните показания напълно подкрепят обясненията на подсъдимия във всичките им части, относими към обстоятелствата, свързани със съставянето и оформянето на инкриминираните документи и установената практика в организацията на работата на дружеството.
Настоящият касационен състав намира, че критиката отправена към първоинстанционния съд, че като е изследвал въпроса дали дружеството, представлявано от подсъдимия е собственик на имота, той е излязъл извън предмета на доказване въведен с обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, е неоснователна. Именно тези обстоятелства, вписани в инкриминирания документ, са възприети от обвинението като неистински с целта документът да бъде използван като доказателство за същите обстоятелства и те пряко са относими към предмета по чл. 102 от НПК.
Принципно, верни са вижданията на въззивния състав, че инкриминираният документ-извлечение от сметка „201” от баланса на дружеството към 01.07.2005 год. съставлява истински /по отношение на авторството на документа/ официален удостоверителен документ, но на настоящия съдебен състав не става ясно на базата на какви факти е прието, че в него е удостоверено идентично, съдържащо се в счетоводния баланс на дружеството - в сметка „201”, обстоятелство, че имот № 000644 е включен в активите на дружеството, представлявано от подсъдимия, т.е. че у подсъдимия е съществувала увереност, че вписаното в подписания от него документ отразяват истинността на обективната действителност, което в последствие е развито от съда като съображение и за липсата на умисъл от страна на подсъдимия по вмененото му обвинение по чл. 311 от НК.
При безспорно установеното качество на подсъдимия на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б."б" НК въззивният състав е приел, че инкриминираният документ-извлечение от сметка „201” от баланса на дружеството към 01.07.2005 год. е подписан от него в качеството му на изпълнителен директор на търговското дружество, но не е съставен от него, а е бил изготвен от друго лице-служител от счетоводния отдел. Позовавайки се на решение 181/2000 г. по н.д. № 108/2000год., второ н.о., ВКС съдът е приел, че независимо, че автор на документа е подсъдимият, не е налице съставомерно от него деяние по чл. З11, ал. 1 НК, тъй като този удостоверителен документ съответства на съдържанието на друг документ - съдържанието на сметка „201 - земя и терени” от счетоводния баланс и поради това, не е налице лъжливо документиране. Дали това фактически е така, обаче, съдът не е подкрепил с конкретни доказателства, които е могъл да събере с провеждане на съдебно следствие, съобразно задълженията му по чл. 107, ал. 2 от НПК и изиска от фирмата първичната документация за това обстоятелство.
На следващо място, макар да е възприел за достоверни обясненията и възраженията на подсъдимия по обвинението, които той е дал пред районния съд по нохд № 228/2008 год. в съдебно заседание от 09.10.2008 год./л. 37 гърба/ , приобщени от съдебния състав разгледал нохд № 90/2009 год. по описа на РС-Елин Пелин, той е пропуснал да ги подложи на анализ в частта им, в която М. е заявил: „През 2001 год. мината беше приватизирана с приватизационен договор. Имаше също така и концесионен договор и там също са очертани границите на концесионната площ, която принадлежи на мината. Този концесионен договор е сключен между Държавата и „Мина Чукурово” и в тази концесионна площ попада именно този терен, който искахме да продадем. Концесионният договор се сключва между Министерството на енергетиката и мината. Този договор по-точно е сключен между Министерство на енергетиката, а то е в състава на правителството и ми е предоставен от Министерството, изготвен, направен и подписан от Министерство на горите”, и по-нататък:…Ние виждаме на контурите на скицата на мината, че това, което беше продадено влиза в концесионните граници, които са ни определени с концесионния договор”.
Ако беше съпоставил тези обяснения на подсъдимия с останалите писмени и гласни доказателства, които в мотивите на присъдата въззивният съд изчерпателно е посочил, вероятно би стигнал до други правни изводи дали в качеството си на длъжностно лице той е съставил лично/ или само е подписал въпросния инкриминиран документ което е без значение, с оглед компетентността му да издава официални удостоверителни документи/ с ясното съзнание, че отразените в него обстоятелства са неверни, с цел неговото използване като доказателство на вписаните в него неверни обстоятелства.
Изясняването на този въпрос като фактология и правните изводи за това, дали деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 311 от НК води като последователност и закономерност необходимостта от отговора и дали второто от обвиненията-това по чл. 313 от НК/досежно подадената от М. декларация по преписка вх. № 1685/19.09.2005 год. в Т.-Е. П. по чл. 17, във вр. чл. 14 от ЗМДТ/ДВ, бр. 106/2004 год./ също е съставомерно от субективна страна, тъй като документът инкриминиран по първото от обвиненията е използван за удостоверяване на вписаните в него обстоятелства за постигането на целта за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота и с последващото придобиване на имот № 000644 от страна на фирмата чрез констативен нотариален акт.
Заключението на настоящата инстанция е, че формирането на вътрешното убеждение на съда, постановил новата оправдателна присъда, е опорочено от гледна точка на изискванията по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 НПК. Тези процесуални нарушения са съществени, тъй като формираното вътрешно убеждение на съдебния състав не е изградено на базата на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като част от доказателствата си игнорирани, а на други-уличаващи, не е отдадена тежест и същите не са съпоставени с останалите доказателствени източници, при което съдебният акт се явява и незаконосъобразен.
Ето защо, касационният състав намира, че релевираните в протеста основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК са налице, а постановената въззивна присъда като незаконосъобразна, следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което се изпълнят дадените указания и се отстранят допуснатите нарушения.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т.т. 2 и 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда от 29.03.2010 год. по внохд № 88/2010 год. по описа на Софийски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|