Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 23 септември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2001/2014 г. Производството по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 420, ал. 2 от НПК е образувано по искане от защитата на осъдения С. Ц. Л. и осъдения А. С. В. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 227/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и отмяна на постановеното по него решение № 257 от 26.11.2014 г., с което е потвърдена присъда № 33 от 20.02.2014 г. по н.о.х.д. № 247/2013 г. на Районен съд – Средец. С искането на Л. и депозираното от защитата в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК допълнение се релевират всички основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Оспорва се авторството и съставомерността на деянието, сочат се съществени процесуални нарушения - противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно датата на престъплението, и признаване на осъдения за виновен при липса на доказаност на обвинението по несъмнен начин. Анализът и оценката на показанията на свидетелите на държавното обвинение също са обект на критика поради тяхната, според защитата, неточност и противоречивост. При условията на алтернативност се прави искане за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото на досъдебното производство или оправдаването на Л. по повдигнатото му обвинение. С искането на осъдения В. са развити доводи за съществени нарушения на материалния и процесуален закон като липса на обвинение за престъпление, посочено да е извършено на една дата в обстоятелствената част на обвинителния акт и на друга в диспозитива му; незаконосъобразно приобщаване по делото на ВДС, събрани чрез СРС; неизясняване противоречията в свидетелските показания и постановяване на осъдителна присъда по недоказано по несъмнен начин обвинение. Иска се оправдаването на подсъдимия или връщане на делото на досъдебното производство за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитата на осъдения Л. моли подаденото искане да бъде уважено, като развива съображения за неразкриване обективната истина по делото и несъставомерност на извършеното деяние. Подаденото искане от осъдения В. се поддържа лично и чрез защитник по посочените в него доводи. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за оставяне исканията на двамата осъдени без уважение при отсъствие на релевираните нарушения на материалния и процесуален закон. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Исканията и на двамата осъдени са допустими, тъй като са депозирани в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК за проверка по реда на възобновяването на съдебен акт от посочените в чл. 419 от НПК, но разгледани по същество са неоснователни. С присъда № 33 от 20.02.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 247/2013 г. по описа на Районен съд – Средец подсъдимият П. В. С. е признат за невинен в това, че на 19.05.2013 година, в [населено място], /област/, действайки в съучастие като подбудител /като умишлено ги улеснил да извършат престъплението/ и помагач /умишлено улеснявайки извършването на престъплението чрез разяснения за местонахождението на пострадалия К. и превозвайки ги с лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] до [населено място] , /община/ с А. С. В. и със С. Ц. Л. - и двамата извършители, с цел да принуди Х. Г. К. да се разпореди с вещ – с парична сума в размер от 700 /седемстотин/ лева, го заплашил с насилие и увреждане на имущество с тежки последици за него /че ще запалят заведението, което стопанисва/, като деянието е извършено от повече от две лица, придружено е с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание и със заплаха за убийство – престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал. 3 и ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по това обвинение. Със същата присъда подсъдимите А. С. В. и С. Ц. Л. са признати за виновни в това, че на 19.05.2013 г., в [населено място] църква, /област/, действайки в съучастие като извършители, с цел да принудят Х. Г. К. да се разпореди с вещ – с парична сума в размер от 700 /седемстотин/ лева, го заплашили с насилие и увреждане на имущество с тежки последици за него /че ще запалят заведението, което стопанисва/, като деянието е извършено от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание – престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл.54 от НК са осъдени на три години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева за А. С. В. и две години лишаване от свобода и три хиляди лева глоба за С. Ц. Л., като на основание чл. 304 от НПК същите подсъдими са признати за невиновни и оправдани за това, че при извършване на деянието са действали в съучастие и с П. В. С. – подбудител и помагач, за обвинението, че деянието е извършено от повече от две лица и за обвинението, че деянието е придружено със заплаха за убийство - т. 1, пр. 1 на ал. 2 на чл. 213а от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на А. С. В. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определено наложеното на С. Ц. Л. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което Л. е бил задържан. С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на С. Л. с определение от 19.04.2010 г., постановено по н.о.х.д. № 1505/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от четири години. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от НК е определено приведеното в изпълнение наказание да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимите А. В. и С. Л. са възложени разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на четиридесет лева и в хода на съдебното такова – в размер на тридесет лева. Предмет на контрол пред настоящата инстанция по извънредния способ по реда на глава тридесет и трета от НПК е постановеното от Окръжен съд - Бургас решение № 257 от 26.11.2014 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Развитите в исканията на осъдените Л. и В. сходни доводи не изискват отделното им разглеждане. Извършената от настоящия състав проверка не констатира пороци във внесеното обвинение, които да поставят под съмнение неговата процесуална стойност. Инкриминираното деяние е извършено от осъдените на 19.05.2013 г., както е посочено в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт. Именно за това деяние, извършено на цитираната дата, е ангажирана и тяхната наказателна отговорност. Съгласно ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС - т.4.2, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В конкретния случай, фактите, обуславящи съставомерността на извършеното от В. и Л. деяние и участието им в осъществяването му са посочени в обвинителния акт съобразно с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Обстоятелството, че е посочена и последваща дата - 26.05.2013 г., на която е извършена полицейска операция по задържането на П. С., А. В. и С. Л., не води до неяснота на фактическото обвинение, както и до противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Неоснователно е оплакването за приобщаване по делото на ВДС, получени чрез СРС. Процесуалната им негодност е коментирана от решаващите съдилища, като правилно са изключени от доказателствения материал по делото. Поставените пред настоящата инстанция въпроси относно приобщаването им не биха могли да получат отговор, тъй като законосъобразното изключване на доказателство или доказателствено средство като негодно е приравнено на отсъствието му изобщо. Независимо от физическото му наличие по делото, то не може да подкрепи както обвинителната, така и защитната теза. Изключените доказателствени източници биха могли да бъдат коментирани във връзка с допуснати нарушения на процесуалния закон само при положение, че въпреки изключването им, въз основа на тях е обоснован погрешен извод за авторството на деянието, какъвто настоящият случай не е. Несъстоятелна е и поддържаната от защитата на Л. теза, че не е присъствал на инкриминираната дата в [населено място] и не е извършител на деянието, за което е осъден. Обстоятелството, че показанията на свидетеля М. установяват производни по характер доказателства, също не компрометира извода на съдилищата във връзка с авторството на деянието. Принципно позоваването на доказателства с производен характер е допустимо, когато липсват преки доказателствени факти, когато първичното е недостъпно, както и за проверка на първичните такива. Показанията на св.М. са източник на производни доказателства, които могат да бъдат ценени в доказателствената дейност , относно проверката показанията на свидетелите К., но не и относно авторството на осъдения Л.. Независимо от това обясненията на този подсъдим, както и на останалите двама са били оценени от съдилищата съобразно тяхната двойнствена природа. Те, освен доказателствено средство, са и средство за защита, поради което не могат съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК да имат предварително определена сила, а подлежат ведно с всички обстоятелства по делото на обективно, всестранно и пълно изследване. Последно посоченото задължение не е пренебрегнато от съдилищата, доколкото те, а и всички гласни доказателствени източници не са ценени изолирано, а след цялостната им съпоставка с наличната доказателствена съвкупност, довела до съответния извод, че не са единствените, подкрепящи обвинителната теза. Доказателствената дейност на съдилищата съответства на изискванията на чл. 13, ал. 1, чл. 14, чл. 102 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Производството не страда от доказателствен дефицит, изключващ установяването на обективната истина. Изложени са съображения относно това защо и в коя част са кредитирани обясненията на подсъдимите и на свидетелите, и на коя от тях съдът не дава вяра. Въззивната инстанция, сезирана с протест от Районна прокуратура – Средец и с жалби от подсъдимите Л. и В., е изпълнила задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, като не е констатирала непълнота в доказателствената съвкупност, довела до неизясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Искания за събиране на нови доказателства не са правени от страните, като въззивната инстанция е инкорпорирала установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, след като не е констатирала превратност при оценката на доказателствата и нарушение на правилата за формиране на волята му. Мотивите на въззивното решение са изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като съдържат обстоен отговор на всички направени възражения, повторени и пред настоящата инстанция. Изводите за виновност на осъдените не са направени в отклонение с изискването по чл. 303 от НПК, тъй като не почиват на недопустими предположения, а са основани на показанията на свидетелите Т., К., М. и М., дадени в хода на съдебното следствие пред Районен съд – Средец. Противоречията и непълнотите в показанията на М. К. и пострадалия Х. К., дадени пред първоинстанционния съд, с тези, дадени в хода на досъдебното производство, са отстранени по допустимия за това процесуален ред – съответно чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 281, ал. 4 от НПК. Голословно е твърдението на защитата на А. В., че се е намирал в хипотезата на чл. 12 от НК. По делото няма налични доказателства осъдените да са били нападнати от Х. и М. К. с чук и нож, поради което да са се намирали в положение да се отбраняват от непосредствено и противоправно нападение. Не е допуснато нарушение и на материалния закон. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите за извършеното от Л. и В. деяние са подведени правилно под признаците на чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са установени всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление именно по този престъпен състав от НК. Принудата е осъществена в двете и форми – сила и заплашване. Съответен на закона е изводът, че В. и Л. са действали при условията на съизвършителство в осъществяването на инкриминираното деяние. Възраженията относно противоречията в показанията на Х. К. относно това дали е бит само от А. В. или и от двамата осъдени са правени пред контролираните инстанции и са получили отговор, който настоящият състав споделя. Причинената на пострадалия лека телесна повреда е резултат от нанесения му от осъдените в и пред гаража на жилищния му блок побой, като за съизвършителството и общността на умисъла на В. и Л. е без значение дали двамата са нанасяли удари едновременно или поотделно, както и кой от тях какви удари е нанесъл. Същественото е, че побоят е бил насочен към постигане на съвместната им престъпна цел – да принудят К. да се разпореди със сумата от седемстотин лева. Поради това, действията им законосъобразно са квалифицирани като съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. Предвид изложеното до тук и поради това, че съображенията на защитата на Л. относно явната несправедливост на наложеното му наказание се основават на липсата на авторство и недоказаност на обвинението, няма основание за корекция в определената по вид и размер санкция. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените А. С. В. и С. Ц. Л. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 227/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: