Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60282
София, 16.12.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 663 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение от 24.04.2020 г. по в.гр.д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено частично решение от 23.07.2018 г. по гр.д. № 47252/2017 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което предявения от Е. К. Б.-П. срещу Медицински Университет-София иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.24, ал.4 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм./ е отхвърлен за сумата от 1 440 лв., т.е. за разликата над 11 600 лв. до пълния предявен размер от 13 400 лв., претендирана като възнаграждение за извършена по време на обучението й за придобиване на специалност през периода м.06.2014 г. – м. 12.2015 г. лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и на решение от 21.10.2020 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молба на касаторката с правно основание чл.247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.04.2020 г.
Обжалването на решението от 24.04.2020 г. е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност поради допусната аритметическа грешка, пряко установима от мотивите на съдебния акт, а на решението от 21.10.2020 г., постановено в производството по чл.247 ГПК - в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението, да съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, включително грешките в пресмятането.
Видно от депозираната на 23.11.2020 г. молба от процесуалния представител на касаторката, е заявено оттегляне на касационната жалба срещу решението от 24.04.2020 г. по в.гр.д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд, като се поддържа единствено касационната жалба срещу решението от 21.10.2020 г., постановено по реда на чл.247 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл по молбата за оттегляне на касационната жалба срещу основното решение, постъпила в хода на администриране на жалбата, поради което настоящият състав на ВКС следва, на основание чл.264, ал.1 ГПК, да прекрати производството в частта, с която е допуснато касационно обжалване на решението от 24.04.2020 г., като предмет на производството по чл.290 ГПК остава единствено допуснатото до касационно обжалване въззивно решение от 21.10.2020 г. по в.гр.д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд.
По повдигнатия материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е налице трайна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, посочени в изложението на касационната жалба, според която грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите на решението, се отстраняват по реда на чл.247 ГПК, когато тези грешки са аритметически, а не в правните изводи. Всяко несъответствие между формираната истинска вола на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка.
С оглед отговора на въпроса, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, намира че касационната жалба е основателна. Въззивното решение, с което е оставена без уважение молбата на касаторката с правно основание чл.247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.04.2020 г. е неправилно. В случая, при изчисление на сбора /7 мес. х 680 лв. + 12 м. х 720 лв./ въззивният съд е допуснал грешка, като вместо 13 400 лв. е посочил, че сборът от двете суми / 4 760 лв. + 8 640 лв./ е равен на 11 060 лв., т.е. налице е именно аритметическа грешка в пресмятането на дължимото възнаграждение за извършена по време на обучението за придобиване на специалност през периода м.06.2014 г. – м. 12.2015 г. лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, допуснато в мотивите на решението, а не грешка в правните изводи, поради което тази грешка е следвало да бъде отстранена от въззивния съд именно по реда на чл.247 ГПК.
Гореизложеното налага отмяна на обжалваното решение на основание чл.293, ал.2 ГПК и постановяване на решение от касационната инстанция, с което на основание чл.247, ал.1 ГПК следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.04.2020 г. по в.гр.д. № 16553/2018 г. на Софийски градски съд.
При този изход на спора на касаторката следва да се присъдят направените разноски за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в общ размер на 58,80 лв. На процесуалния й представител– адв. Б. Г. следва да се присъди, на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съгласно чл.9, ал.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г., в размер на 600,00 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.264, ал.1 ГПК, производството по гр.д. № 663/2021 г. по описа на ВКС в частта по касационна жалба вх. № 61859/30.06.2020 г. срещу решение от 24.04.2020 г., постановено по в.гр.д. № 16553/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ решение от 21.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 16553/2018 г. по описа на Софийски градски съд и вместо него постановява:
ДОПУСКА на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 24.04.2020 г., постановено по в.гр.д. № 16553/2018 г. по описа на Софийски градски съд, като вместо постановения диспозитив в неговата цялост, да се чете:
„ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 47252/2017 г. на Софийски районен съд, I ГО, 25 състав.
ОСЪЖДА Медицински университет София, Булстат[ЕИК] да заплати на адвокат Б. Г. Г. – САК, с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.5, на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна, в размер на 700,00 лв.“
ОСЪЖДА Медицински университет София, Булстат[ЕИК] да заплати на Е. К. Б.-П., ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 58,80 лв. – разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Медицински университет София, Булстат[ЕИК] да заплати на адвокат Б. Г. Г. – САК, с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.5, на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна, в размер на 600,00 лв.“
Решението, имащо характер на определение в частта, с която е прекратено на основание чл.264 ГПК частично производството по гр.д. № 663/2021 г. по описа на ВКС, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: