4 Р Е Ш Е Н И Е № 557 гр. София, 01.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2607 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Н. Г. Н. против въззивно решение № 266/04.07.2011 г. на Софийски апелативен съд, НО, 5 състав, постановено по ВНОХД № 570/2011 г., с което е била изменена присъда № 326/19.10.2010 г. на СГС, НО, 24 състав по НОХД № 3034/2008 г. С тази присъда СГС е признал подсъдимия Н. за виновен в това, че на 12.06.2008 г., около 15 ч. е извършил две отделни престъпления по чл. 354а ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК – в приземна ниша на къща на [ул.....]държал с цел разпространение 19 бр. опаковки с хероин на обща стойност 437, 45 лв. и на кръстовището на [ул......] държал в устата си с цел разпространение 0. 38 гр. хероин на стойност 24, 70 лв., като във връзка с чл. 54 от НК му е наложил за първото 3 години лишаване от свобода и 5000 лв. глоба, а за второто – 2 години лишаване от свобода и 5000 лв. глоба. На основание чл. 23 от НК му е определил общо наказание 3 години лишаване от свобода, към което е присъединил глоба в размер на 5000 лв. Отложил е изпълнението на лишаването от свобода за срок от 5 години, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. С въззивното решение САС е изменил първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на две отделни престъпления по чл. 354а ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, като ги е преквалифицирал в едно такова по същия текст, за което му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв., отложил е изпълнението на първото по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години и е отменил присъдата в частта относно приложението по чл. 23 от НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Всички оплаквания, застъпени в касационната жалба и съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. Противно на твърденията на защитата, прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на двете деяния, (изразили се в държане с цел разпространение на наркотично вещество хероин в различен грамаж и на две места – в устата на подсъдимия и в ниша на къща на [ул.....]по едно и също време – на 12.06.2008 г., около 15 ч.) са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли. Оценката на всички доказателствените източници е проведена задълбочено и не се наблюдават нито непълноти, нито превратни интерпретации. Посочено е ясно поради какви причини съдът е отдал значение и в каква насока на показанията на полицейските служители Д. и П., възприели не само изхвърлянето на топчето хероин, което подсъдимият е държал в устата си при срещата му със св. Б., но и последващите му неформални признания къде е остатъкът от количеството, завеждайки ги до къщата на [ул......], където то е било и обективно открито. Всичко това е обсъдено в съгласие с данните по огледните протоколи на двете места (на улицата и нишата в къщата), като е направена съпоставка и с показанията на св. Б. и К. (поемни лица при втория оглед). Изложеното от тях е било внимателно анализирано, вкл. в детайлите, като ясно е изведено знанието им, че подсъдимият е бил лицето, което те са видяли непосредствено преди огледа на нишата. Сигурно е, че това следствено действие би имало още по-голяма тежест, ако поемните лица са присъствали при първоначалното откриване на наркотика в нишата, показано им от подсъдимия, но комплексната оценка на събраните доказателства, изводими от анализираните от СОС доказателствени средства не оставят никакво съмнение за това, че държането е било осъществявано точно от него. В подкрепа на това въззивният съд е изложил и множество други аргументи – за характера и трудната откриваемост на тайника и разбира се за идентичността в опаковката и концентрацията на активния компонент диацетилморфин, съдържащ се в изплютото от подсъдимия топче на улицата и в 19-те бр. топчета, съхранявани в метална кутия, поставена в нишата на къщата. Изцяло неоснователно е и възражението в касационната жалба за нарушено право на защита, изводимо от отказа на въззивния съд да разпита поемните лица по протокола за оглед, касаещ откриването на изплютото топче хероин на улицата. По този въпрос мотивите на въззивната инстанция са подробни и изчерпателни, поради което и е ненужно тяхното преповтаряне. Затова, след като релевантните за авторството и начина на извършване на деянията доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и е отразено поради какви съображения се отдава тежест и значение на част от тях, а други се отхвърлят, ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно. Неоснователен е довода за неправилна преквалификация на двете деяния в едно единно престъпление, осъществяващо състава на чл. 354а ал. 1, пр. 4 от НК. И по този въпрос въззивният съд е изложил пространни аргументи, като е съвсем ясно, че след като подсъдимият по едно и също време на две места е осъществявал фактическия състав на държане на наркотично вещество при една и съща форма на вина, то осъждането му за едно престъпление съвсем не утежнява, а обратно – по принцип облекчава наказателната му отговорност като елиминира възможността от прилагане на чл. 24 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 266/04.07.2011 г. на Софийски апелативен съд, НО, 5 състав, постановено по ВНОХД № 570/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: