3 Р Е Ш Е Н И Е № 138 Гр.София, 10.11.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1074 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 335/30.06.2011г., постановено по в.т.д.№ 341/11г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 105/17.12.2010г. по т.д.№ 62/10г. на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за признаване за установено съществуването на вземане на основание запис на заповед от 29.02.2008г. за сумата от 105000 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. С определение № 635/03.10.2012г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване по въпроса: Дали посочването в записа на заповед, че същият се издава като обезпечение на договор между издателя и поемателя, следва да се тълкува като поставено условие за пораждане на задължението по ценната книга. С определение от 25.02.2013г. производството по делото бе спряно до произнасяне по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като същото бе възобновено с определение № 286/21.07.2014г. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС / т.4д/ е недопустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, когато в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, само ако направената добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако добавката, сочеща на каузално правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му. Приетото разрешение с тълкувателно решение № 4/2013г. дава отговор и на поставения в настоящото производство правен въпрос, поради което касационната жалба следва да се разгледа по същество. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представеният запис на заповед е издаден в нарушение на чл.535, т.2 ТЗ, което прави ценната книга недействителна. Изложени са съображения, че отметката в записа на заповед за издаването му като обезпечение на договор за доставка на месо от 01.11.2004г., следва да се тълкува в смисъл, че посочената сума се дължи, ако не е извършено плащане по каузалната сделка. Това отбелязване е определено като условие за плащането, имащо за последица негодност на менителничния ефект. Решението е неправилно. Записът на заповед от 29.02.2008г. съдържа необходимите реквизити по чл.535, ал.2 ТЗ, като след текста на документа и преди подписа на издателя е направена добавката: „Настоящия запис обезпечава договор за доставка на месо от 01.11.2004г.” С включената добавка не е отречен безусловният характер на поетото задължение за плащане от издателя. Добавката сочи на връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение. Индивидуализирането на договора с дата на сключване – 01.11.04г. и предмета – доставка, включително и с обекта на сделката, има доказателствено значение за съществуване на вземане на поемателя срещу издателя, изпълнението по което е обезпечено със записа на заповед. Гаранционно –обезпечителната функция на записа на заповед е изрично посочена в ценната книга. В конкретния случай поемателят и издателят не са спорили, че между страните е възникнало каузално правоотношение по договор за доставка на месо от 01.11.2004г., във връзка с което е издаден записът на заповед от 29.02.2008г., като длъжникът е направил релативни възражения срещу вземането по ценната книга, основани на каузалното правоотношение. По изложените съображения въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК. Въззивният съд не е обсъдил възраженията на ответника за извършено плащане на задължението по каузалното правоотношение, както и възражението за погасяване по давност на вземането по договора. По тези възражения съставът на съда следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. На основание чл.294, ал.2 ГПК апелативният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС, както и за разноските в заповедното производство съгласно т.12 на ТР № 4/13г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 335/30.06.2011г., постановено по в.т.д.№ 341/11г. от Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.