Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * нередовност на исковата молба * правомощия на въззивната инстанция


4
Р Е Ш Е Н И Е

N 135

гр.София, 31.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 334/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Н. Д. И. е обжалвала въззивното решение Пловдивския окръжен съд № 1705 от 24.10.2013г. по гр.д.№ 1844/2013г. по чл.109 ЗС.
Ответницата М. А. К. не е изразила становище по жалбата.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по правния въпрос дали е адекватна защитата на собствеността , осъществявана по реда на чл.109 ЗС при искане за преустановяване на регламентирана дейност , която се извършва в нарушение на създадените правила, ако нарушението може да се отстрани ако се спазват нормативно установените изисквания.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд , първо гражданско отделение намира следното:
Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] , десети граждански състав № 1220 от 26.03.2013г. по гр.д.№ 12230/2012г. и е решил делото по същество като е отхвърлил иска , предявен от Н. Д. И. и Д. С. И. против М. А. К. с правно основание чл.109 ЗС и искане ответницата да преустанови да отглежда домашни любимци – кучета, котки и други компаньони в собственото й жилище, с коeто им пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост.
Въззивният съд е приел, че е доказано твърдението в исковата молба за неоснователно въздействие , ограничаващо правото на собственост на ищците , предизвикано от отглеждането на голям брой домашни животни от ответницата в нейното жилище, вследствие на което се създава шум над допустимите норми включително и в късните часове на денонощието, с което се нарушава спокойствието на собствениците в етажната собственост, влошена е и хигиената в общите части на сградата. Същевременно съдът е преценил, че търсената защита чрез преустановяване на отглеждането на всякакви животни в жилището на ответницата не съответства на вида на нарушението и би довело до неоснователно ограничаване на правната й сфера, след като неблагоприятното въздействие върху собствеността на ищците би могло да се преустанови ако се спазват нормативните изисквания за отглеждането на животните, в каквато насока би следвало да бъде формулиран петитумът на негаторния иск.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита на собствеността от въздействия на трети лица, с които се ограничава или затруднява упражняването на правомощията на собственика в пълен обем. Защитата, която се търси с този иск, може да се състои в преустановяване на вредното въздействие върху имота, премахване на последиците от нарушението, или на неговия източник. Действията, с които се пречи на собственика за пълноценно упражняване на правомощията му, могат да произтичат и от регламентирана дейност, когато тя се осъществява неправомерно. Защитата на собствеността в този случай може да се осъществи по административен ред , ако такъв е предвиден, или направо с иска по чл.109 ЗС / срв ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК/. Търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението следва да се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай.
По основателността на касационната жалба.
От разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване следва, че в обстоятелствената част на исковата молба по чл.109 ЗС ищецът трябва ясно и точно да посочи кои са неправомерните действия на ответника, с какво те смущават неговото право, както и да обоснове защо е необходимо да се преустановят действията, заявени в петитума. Същевременно съдът не е обвързан изцяло от формулирания петитум, при доказано неправомерно поведение, смущаващо правото на собственост, съдът би могъл да уважи иска частично като осъди ответника да преустанови само онези действия, които са необходими за адекватна защита на собствеността на ищеца.
По настоящото дело Пловдивският окръжен съд е следвало да констатира, че исковата молба е нередовна, защото твърденията в обстоятелствената част за нарушаване на собствеността от отглеждането на кучета и котки от ответницата не съответства на петитума за осъждането й да отглежда всякакви домашни любимци в нейното жилище. Едва след като бъде отстранено това несъответствие и бъде уточнена обстоятелствената част на исковата молба, съдът ще може да прецени дали търсената защита съответства на нарушението на собствеността и дали би то би могло да бъде отстранено чрез защита с по-малък интензитет. Това налага като постановено в нарушение на процесуалните правила, въззивното решение да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При разглеждането на спора по същество, след отстраняване нередовността на исковата молба, съдът следва да има предвид, че целта на Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ е да създаде условия и механизми за опазване здравето и живота на животните, да им осигури подходящи грижи и условия и да ги предпази от нехуманно и жестоко отношение към тях /чл.1/, но спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на домашните животни не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и други лица. Ето защо чл.35 ал.3 ЗЗЖ предвижда изрично задължение за собствениците на кучета да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост и нарушаването на тази забрана може да бъде предмет на негаторна защита. Отглеждането на много и различни животни в жилище, намиращо се в сграда на етажна собственост би могло да наруши спокойствието на останалите обитатели на сградата чрез създаване на шум, надвишаващ обичайните норми, какъвто е констатиран по настоящото дело от контролните органи, чрез замърсяване на общите части и др. , което да се дължи не единствено на неспазване на изискването на чл.35 ал.3 ЗЗЖ , а и на броя и вида на отглежданите животни. Преценката на съда за адекватността на искането по чл.109 ЗС не следва да е абстрактна, а да се основава на конкретните обстоятелства, посочени в исковата молба и установени по делото.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част , в която е отхвърлен иска на Н. Д. И. по чл.109 ЗС като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд от фазата на разпоредителното заседание.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение Пловдивския окръжен съд № 1705 от 24.10.2013г. по гр.д.№ 1844/2013г. по жалбата на Н. Д. И. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: