О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 265/18.06.2019 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 2147 по описа за 2019 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 137/ 13.02.2019 г. по ч.гр.д. № 43/ 2019 г., с което Окръжен съд – Хасково е оставил без уважение частните жалби на Д. Т. Т. срещу: · разпореждане № 6532/ 05.10.2018 г. на Районен съд – Хасково за връщане на въззивната жалба от жалбоподателя срещу решение № 392/ 04.07.2018 г. по гр.д. № 2686/ 2017 г. на Районен съд – Хасково (срещу първоинстанционното решение) на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и · определение от 17.12.2018 г. по гр.д. № 2686/ 2017 г. на Районен съд – Хасково, съдържащо отказ за възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК за отстраняване на допуснати нередовности във въззивната жалба. Определението се обжалва от Д. Т. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуално-правния въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСТК на ВКС), какви са мотивите, които въззивният съд дължи в определението, с което потвърждава разпореждане за връщане на въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, респ. в определението, с което потвърждава отказ на първата инстанция да възстанови срока за отстраняване на констатирани нередовности във въззивната жалба (срокът по чл. 262, ал. 1 ГПК). Касаторът твърди, че въпросът обуславя обжалваното определение, а въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че определението е неправилно. Ответникът „Тракия Билд“ ЕООД възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а определението е правилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил съответно разпореждане за връщане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, а то е преграждащо (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК) и определение, съдържащо отказ за възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК, а то е в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК (така ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС). Постановено е по гражданско дело с цена на иска по чл. 200 КТ над 5 000 лв. и решението по делото подлежи на касационно обжалване (чл. 274, ал. 4 ГПК и по аргумент от обратното от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК). Подадена е от процесуално легитимирана страна. Жалбоподател е ищецът, чието допустимо упражняване на правото му на въззивна жалба обжалваното определение отрича, а също отрича и неговото право на възстановяване на пропуснатия срок по чл. 262, ал. 1 ГПК. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, както и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба. Повдигнатият въпрос има претендираното значение. Съображенията са следните: С определението въззивният съд се произнася с единен акт по две частни жалби на касатора срещу: 1) разпореждането за връщане на въззивната жалба и 2) срещу определение, съдържащо отказ за възстановяване на срока за отстраняване на допуснати нередовности във въззивната жалба. За да потвърди разпореждането, въззивният съд е приел, че са правилни указанията за отстраняване нередовностите на въззивната жалба, подадена от адв. Л. Г., дадени с разпореждане № 6107/ 14.09.2018 г. от първата инстанция на основание чл. 262, ал. 1 ГПК. При представено общо пълномощно (лист 26 от делото на Районен съд – Хасково) липсват мотиви, какво е наложило представянето на друго. За да потвърди и определението, съдържащо отказ за възстановяване на пропуснат срок по чл. 262, ал. 1 ГПК, въззивният съд е намерил, че мотивите, при които първата инстанция е изключила особеността и непредвидимостта на обстоятелствата по молбата по чл. 64 ГПК, съответстват на практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд не е цитирал тази практика, нито какво приема тя. Чл. 274, ал. 3 ГПК препраща към предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане. В случая, са осъществени общото и допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При тези мотиви на обжалваното определение повдигнатият въпрос го обуславя. Даденото разрешение противоречи на константната практика на Върховния касационен съд по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, а и на ТР № 6/ 15.01.22019 г. по тълк.д. № 6/ 2017 г. ОСГТК на ВКС. Въпросът предполага настоящият състав на Върховния касационен съд да отговори и на предварителния, каква е поредността за разглеждане на частната жалба срещу разпореждането по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и тази срещу определението, съдържащо отказа за възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд по въпросите намира, че когато е сезиран с частна жалба срещу разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, но и с такава срещу определение с отказ за възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК, въззивният съд е длъжен да разгледа двете частни жалби в поредност. Първа е частната жалба срещу разпореждането по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Разпореждането е неправилно, когато: 1) въззивната жалба е отговаряла на изискванията по чл. 262, ал. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и на чл. 261 ГПК, или 2) не е била съобразена с тези изисквания, но 1-седмичният срок за отстраняване на нередовностите не е започнал да тече, защото указанията по чл. 262, ал. 1 ГПК са незаконни (напр. констатирано е различно от действителното отклонение) или са законни, но съобщението с указанията не е връчено или е връчено нередовно, или 3) нередовностите са отстранени в срок. В тази поредност протича и преценката на въззивния съд за правилността на разпореждането по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Резултатът от нея той е длъжен да отрази в своето определение и да развие съответните мотиви, включително да отговори на оплакванията в частната жалба, без да е ограничен от тях. След това въззивният съд пристъпва към частната жалба срещу определението по отказа на първата инстанция да възстанови срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. Ако въззивният съд отмени разпореждането по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, той констатира, че частната жалба срещу този отказ допустимо е пренесла пред него и въпроса по молбата по чл. 64 ГПК. С отмяната на разпореждането за връщане на въззивната жалба обаче интересът от разглеждането на този въпрос отпада. Тогава въззивният съд е длъжен да обезсили определението на първата инстанция и да остави без разглеждане молбата за възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. Ако въззивният съд потвърди разпореждането по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, той следва да разгледа по същество и частната жалба срещу определението с отказа за възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. Тогава той е длъжен да обсъди предпоставките за допустимото упражняване и за осъществяването на правото по чл. 64 ГПК, като развие и съответните мотиви, включително да отговори на оплакванията в частната жалба, без да е ограничен от тях. Ако въззивният съд отмени определението на първата инстанция и уважи молбата по чл. 64 ГПК, ще възстанови срокът за отстраняване нередовностите на въззивната жалба. Влязлото в сила разпореждане за връщането й не е пречка за това. Сезиран с частна жалба срещу разпореждането по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и с частна жалба срещу определението с отказа на първата инстанция да възстанови срока по чл. 262, ал. 1 ГПК, въззивният съд може да се произнесе по тях с две определения или в единен акт. При всяко положение той е длъжен да зачете зададените поредност и съдържание на акта. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира въззивното определение неправилно в първата част и недопустимо – във втората. Съображенията са следните: По частната жалба срещу определението в частта, с която е потвърдено разпореждането от 04.07.2018 г. за връщане на въззивната жалба. Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от името на жалбоподателя-ищец чрез адв. Л. Г.. В исковата молба той е посочен за негов съдебен адресат, но е представено и пълномощно (лист 26 от делото на РС-Хасково). Пълномощното е общо (чл. 34, ал. 1 ГПК), има сила до завършването на делото във всички негови инстанции, доколкото в него не е уговорено друго (чл. 34, ал. 4 ГПК), а представителната власт на адв. Л. Г. не е прекратявана. Следователно в неправилното приложение на чл. 262, ал. 1 ГПК с разпореждане № 6107/ 14.09. 2018 г. по гр.д. № 2686/ 2017 г. Районен съд – Хасково е дал указания и срок за представяне на пълномощно от адв. Л. Г. или за потвърждаване на въззивната жалба. Изпълнение на незаконните указания жалбоподателят не е дължал, а първата инстанция е наложила незаконно санкционната последица по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК – връщане на жалбата като нередовна. Вместо да отмени неправилното разпореждане и да констатира съответствието на въззивната жалба с изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, въззивният съд е потвърдил незаконното разпореждане № 6532/ 05.10.2018 г. по гр.д. № 2686/ 2017 г. на Районен съд – Хасково. Настоящата инстанция следва да отмени определението в тази част, а и потвърденото с него разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. След връщане на делото първостепенният съд е длъжен да продължи действията по администриране на въззивната жалба от жалбоподателя-ищец, а и на постъпилата междувременно насрещна въззивна жалба. По частната жалба срещу определението в частта, с която е потвърдено определението с отказа на първата инстанция за възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. Тази частна жалба е пренесла допустимо пред въззивния съд и въпроса по молбата от жалбоподателя с искане за възстановяване на срока по чл. 261, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на производството по първата частна жалба, следва да се приеме, че въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е върната незаконно, в противоречие с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. С това отпада интересът да бъде разгледана по същество молбата по чл. 64 ГПК от жалбоподателя. Настоящият състав е длъжен да обезсили определението в частта, с която въззивният съд е потвърдил определението от 17.12.2018 г. по гр.д. № 2686/ 2017 г. на Районен съд – Хасково, съдържащо отказа по тази молба, а и определението на първата инстанция. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 137/ 13.02.2019 г. по ч.гр.д. № 43/ 2019 г. на Окръжен съд – Хасково. ОТМЕНЯ определение № 137/ 13.02.2019 г. по ч.гр.д. № 43/ 2019 г. на Окръжен съд – Хасково и потвърденото с него разпореждане № 6532/ 05.10.2018 г. по гр.д. № 2686/ 2017 г. на Районен съд – Хасково. ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково за продължаване на действията по администриране на въззивната жалба от Д. Т. Т. срещу решение № 392/ 04.07.2018 г. по гр.д. № 2686/ 2017 г. на Районен съд – Хасково. ОБЕЗСИЛВА определение № 137/ 13.02.2019 г. по ч.гр.д. № 43/ 2019 г. на Окръжен съд – Хасково и потвърденото с него определение от 17.12.2018 г. по гр.д. № 2686/ 2017 г. на Районен съд – Хасково. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата вх. № 20021/ 26.10.2018 г. от Д. Т. Т. за възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.