3 Р Е Ш Е Н И Е № 105 София, 16 март , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 22/ 2011 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК Г. прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на в.н.х.ч.д.№ 591/ 2010г. на Окръжен съд- Русе, отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъда № 151 от 11.06.2010г. по ч.н.д.№ 915/ 2010г. на Районен съд- Русе и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В искането се прави довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Подсъдимият намира искането за неоснователно и моли да се остави без уважение. Частният тъжител не се явява, не взема и писмено становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите в искането и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо.То е направено в предвидения от закона срок, от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: Районният съд в гр.Русе с присъда № 151 от 11.06.2010г. по н.ч.х.д.№ 915/2010г. е признал подсъдимия П. П. А. за виновен в това, че на 08.04.2010г. в[населено място] причинил на Б. Д. И. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2, вр. чл.78а, вр. чл.2, ал.2 НК го освободил от наказателна отговорност, като наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. в полза на държавата. Уважен е граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 1500лв., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2010г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част е отхвърлен. Русенският окръжен съд с решение № 240 от 21.10.2010г. по в.н.ч.х.д.№ 591/ 2010г. е потвърдил присъдата. При постановяване на въззивното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи преценката на доказателствената съвкупност.Изводите си съдът е направил в нарушение на чл.105, ал.2 от НПК и чл.107, ал.5 от НПК.Макар да не е имало пречка за допускане до разпит като свидетел по делото на С. Н., съдът безкритично и единствено на дадените от нея показания е приел за установени фактите , въз основа на които и признат за виновен подсъдимия.С разпоредбата на чл. 117 от НПК е посочено, че със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриването на обективната истина.Прочита на показанията на тази свидетелка сочи, че тя не е очевидец на нито един от фактите, включени в предмета на доказване, а тя възпроизвежда разказаното й от частния тъжител.Прави впечатление, че показанията й до най- малките детайли повтарят отразеното в тъжбата, а при подаването на тъжбата в съда, тя не е била поискана за разпит като свидетел, макар в показанията си да твърди, че частният тъжител и съобщил за случилото се малко след инцидента.Процесуалната функция на свидетеля е да изложи сведения, които е придобил чрез личните си възприятия, а когато възпроизвежда онова, което е чул от други лица, в това число и от тъжителя, то твърденията му следва да се преценяват много внимателно.В случая въззивният съд е отхвърлил показанията на разпитаните свидетели- очевидци на инцидента, като е приел, че те са заинтересовани , поради колегиалните си отношения с подсъдимия, а в същото време приел за достоверни показанията на свид.Н., само защото те били подкрепени , макар и да били „производни от тези на свид.И.” и от заключението на експерта.Последното обаче също не е еднопосочно , а при преценката му въззивният съд е изложил съображения, които не могат да се изведат от заключението, а сочат на предположения, което е недопустимо.Изясняването на механизма на причиняване на констатираните увреждания е налагало по подробен разпит на експерта.Освен това частният тъжител никога не може да бъде свидетел по делото, в случая той и не е разпитван правилно като такъв, поради което и необяснимо защо в мотивите на решението на няколко пъти той е посочен като свидетел.Признатите като свидетелски показания твърдения на частния тъжител са оказали съществено значение при решаването на делото, поради което настоящият състав намира, че това нарушение е съществено и само то достатъчно да се отмени по реда на възобновяването наказателното дело и то се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Последният следва да събере и други доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, да извърши нова преценка на събраните по делото такива и основе изводите си в съответствие с изискванията по чл .303 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл.425,ал.1,т.1 във вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА в.н.ч.х.д.№ 591/ 2010г. по описа на Окръжен съд гр.Русе, като ОТМЕНЯ решение № 240 от 21.10.2010г., с което е потвърдена присъда № 151 от 11.06.2010г.постановена по н.ч.х.д.№ 915/2010г. по описа на Районен съд- Русе и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: