5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60625 София, 07.12. 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 400/2021 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агро-Тера груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260228 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 149/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 4161 от 31.10.2019 г. по гр.д. № 2654/2018 г. на Районен съд – Пловдив, XIX гр. състав, за отхвърляне на предявените срещу „Балкан Биосерт“ ООД искове за заплащане на сумата 23 001.07 лв., на основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД, и за заплащане на сумата 1 638.90 лв., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора, въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първата инстанция, без да обсъди доказателствата по делото, сочещи на несъответствие между заявената земеделска култура в Интегрираната система за администриране и контрол, поради грешно подадената информация от ответника - контролиращ орган за установена земеделска култура при проверка на място. Оспорва се правилността на заявеното от съда становище, според което, изходът на делото е обвързано от законосъобразността на издадения от ДФЗ административен акт, с който е частично е отказано финансиране по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Касационният жалбоподател счита, че след като се търси отговорност от ответника за неизпълнение на сключения между тях договор за контрол и сертификация на биологично производство, в резултат на което му е нанесена значителна вреда в размер на удържаната от ДФЗ сума, то не е от решаващо значение дали е обжалван конкретният административен акт. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК, по въпросите: 1. При оспорване на валидността на административен акт, длъжен ли е гражданският съд да се произнесе по неговата валидност, при положение, че страната, на която този акт се противопоставя, не е била участник в производството по издаването му и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи собствени решаващи мотиви, съгл. чл.236, ал2 ГПК. По първия въпрос се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС – решение по гр.д. № 1131/2011 г., II г.о., а по втория въпрос – отклонение от следните актове на ВКС: решение по гр. № 784/2016 г., решение по гр.д. № 1332/2015 г., решение по т.д. № 748/2015 г., решение пот.д. № 823/2010 г., решение по т.д. № 34/2013 г., решение по гр.д. № 826/2009 г. и решение по гр.д.№ 1609/2014 г. Касационният жалбоподател счита въззивното решение и за очевидно неправилно. От ответника по касационната жалба – „Балкан Биосерт“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е депозиран подробно мотивиран писмен отговор. Твърди се липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество – за правилност на атакувания съдебен акт. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор и от третото лице помагач на страната на ответника и ответник по евентуалните обратни искове - ЗАД „Армеец“ АД, чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва искането за допускане на касационен контрол, както и самата касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Пловдив, след подробно отразяване на твърденията на главните страни в процеса и на третото лице помагач и ответник по обратните искове, обективирани в съответните искови молби и постъпили по делото отговори, е извел извод за правилност на крайния правен извод на първостепенния съд за недоказаност на твърденията на ищеца, че неплащането на заявената от него сума в пълен размер от ДФЗ се дължи на неточно изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор за контрол и сертификация, в частност, на допусната от него техническа грешка при въвеждане на информация в Системата за въвеждане на данни от външни институции. След преценка за валидност и допустимост на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е пристъпил към произнасяне по оплакванията в сезиращата го жалба. Приел е, че основното възражение на дружеството въззивник е за неправилност на изведения от районния съд правен извод за причината за отказа за плащане на заявената сума в пълен размер - неспазването на базови изисквания от Методиката, както и позоваването на уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г., имащо характер индивидуален административен акт. Решаващият състав е посочил доводите, на които е основано това оплакване: за наличие на достатъчно доказателства по делото, установяващи допуснатата от ответника „Балкан Биосерт“ ООД грешка при въвеждане на данните през 2016г. в Системата за въвеждане на данни от външни институции /СВДВИ/, заради която пряко са нанесени значителни вреди на „Агро - Тера груп“ ЕООД; за необсъждане на писмените и гласни доказателства по делото; за необсъждане на данните във връзка с отказа за плащане на исковата сума от ДФЗ – РА, основанието за този отказ и по чия вина не е заплатена помощта в пълния й размер, независимо от липсата на данни за надлежно връчване на уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/2617 от 12.11.2018 г., подписано от зам.изпълнителен директор на ДФЗ, както и за неотносимост на производство по обжалване на отказа по реда на АПК. Въззивната инстанция е приела всички възражения и доводи на въззивника за неоснователни. В мотивите към решението е изтъкнато, че: ищцовото дружество е получило на 12.05.2017 г. плащане по банков път от ДФЗ на сума в размер на 11 314.46 лв., или в по-малко от очакваните 34 315.53 лв.; ответникът „Балкан Биосерт“ ООД, констатирайки, че е допуснал техническа грешка при въвеждане на данните в СВДВИ е изпратил уведомително писмо до ДФЗ на 22.05.2017 г. с коригираща информация, а на 29.05.2017 г. от ищеца е изпратено възражение с вх.№ 70-2154 до Министерство на земеделието, храните и горите. Съдът е констатирал, че едва след прилагане, по реда на чл.192 ГПК, на цялата административна преписка от ДФЗ по заявлението на „Агро Тера груп“ ЕООД за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие, направление „Биологично растениевъдство“, приета в последното съдебно заседание на районния съд, по делото е внесена яснота, че е налице изричен писмен отказ от административния орган за изплащане на сумата от 23 001.07 лв. за подпомагане по посочената мярка от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ относно за парцели 10789-19-1-2, 10789-36-1-3 и 10789-37-1-3. Окръжният съд е приел, че отказът е не заради допусната техническа грешка при въвеждане на данни от ответника в СВДВИ, а на следното основание: „Неспазване на базовите изисквания, установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция. В контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени базови изисквания. За резултатите от проверката на място и за базови изисквания, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо, като мотивите /разясненията/ са изложени в инкорпорираната в уведомителното писмо „Таблица – площи с неспазени базови и други изисквания“. Съдът е приел също, че не може с категоричност да се наложи извод, че допуснатата от ответника „Балкан Биосерт“ ООД техническа грешка при въвеждане на данни в СВДВИ представлява всъщност именно отразеното в ИАА „неспазване на базови изисквания на Методиката, констатирани от Технически инспекторат към Разплащателната агенция“, в какъвто смисъл са част от възраженията на въззивника. Решаващият състав е възприел становището на първостепенния съд, че уведомителното писмо от 12.11.2018 г. съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване от адресата „Агро - Тера груп“ ЕООД по реда на АПК, като евентуален изход от обжалването би бил от съществено значение и за изхода на настоящето дело. Изложил е, че само по този начин би се изяснила същинската причина за отказа за заплащане на процесната сума от 23 001,07 лв., а в случай на благоприятен резултат за „Агро - Тера груп“ ЕООД /при отмяна на отказа по административен ред/ би отпаднала необходимостта от разглеждане на настоящия иск по чл.79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, или поне би се изяснило дали е налице пряка връзка между действията на „Балкан Биосерт“ ООД по въвеждането на процесните технически данни в СВДВИ и основанието за отказа за плащане от страна на ДФЗ. По така изложените съображения, въззивният съд е намерил, че не е изпълнен фактическия състав на чл.79, вр.82 ЗЗД и липсва основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество за вреди във връзка с неизплащането от ДФЗ на сумата от 23 001.07 лева. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение по процесуалноправния въпрос, конкретизиран от ВКС съгласно разяснените в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК правомощия, в следния смисъл: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи. Обжалването следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за извършване на проверка за съответствие на въззивното решение с част от цитираните от касатора решения ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: по гр.д. № 1609/2014 г., по гр.д. № 1332/2015 г., по гр.д. № 784/2016 г. на IV г.о. и решение по т.д. № 823/2010 г. на II т.о. За разглеждане на жалбата се дължи държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, в размер на 492.85 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260228 от 14.10.2020 г. по в.гр.д. № 149/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив. Указва на касатора „Агро-Тера груп“, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 492.85 /четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ лева. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено. След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на Върховния касационен съд - за насрочване в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: