Ключови фрази
Нищожност на действия и сделки * несъстоятелност

Р Е Ш Е Н И Е

№. 62

гр. София, 22.04.2019 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1796 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. И. в качеството му на синдик на „Интерфарм-6-Аква” ЕООД /н/ срещу решение №71 от 27.02.2018 г. по т.д.№756/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е обезсилено решение №65 от 18.10.2017 г. по т.д.№29/2017 г. по на ОС Хасково и е прекратено производството по предявените от К. П. И., синдик на „Интерфарм-6-Аква” ЕООД против „Интерфарм-6-Аква” ЕООД /н/, „НДК Фарм” ЕООД, „Фьоникс Фарма” ЕООД, „Ей енд Ди Фарма България” ЕООД и „Данифарм” ЕООД искове по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и чл.648 от ТЗ.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Посочва се, че исковата молба, по която е образувано делото, е подадена по пощата в преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, за което са представени доказателства – находяща се л.45 от т.I на т.д.№48/2014 г. на ОС Хасково товарителница, като въззивният съд е следвало и е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК, а ако е имал някакви съмнения относно срочността на исковата молба, то е следвало да даде указания на ищеца за представяне на доказателства, удостоверяващи начина и датата на подаването й.
Ответникът по касация - „Ей енд Ди Фарма България” ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата.
Останалите ответници не заявяват становище.
С определение №50 от 25.01.2019 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: В случай, че първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и допустима като подадена в срок, въззивният съд може ли да се произнесе по наличието на абсолютната процесуална предпоставка преди да събере релевантни доказателства, включително и като даде указанията на страната да представи такива.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд /разглеждащ повторно предявените по делото искове, след обезсилване на първоначалното решение по т.д.№48/2014 г. на ОС Хасково, с решение №26 от 26.01.2016 г. по в.т.д.№511/2015 г. на АС Пловдив/ е приел, че съгласно разпоредбата на чл.649, ал.1 от ТЗ иск по чл.645, 646 и чл.647 от ТЗ и по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ. Посочил е, че в настоящия случай по отношение на ответника – длъжник производството по несъстоятелност е открито по реда на чл.630 ал.1 от ТЗ, с решение №41 от 17.04.2013 г., а процесната искова молба е постъпила в деловодството на ОС Хасково на 22.04.2014 г. В този смисъл и тъй като нормата на чл.649 ал.1 от ТЗ е достатъчно ясна и с изменението с ДВ бр.20/2013 г., в сила от 04.03.2013 г., законодателят е включил и фактическите състави, уредени в чл.646 от ТЗ, а според чл.634а от ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито с постановяване на решението по чл.630 ал.1 от ТЗ, е достигнал до извод, че преклузивният едногодишен срок по чл.649 ал.1 от ТЗ е изтекъл на 17.04.2014 г. /четвъртък – присъствен ден/, като предвид предявяване от синдика на обективно и субективно съединени искове по чл.646 ал.2 т.1, т.3 и иск по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ и обусловените от тях осъдителни искове, след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл.649 ал.1 от ТЗ – на 22.04.2014 г., то исковете са недопустими /по делото липсват данни за изпращане на исковата молба по пощата/. Не се установява въззивният съд да е давал указания на страните относно установяване на срочността на исковата молба.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в определение №662 от 15.09.2014 г. по ч.гр.д.№4529/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №440 от 31.05.2010 г. по гр.д.№1504/2009 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, определение №312 от 14.07.2016 г. по ч.т.д.№705/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др., с която в обобщение се приема, че след като първоинстанционният съд е приел, че предвиден в закона преклузивен срок за извършване на процесуално действие, с което се сезира съответната инстанция, е спазен, то въззивният съд следва да се увери, че този срок е пропуснат, респ. - спазен, за което той и служебно може да събира доказателства и едва тогава да се произнесе относно наличието или липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, като въвеждането на този въпрос едва с окончателния съдебния акт е нарушение на съдопроизводствените правила - съдът е длъжен и сам да го изследва, но след като даде указания на страната, която носи доказателствената тежест за това обстоятелство и събере необходимите доказателства.
Настоящият състав споделя изцяло посочената практика на ВКС и тъй като в случая, въззивният съд е осъществил съществено нарушение на съдопроизводствените правила - в противоречие с даденото правно разрешение, без да даде на ищеца указания относно установяване на датата на подаване на исковата молба, се е произнесъл по срочността й едва с акта по същество, а от друга страна не е взел предвид наличието на находящата се на л.45 от т.I на т.д.№48/2014 г. на ОС Хасково товарителница, от която се установява, че исковата молба е подадена по пощата на 17.04.2014 г. /т.е. в преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, вр. чл.62, ал.2 от ГПК/, обжалваното решение се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3 от ГПК, а делото следва да бъде върнато за произнасяне по съществото на спора от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №71 от 27.02.2018 г. по т.д.№756/2017 г. на АС Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.