1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. София, 01 март 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1609/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия С. П. З., чрез упълномощения от него защитник - адвокат Н. М., срещу нова въззивна присъда № 84 от 22.10.2015 год., постановена по внохд № 1463/2015 год. на Пловдивския окръжен съд, с която Е ОТМЕНЕНА първоинстанционна присъда № 79 от 01.03.2013 год. по нохд № 8051/2010 год. на Пловдивския районен съд в ЧАСТТА, с която подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 152, ал.1,т.2 вр. с чл. 26, ал.1 от НК и в ЧАСТТА за присъдените деловодни разноски и вместо това подсъдимият С. П. З. е признат за виновен за престъпление по чл. 152, ал.1,т.2, предл. първо, вр. с чл.26 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като е приложен е чл. 23, ал.1 от НК и му е определено общо най-тежкото наказание в размер на четири години лишаване от свобода от наложените наказания за това престъпление и за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, което да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ, В ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП; осъден е да заплати разноските по делото. В останалата част присъдата е потвърдена.
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА са изтъкнати всички касационни основания по чл. 348, ал.1,т.т.1, 2 и3 от НПК с конкретни доводи към всяко от тях. Според жалбоподателя, присъдата на ПОС е постановена при едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствата; авторството на деянието по чл. 152, ал.1,т.2 от НК не е доказано; прието е въз основа на повърхностно кредитиране на една част от доказателствата и игнориране на друга част; обясненията на подсъдимия не са проверени и обсъдени с други доказателствени източници ; нарушена е императивната норма на чл.107, ал.3 от НПК, която задължава съда в еднаква степен да събира и проверява както обвинителните и оправдателните доказателства; безкритично са възприети показанията на свидетелката П. Г. за насилствен полов акт с подсъдимия; игнорирани са гласните и писмените доказателства, разкриващи за участието на Г. в сводничество и проституция; не са коментирани изводите на СПЕ и обясненото в съдебно заседание от вещите лица, че свидетелката е склонна към лъжа и преиначаване на фактите ; съдът от втората инстанция не е отделил необходимия анализ на заключенията на съдебните експертизи; съдът не е дал отговор на възраженията на защитата, как при посоченото от свид.Г. скубане, блъскане и удари, нанесени й от подсъдимия в автомобила, не са оставени никакви биологични следи за упражнено насилие; неоснователно се акцентира в мотивите на присъдата, че за да оправдае подсъдимия, ПРС е бил повлиян от моралния облик на свид.Г.. Прави се извод, че допуснатите нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда са довели до неизясняване на фактическите обстоятелства за деянието и дееца и неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия по чл.152 от НК.
Явната несправедливост на наказанието е коментирана като последица от материалната незаконосъобразност на присъдата.
Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от ПОС, в друг състав, за правилно приложение на процесуалния и материален закон; алтернативно се претендира прилагане на чл. 66, ал.1 от НК с отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия наказания лишаване от свобода.
В съдебното заседание пред ВКС ПОДСЪДИМИЯТ З. се явява лично и с УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ СИ ЗАЩИТНИЦИ - АДВОКАТИТЕ Н. М. И Й. Д..
Адвокат М. изтъква поддържа жалбата. Според нея, обвинителната теза не е доказана; доказателствата са ценени превратно; фактическите констатации са приети на базата на липса на цялостна оценка на доказателствата по делото; при постановяване на присъдата не е отчетено, че шеста година се разглежда делото и изминалият период е обстоятелство, неотчетено от съда при преценката за справедливостта на наказанието.
Адвокат Д. устно и в писмени бележки поддържа жалбата с доводи в подкрепа на наведените в нея касационни основания: ПОС е основал присъдата си само върху обвинителните доказателства; избирателно са анализирани доказателствата; пренебрегнати са противоречията в показания на свид.Г.; не е проверена правдоподобността на показанията на пострадалата за времето през което твърди, че са извършени двете инкриминирания деяния; при положение, че са били съпоставени с многобройните други действия, извършени от нея по същото време като телефонните й разговори със свид. Б. е невъзможно да е търпяла принудата, за която твърди; не е обсъдено противоречието в показанията й, че от телефонния разговор с подсъдимия тя мислила, че разговаряла със свид.Б., макар обективно да е знаела, че Б. пътува в същото време за Бургас и такава среща е невъзможна като в този разговор е уговорила целева среща с подсъдимия за закупуване на противозачатъчно хапче; не е обсъдено противоречието в показанията на пострадалата, която твърди за два насилствени полови акта, а пред свид.К. е разказала за един принудителен сексуален контакт с подсъдимия в авто-моргата; не са проверени обясненията на подсъдимия за доброволност на съвкуплението с Г.; липсват доказателства за упражнена от подсъдимия принуда за осъществяване на съвкуплението с Г.; Развива доводи за неоснователност на обвинението и осъждането за престъпление и по чл. 339 от НК, в която част обаче , актът на ОС Пловдив има характер на въззивно решение, не подлежи на касационно разглеждане и е влязъл в сила.
Защитата иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия по обвинението.
В своя лична защита подсъдимият моли да бъде оправдан.
Частната обвинителка П. Г. не се явява, редовно призована. Вместо нея се явява повереникът й адвокат С., който оспорва жалбата и моли да бъде оставена в сила въззивната присъда. Счита, че пострадалата е дала достоверни показания , които правилно са ценени от съда; разпитвана е единадесет пъти и не е дала противоречиви показания ; СМЕ е констатирала наранявания, които са резултат от упражнено насилие за извършване на съвкуплението; СПЕ е заключила, че П. Г. може да дава достоверни показания.
С реплика защитата адв.М. оспорва твърдението на повереника на частната обвинителка, че постоянното повторение на едни и същи обстоятелства за инкриминираните събития не е мерило за достоверност на показанията на свидетелката, която може да се провери само ако показанията й бъдат съпоставени с други обективни данни, съдържими в останалите доказателства по делото.
Прокурорът от ВКП дава заключение, че изграденият правен извод от въззивната инстанция за извършено от подсъдимия престъпление по чл.152 от НК не е категоричен и ВКС следва да приложи правомощията си като оправдае подсъдимия. Прокурорът счита, че инкриминираното деяние не е доказано по безспорен начин, налице са множество „косвени доказателства , стоящи далеч от правнорелеватните факти„ / цит. от пледоарията на прокурора/ като тяхната преценка не води до категоричен извод за извършено изнасилване.
В последната си дума подсъдимият С. З. моли да бъде оправдан по обвинението.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ НАВЕДЕНИТЕ В ЖАЛБАТА ОСНОВАНИЯ И ДАННИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ТЯХНА ПОДКРЕПА, КАКТО И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА ПО ЧЛ. 347 ОТ НПК, ПРИЕ СЛЕДНОТО:
Жалбата е основателна по следните съображения:
С присъда №79 от 01.03.2013 год. подсъдимият С. П. З., ЕГН: [ЕГН] е признат за невиновен по обвинението за това, че на 17.09.2010г., при продължавано престъпление, близо до околовръстния път на [населено място] да се е съвкупил с лице от женски пол –П. Г. Г. от същия град, като да я е принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 пр.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият С. П. З. е признат за виновен в това, че през периода 17.09.2010г. -18.09.2010г. до околовръстен път на [населено място] е държал огнестрелно оръжие – пневматична пушка, стандартна без сериен номер, марка “марка”модел /модел/ кал.5,5мм, която след извършени доработки е годна да възпроизвежда изстрели със стандартни бойни патрони кал.22LR и съгласно чл.4 от ЗКВВООБ представлява огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.1 от НК , вр. на чл. 55 ал. 1 т.1 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И на основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата;
- на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР – на 18.09.2010г. и по чл. 64 ал. 2 от НПК, считано от 18.09.2010г. до 20.09.2010г. включително, както и по мярка за неотклонение „задържане под стража”: от 21.09.2010г. до 27.12.2010г. включително, както и от 13.01.2011г. до 28.06.2011г. включително, и от 20.07.2011г. до 29.07.2011г. включително, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода; приспаднато е и времето през което е бил с взета МНО”Домашен арест” от 28.12.2010г. до 12.01.2011г. включително и от 30.07.2011г. до 04.11.2011г. включително, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода;
- на основание чл. 53 ал.1 б.”а” от НК в полза на държавата е отнето вещественото доказателство - доработена пневматична пушка, стандартна без сериен номер, марка “марка”модел /модел/ кал.5,5мм – на съхранение при служба „КОС” Първо РУП МВР [населено място];
- постановено е вещественото доказателство – лек автомобил – джип „марка” с ДК№ /номер/ – на съхранение на паркинга на Първо РУП П., след влизане в сила на присъдата ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия З.;
- постановено е веществените доказателства/ дамски дрехи – изброени в присъдата, сенки за очи, 1 бр.банкнота с номинал 50 евро със сериен номер” Х” ДА СЕ върнат на лицето П. Г. Г., а иззетите от местопроизшествието веществени доказателства- изброени подробно в присъдата, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност;
- съгл.чл.189,ал.3 подсъдимият е осъден да заплати разноски в размер общо на 240,54 лева по сметката на ВСС; приложен е и чл. 190 ал.1 от НПК направените по делото разноски за СМЕ - всичко в размер на 665 /шестстотин шестдесет и пет/ лева ДА ОСТАНАТ за сметка за държавата.
По протест и по жалба от частната обвинителка срещу оправдателната част на присъдата и по жалба от защитата на подсъдимия срещу осъдителната й част, е образувано въззивно производство пред Пловдивския окръжен съд по внохд№ 1463/2015 год. по което е постановена нова въззивна присъда №84/ 22.10.2015 год., с която е отменена първоинстанционната присъда в оправдателната й част по чл. 152 ал. 1 т. 2 пр. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и в частта, относно разноските от 665 лева като ВМЕСТО ТОВА е постановена нова въззивна присъда, с която подсъдимият С. П. З. е признат за ВИНОВЕН, че на 17.09.2010 г. в близост до околовръстния път на [населено място], в условията на продължавано престъпление се е съвкупил с лице от женски пол –П. Г. Г. като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152 ал. 1 т. 2 пр. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е наложил едно общо най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, от определените на подсъдимия наказания за престъплението по чл. 152, ал.1,т.2 от НК от четири години лишаване от свобода и по чл. 339, ал.1 от НК в размер на една година лишаване от свобода, което на основание чл. 59 ал.1 във вр. с чл .61 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Присъдени са разноски по делото в тежест на подсъдимия, който да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 465 /четиристотин шестдесет и пет/ лева, и 200 /двеста/ лева в полза на ОД на МВР Пловдив.
Присъдата е потвърдена в останалата й част, в която тя е влязла в сила. Следва да се направи уточнението, че жалбата срещу потвърдителната част на обжалвания въззивен акт е недопустима за разглеждане по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Обжалваният съдебен акт на ПОС подлежи на касационна проверка само в частта на новата присъда, постановена по реда на чл. 336, ал.1,т.2 от НПК по обвинението срещу подсъдимия З. за престъпление по чл.152, ал.1,т.2 от НПК. В частта, в която на основание чл. 334,т.6 от НПК присъдата е потвърдена от ПОС по обвинението срещу подсъдимия за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, въззивният акт има характер на решение и не подлежи на касационна проверка, на която подлежат само новите присъди на окръжните съдилища, респ. на апелативните съдилища като въззивна инстанция ( виж чл. 346, т.2 от НПК).
Непроверената по касационен ред част от присъдата може да подлежи на ревизия по реда на възобновяването на наказателни дела пред Апелативен съд гр. Пловдив съгл. чл. 424, ал.1 вр. с чл.422, ал.1,т.5 от НПК, а на останалите основания за възобновяване наказателните дела – компетентен е ВКС, при условие, че е сезиран по реда на чл. 424, ал.2 и сл.от НПК.
При очертаване на пределите и характера на касационната проверка се налага уточнението, че касационният съд не е оправомощен от закона да ревизира правилността по същество на вътрешното убеждение на решаващия съд по установяването на фактите. Проверката на ВКС обхваща само правилността на приложението на правото като тази инстанция не може да променя вътрешното убеждение на решаващия съд, нито да приема нови факти или да променя приетите, въз основа на оценката на доказателствената съвкупност.
Проверката на ВКС за спазването на процесуалните правила при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд се свежда до неговата формална правилност.
Основателни са посочените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при постановяването на въззивния съдебен акт. В рамките на предмета и в пределите на проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК Пловдивският окръжен съд е променил фактическите констатации в присъдата на първата инстанция като в новата си присъда е приел за доказана фактическата обстановка съгласно обвинителния акт и е приел за осъществени признаците на деянието по повдигнатото срещу подсъдимия З. обвинение за престъпление по чл. 152, ал.1,т.2 от НПК. Тези изводи са направени въз основа на различна от първата инстанция интерпретация на съдържимото в доказателствените източници относно инкриминираното поведение на подсъдимия З.. Съдът е приел за доказани претендираните от обвинението две отделни поредни съвкупления на подсъдимия със свидетелката П. Г. като извършени чрез употребата на сила.
Проверката на процесуалната дейност на съда по установяването на фактите показа, че при собствения анализ на доказателствените източници, събрани по делото, въззивният съдебен състав не е изложил убедителни съображения защо кредитира изцяло като достоверни показанията на пострадалата свид.Г., а обясненията на подсъдимия З. е отхвърлил като неправодоподобни и плод на защитна теза. Несъмнено показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия са пряк и първичен източник на доказателства, относими към обстоятелствата от предмета на доказване, особено при обвинение за този вид престъпления против личността, свързани с половата неприкосновеност. В случая обаче, изводите при проверката за достоверност на посочените гласни доказателствени средства ПОС е направил без цялостната им и задълбочена съпоставка с всички останали доказателствени източници, събрани по делото.
Съставът на ПОС е отделил значително място да „полемизира” с приетото за установено в мотивите на присъдата на първата инстанция, което е направило изложението в мотивите хаотично( спр. л.69-л.81 от мотивите на присъдата по внохд №1463/15г.), при смесване на критиката по отношение на приетото за установено от първостепенния съд със собствената оценка на доказателствата, която в хода на изложението отново преминава в критика на оценката им от първостепенния съд. В изложението не се съдържа яснота в кои случаи съдът спори с предходната инстанция относно достоверността на доказателствените източници и в коя част от изложението в мотивите си ПОС е приел нови факти на базата на приетите от него за достоверни доказателствени източници . Съдът от втората инстанция на практика не е направил аргументиран анализ на доказателствата, чрез който да обоснове защо не приема констатациите на първата инстанция и каква е неговата собствена оценка на доказателствените източници. По този начин съдът се е отклонил от непосредствената си задача на последна инстанция по установяването на фактите, която чрез обективен всестранен и пълен анализ да изведе от съдържанието на доказателствените източници обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 от НПК по делото. Съдът е отделил значително място в мотивите за обсъждане на отрицателен факт, че пострадалата не се е занимавала с проституция към момента на деянието, без да са събрани доказателства за този отрицателен факт, освен декларираното в показанията на свид.Г., че това й поведение е останало в миналото - две години преди деянието. Несъмнено, изборите на свидетелката във връзка с нейната сексуална култура и поведение в обществото не са изключващи обстоятелства за възможността тя да бъде жертва на изнасилване, но фактите относно нейния опит не са без значение за способността й да се ориентира адекватно в поведението на лицата, насочено към създаване на интимни отношения. Особено поради установеното по делото, за което не се е спорело, относно мястото, времето на запознанството на подсъдимия и свид.Г. - запознали са се в около 00.04 часа пред нощното заведение „име”, където тя е пушела цигара, а той се е готвел да си тръгва като и двамата са били в този бар след няколко часово поотделно пребиваване там с цел да се забавляват.
В л.75-л.76 от мотивите съдът е приел, че източник на преки доказателствени факти за отношенията между подс.З. и свид.Г. за установяване имало ли е полови отношения помежду им и доброволни ли са били те или не, безкритично е кредитирал единствено показанията на свид.П. Г. и изцяло е отхвърлил като недостоверни обясненията на подс.З.. Един от основните аргументи на съда за тяхната достоверност е броят на разпитите на свидетелката, в които тя е излагала едни и същи факти. Този подход не е приложен и спрямо подс.З. , който , макар и разпитван два пъти в качеството на обвиняем и подсъдим и още толкова пъти – поставян в очни ставки със свид.Г., е бил последователен и непротиворечив в излагането на фактите. Необходимо е да се изтъкне, че достоверността на гласните доказателствени източници не се определя единствено според поначало многократното повторение в тях на едни и същи обстоятелства, а от отделните детайли и елементи, които сочат на житейската им правдивост и логичност при пресъздаването на релевантните събития, както и от корелацията на данните при съпоставянето им с данните от други достоверни доказателствени източници. Ето защо, приетото от ПОС съждение (спр. мотивите – стр.76-77) че след като е разпитвана единадесет пъти свид.Г. е пресъздала достоверно фактите относно инкриминираното деяние, е следвало да се приеме с нужната критичност и след проверката им с други обективни данни, а не аксиоматично. Съдът е трябвало да провери на какво се дължат и защо, различията в показанията на свид.Г. както при разпитите й, така и при проведените очни ставки, с данните в обясненията на подс.З. ( спр. л.402 и л.495 от първоинстанц. произв.). Следвало е да се провери на какво се дължат и да се преодолеят с други безспорни доказателства, различията в показанията й по част от правно релевантните факти с тези депозирани от свидетелите К., И., М., М., А. при проведените очни ставки с нея (спр. л.140, л.194, л.399, л.634, л.678, л.695 от първоинстанц. произв.). Този анализ, както и оценката на данните от протокола за оглед; от разпечатките за проведените телефонни разговори между свид.Г., свид. Б. и между свид.Г. и подсъдимия З.; от анализа на веществените доказателства, е следвало да изясни както причините, поради които пострадалата се е качила в джипа на подсъдимия, така и да се изясни още по-съществения въпрос - имала ли е представа за намеренията на подсъдимия да осъществи полов акт с нея с оглед събраните по делото данни за нейния предишен опит в занимания като проституция и сводничество (спр. данните от депозираните на съдебното следствие пред ПРС показания на свид.Г. л.622-л.623, на свид. В. л.517-519, на свид.М. л.587-588 , данните от приетото като писмено доказателство нохд№ 4184/10 г. на ПРС ). Тези данни е трябвало да залегнат при преценката на фактите по делото, доколко свид.Г., с оглед доказателствата за опита, който е имала в сексуален план, е могла да бъде ориентирана в намеренията на подс.З. който в обясненията си е разкрил пред нея, че я харесва, направил й комплимент; от факта на обстановката, времето и мястото на запознанството им пред заведението „име”, в около 00.04 часа; че е казал на свидетеля И. пред свид.Г., че ще остане с нея, т.е. няма да продължи да се прибира в компанията на свид.И.; че я е ухажвал с комплименти. В тази насока са игнорирани и данните от показанията на свид.И., който е посочил, че подсъдимият нарекъл свидетелката Г. - ”коте , искаш ли да бъдем заедно”, както и данните, съдържими в обясненията на подсъдимия, че тя го последвала по своя воля и доброволно се е качила в автомобила му. По този начин съдът е трябвало да провери достоверността на показанията на свид.Г., която в показанията си е изтъкнала за дърпане за ръката от подсъдимия и качване в автомобила му със заблудата, че ще я закара до дома й в[жк]. Основателни са аргументите на адвокат Д. , че ПОС е основал присъдата си само върху обвинителните доказателства , но не и върху оправдателните. Действително времето за което пострадалата твърди, че са извършени двете инкриминирания деяния не е съпоставено с данните за многобройните други действия, които пострадалата сама твърди, че е извършила както в автомобила на подсъдимия, докато са пътували към офиса му в автоморгата, така и когато са пристигнали там. Това са установените по делото многократни телефонни разговори на свид.Г. със свид.Б. за времето между 04.30 часа , когато е тръгнала заедно с подс.З. и около 05.45 ч, когато е бил последният им разговор по мобилните телефони (спр. разпечатките от мобилните оператори, приети като писмени доказателства по делото) и се е завърнала в дома си, откарана до мястото от подсъдимия З.. Съдът е трябвало да отговори в мотивите каква е степента на достоверност на показанията на свид.Г. на заявеното в показанията й за упражнено на два етапа насилие – в джипа и в офиса на авто-моргата в същия промеждутък от време, когато са се състояли разговорите й със свид.Б. и дори по време на тези разговори уговорена срещата им пред магазин „име” в Пловдив същата сутрин. Съдът е следвало да изясни достоверността на показанията на свид.Г. като ги провери с обективните данни от писмените доказателства за водените разговори със свид.Б., потвърдени и от показанията на свид.Б. , които данни житейски и логически преценени биха довели до други изводи за състоятелността на възможността в същото време свид.Г. да бъде и жертва на физическо насилие – да бъде скубана, натискана по главата , бита с ръка по задните части ( както тя твърди в показанията си) с цел сломяване съпротивата й за извършване от дееца първо на фелацио, а после и на съвкупление с нея, при положение, че в същото време е провеждала и разговори със свид.Б. . Липсва коментар защо съдът дава вяра на свид.Г., а не на свид.Т. и обясненията на подсъдимия, че на 17.09.10 год. около обяд тя е говорила по телефона с подсъдимия пред свид.Т., който пресъздава съдържанието на разговора. В същото време , съдът е дал вяра на свидетелката, която твърди в показанията си, че е помислила че говори със свид.Б., а от друга страна в същия разговор си е уговорила среща със З. пред заведението „име” в[жк]с цел купуване на противозачатъчно хапче. Пренебрегнати са данните от показанията на Г. и обясненията на З., че двамата още докато са били заедно са си разменили телефонните номера; че сама е записала номера на телефона си в мобилния апарат на подс.З. именно с цел да се срещнат по-късно през деня. Не е изяснено противоречието в показанията на свид.Г. и свид.К., в които твърди, че се е срещнала с него, за да й даде парфюм, за какъвто в депозираните от него показания той не се сеща да й е обещавал, но в същото време твърди, че срещата им е била, за да му се оплаче за изнасилване от подсъдимия; не е изяснено защо пострадалата е търсила посредничество на други лица , за да се оплаче в полицията и то познати полицаи на свид.К.; не е отчетено противоречието на показанията на свидетелката, която пред свид.К. е разказала за един принудителен полов акт, а в показанията си сочи за две принудителни съвкупления със З. - едно в автомобила и второ в офиса на авто-моргата, стопанисвана от подс.З..
Съдът е трябвало да провери достоверността на показанията на свид.Г. относно твърдението й за упражнена спрямо нея принуда от подсъдимия чрез употреба на физическа сила при осъществяване на посочените от нея две последователни съвкупления. От една страна е посочила, че не се е съпротивлявала отявлено и активно, тъй като подсъдимият е имал физическо превъзходство; че сама си е свалила дрехите в джипа , а после и в офиса. Наред с тези данни е съобщила в показанията си, че подсъдимият интензивно я е скубал, натискал , блъскал, дърпал и хапел по гърдите и лявата й ръка, удрял я е по задните части, стискал я за врата като тези й показания не са анализирани задълбочено с данните от заключението на СМЕ. Съдът е трябвало да съпостави тези данни с обясненията на подсъдимия , който не оспорва осъществен с нея един полов акт в офиса на автоморгата, както и, че при осъществяването му е хващал, натискал и притискал свидетелката по лявата и дясна гърда и се е семеизпразнил в половия й орган , след като я запитал за това. В тази връзка съдът е бил длъжен да съпостави поотделно и съвкупно тези показания, съответно обясненията, с изводите на СМЕ ( спр. л.70-73 от ДП, приобщена в съдебната фаза), според която единствените травматични увреждания по тялото на Г. са два хематома по гръдния кош в ляво и дясно по гърдите и един по гърба вляво. Съответно, при изясненият механизъм на получаването им, който според вещите лица от СМЕ е притискане с или върху твърд тъп предмет, съдът е трябвало по правилата на чл. 339, ал.3, вр. с чл. 305, ал.3 от НПК да изведе кое от тези две гласни доказателствени средства кредитира и защо.
Съдът не е осъществил анализ и преценка достоверността на обясненията на подсъдимия, които не е съпоставил с данните от протокола за доброволно предаване на банкнота от 50 евро от свид.Г., както и с данните от показанията на свид.Т. за отношенията между подсъдимия и свидетелката, развили се след осъщественото съвкупление, за да бъде проверена достоверността на показанията на Г. относно твърдението й за причината поради която подсъдимият й е дал въпросните 50 евро. Тези доказателствени източници не са анализирани с данните от обясненията на подсъдимия, че на обяд на инкриминираната дата е била осъществена среща помежду им като подсъдимият е изпълнил уговорката за обещаните й 40 лева с цел свидетелката да закупи от аптека противозачатъчното хапче „Ескапел”, а не да я „компенсира” за насилствен полов акт с 50 евро. При тези данни въззивната инстанция е следвало да прецени с оглед правилата и на житейската, и на формална логика обясненията на подсъдимия З., който е посочил, че още при запознанството му със свид.Г. е била уговорена с нея сумата от 100 лева за полов акт като същата нощ, след половия акт й дал 50 евро, тъй като в момента нямал 100 на брой български лева в себе си. Тези обяснения не са съвкупно преценени с показанията на свидетелката за получените от подсъдимия 50 евро, макар и тя да твърди друга причина за получаването им от него. На съда е убягнало да съпостави и данни , които се потвърждават както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свид.Г. като осъществената еякулация от подсъдимия в половия орган на Г.; за последвалата уговорка подсъдимият да й даде 40 лева за противозачатъчно хапче; за разговорите помежду им, в които тя му разкрила личните си и на семейството й проблеми; за заправените в офиса му сенки за очи на свидетелката и уговорката да й ги върне и пр.От анализа на тези данни, съдържими в посочените доказателствени източници съдът е могъл да изгради своето вътрешно убеждение за действителните отношения между подсъдимия и свид.Г..
Съдът не е анализирал каква доказателствена стойност имат показанията на свид.Г. и относно броя на инкриминираните принудителни съвкупления, при положение , че свидетелите К. и А. твърдят, че в разговор с нея тя им се оплакала за едно принудително съвкупление с подс.З., за каквото твърди в обясненията си и З., но оспорвайки принудителния му характер. Съдът е трябвало внимателно да подходи и към съдържимото в показанията на свидетелите К. и А. - първият приятел на свид.Г., а вторият – негов познат и полицейски служител, пред които е споделила за отношенията през процесната нощ между нея и подс.З.. Съдът е следвало да отчете и се съобрази с производния характер на тези доказателства, тъй като са събрани от опосредени източници на данни за инкриминираните обстоятелства. Тези показания също е следвало да се проверят и чрез други обективни доказателствени източници по делото, тъй като сами по себе си те не могат да послужат за проверка и потвърждение на данните, посочени от свид.Г., след като именно нейните показания са техен източник.
При тези изводи от касационната проверка във връзка с изясняване на делото от обективна страна, основният доказателствен въпрос – налице ли е съвкупление извършено без съгласието на свид.Г., което да е било преодоляно от подсъдимия с принуда, е останал неизяснен, което е в резултат на едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствата. Липсата на прецизен и съвкупен анализ на доказателствения материал, който е интерпретиран с еднопосочна аргументация, при несъобразяване с нормата на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, е извършен при нарушаване на формалните правила по чл. 13, чл. 14 от НПК за изграждане на вътрешното убеждение на съда. При формиране на своите изводи съдът не се е съобразил и с правилото на чл. 303 от НПК, че осъдителната присъда трябва да почива само на безспорни и несъмнени доказателства, а не на предположения.
Ето защо, налице е касационното основание по чл. 348, ал.1,т.2, вр. с ал. 3,т. 1 от НПК за отмяна на присъдата в обжалваната й част. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, защото са ограничили процесуалните права на подсъдимия и защитата му и са основание за отмяна на съдебния акт.
Естеството на нарушенията прави невъзможна проверка и на правилността по приложението на материалния закон, както и на справедливостта на наказанието, поради което оплакванията по основанията по чл. 348, ал. 1,т.1 и т.3 от НПК не могат да намерят място и отговор при настоящото разглеждане на делото в тази инстанция.
При новото разглеждане на делото трябва да се обърне внимание на съда и на принципно съществени въпроси по правилното приложението на закона.
Изпълнителното деяние на изнасилването винаги включва извършване на съвкупление с пострадалото лице от женски пол Престъплението в инкриминираната съгласно обвинителния акт форма по чл. 152, ал. 1, т.2 НК е съставно. То се осъществява с две прояви на дееца - принуда и съвкупление без съгласието на пострадалата. Принудата е средство, чрез което се сломява съпротивата на жертвата и се улеснява извършване на съвкуплението. Принудата обаче, освен като елемент от обективната страна на състава на престъплението, следва да бъде осъзната целяна и постигната с конкретните действия на дееца, в чието съзнание е необходимо да има ясна представа, че жертвата не е съгласна с осъществяване на съвкуплението и именно нейното несъгласие се преодолява от дееца чрез принудата. Следователно , физическото въздействие върху личността на жертвата трябва да е насочено към сломяване на съпротивата й, с която тя изразява нежеланието и противопоставянето за извършване на съвкуплението. Особено важно е, че при фактическата хипотеза на наличие на вътрешно несъгласие на жертвата, при което тя не вижда друг изход и се съгласява на съвкупление, това вътрешно несъгласие също трябва да е обективирано пред дееца, който в отговор на това несъгласие да упражни принудата, за да бъде установен умисълът за това престъпление, който винаги е пряк. В противен случай ще отсъства субективната страна в състава на това престъпление. Деецът трябва да съзнава, че пострадалата не е съгласна да се съвкупи с него; да съзнава принудителния характер на съвкуплението чрез употребеното насилие, респ. заплашване и целта чрез него да сломи съпротивата й и да извърши половия акт. Това тълкуване на закона е с еднакъв прочит в теорията и практиката на ВС и ВКС (спр.”Наказателно право - Особена част”, раздел ”Престъпни съвкупления”, изд.”С.”, 2006г., ; р. 568 -73 г.,І н.о.; р.520-73 г.,ІІ н.о.; р. 82-79 г.,ІІ н.о.; р. 477-88 г. ,в.к. ; р.135-90 г.,ІІІ, н.о.; р. 290-04 г.,ІІ н.о.) и задължава съдилищата стриктно да го прилагат при преценката за съставомерността на деянието .
Воден от тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с чл.348, ал. 1,т.2 ,вр. ал. 3, т.1 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ – то н.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА нова въззивна присъда № 84 от 22.10.2015 год., по внохд№ 1463/2015 год. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, в която подсъдимият С. П. З. е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 пр. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТМЕНЯВА присъдата и В ЧАСТТА, в която е приложен чл. 23 ал. 1 от НК и на подсъдимия е наложено общо най-тежкото наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, от определеното му наказание за престъплението по чл. 152, ал.1,т.2 от НК и по чл.339, ал.1 от НК.
ОТМЕНЯВА присъдата и В ЧАСТТА относно присъдените разноски.
ВРЪЩА ДЕЛОТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от Окръжен съд гр. Пловдив, В ДРУГ СЪДЕБЕН СЪСТАВ.
В останалата потвърдителна част, атакуваната въззивна присъда е влязла в сила като неподлежаща на касационно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |