РЕШЕНИЕ № 544 София, 17. януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1758 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 19.07.2011 г. по гр.д. № 253/2011, с което е потвърдено решението на Гоцеделчевския районен съд от 12.11.2010 г. по гр.д. № 440/2007, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правното значение на предоставянето на имота за стопанисване от министерския съвет, на включването му в баланса на държавно учреждение и правното значение на предназначението и фактическото ползване на имота от държавно учреждение. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост (Обн. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г.) общинска собственост са незастроените парцели и имотите в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство. Когато имотът е застроен и/или предоставен другиму преди предназначението му да придобие това правно значение, имотът не става общинска собственост по силата на закона. Това правно положение се променя с изменението на ЗОС (ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г.), когато общинска собственост стават парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 01.06.1996 г., предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините. От този момент общинска собственост стават и застроените имоти, но ако са били отчуждени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините. Когато имотът е предоставен другиму преди предназначението му да придобие това правно значение, имотът не става общинска собственост по силата на закона. Това правно положение не се променя с отпадането от текста на закона (ДВ, бр. , бр. 101 от 16.11.2004 г.) на това преходно по естеството си правило. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за държавната собственост (Обн. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.) публична държавна собственост са имотите, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им. Това правно положение се променя с изменението на ЗДС (ДВ, бр. 124 от 27.10.1998 г.), когато публична държавна собственост стават имотите - държавна собственост, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот (като реална част от по-голям имот) е бил отчужден през 1960 г. за хан хотел. Това негово предназначение е било запазено и по плана от 1974 г. По плана от 1992 г. той е бил преотреден за пазар и хали. Предназначението му е запазено и по плана от 1999 г. – за търговска дейност, а с плана от 2000 г. се предвижда пристрояване на съществуваща едноетажна масивна сграда, а в съседните имоти – построяването на други едноетажни сгради за търговска дейност. През 1960 г. за имота е съставен акт за държавна собственост, а през 2003 г. – акт за частна общинска собственост. Имотът се е ползвал от Организацията за съдействие на отбраната като авто-мотоклуб, а след закриването й през 1992 г. – от ищеца М. на о., който получава цялото й имущество. Правилно въззивният съд е приел, че процесният имот (като реална част от по-голям имот) е бил отчужден през 1960 г. за хан хотел, застроен е преди 1992 г. и дотогава е ползван от Организацията за съдействие на отбраната като авто-мотоклуб, а след закриването й през 1992 г. – от ищеца М. на о., който получава цялото й имущество съгласно ПМС № 72/30.04.1992. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че териториално-устройственото предназначение на имота, след застрояването му от Организацията за съдействие на отбраната със сградата на авто-мотоклуба, има някакво правно значение, както и че правно значение има съставеният през 2003 г. акт за частна общинска собственост. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че процесният имот (като реална част от по-голям имот) е бил отчужден през 1960 г. за хан хотел, застроен е преди 1992 г. и дотогава е ползван от Организацията за съдействие на отбраната като авто-мотоклуб, а след закриването й през 1992 г. – от ищеца М. на о., който получава цялото й имущество съгласно ПМС № 72/30.04.1992. Имотът е обособен в парцел **** – **** от кв. ** с плана от 2000 г., когато се предвижда пристрояване на съществуваща едноетажна масивна сграда. На основание Заповеди на министъра на отбраната № № Р-27/05.02.2001 и ЗС 58/15.02.2001 в изпълнение на Заповед на министъра на отбраната № ОХ-358/1999 имотът е предаден за управление и охрана на ИА „Д. с.на М. на о.. Видно от изложеното процесният имот (като надлежно отчужден през 1960 г.) е бил държавна собственост и най-късно през 1992 г. е предоставен на министерството на отбраната с надлежен акт от компетентния държавен орган – министерския съвет. По това време общинската собственост не се е разграничавала от държавната. Дали, от кого и по какъв ред имотът е бил предоставен на закритата Организацията за съдействие на отбраната като публично учреждение, е без правно значение. Същият имот по силата на закона става публична държавна собственост от 01.06.1996 г. и от тогава насам неговото правно положение не е променяно. Ищецът М. на о. претендира разноски по делото, но не е представил доказателства за извършването им. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд от 19.07.2011 г. по гр.д. № 253/2011. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между М. на о., от една страна и [община] и [фирма], Б., от друга страна, че УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ **** – **** от кв. ** по плана на Г. Д., с площ около 1.033 кв.м., заедно с построената в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ около 205 кв.м. е собственост на М. на о.. Решението е постановено при участието на М. на р. р. и б. като контролираща страна по отношение на М. на о.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.