Р Е Ш Е Н И Е № 92 гр.София , 19 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 204/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от подс. А. Д. Я., срещу решение № 440 от 10.12.2014г. по внохд № 899/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. С присъда № 2664 от 23.06.2014г., постановена по нохд № 358/2012г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, подсъдимият А. Д. Я. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, на 19.08.2011 година, без надлежно разрешително, изискващо се по ЗКНВП, в [населено място], /община/, е разпространил на С. С. В. и държал в [населено място], /община/ и в [населено място], /община/, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ в големи размери, както следва: 1. На 19.08.2011г. в [населено място], /община/, е разпространил на С. С. В. високорисково наркотично вещество – 744 грама коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7,3% на стойност 2 976 лв.; 2. На 19.08.2011г., в къщата си и прилежащата към нея оранжерия, находящи се в [населено място], на [улица], е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – общо 8 690,81 грама коноп /марихуана/ на стойност 34 763,24 лв.; 3. На 19.08.2011г. в [населено място], /община/, в лек автомобил м. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Л. А. М., е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 3,49 грама коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8%, на стойност 13,96 лв. , поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години и глоба в размер на четиридесет хиляди лева. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на подсъдимия и с решение № 440 от 10.12.2014г. по внохд № 899/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, 7 състав, е била изменена, като е намален размерът на наложеното на подс. Я. наказание глоба от 40 000лв. на 28 000лв., а в останалата част е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от подсъдимия А. Д. Я., са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Подробно се развиват доводи, с които се оспорват изводите на решаващите съдилища за това, че подсъдимият е извършил деянията, включени в продължаваното престъпление. Твърди се недоказаност на авторството на деянието. Твърди се, че съдилищата са възприели фактическа обстановка, която противоречи на доказателствата по делото, че осъждането почива на предположения. По отношение на деянието по пункт 1 от обвинението се сочи, че липсват доказателства за авторството на деянието. По обвинението по пункт 2, се излагат твърдения за допуснати процесуални нарушения при извършване на претърсването и изземването, възразява се срещу некредитирането на показанията на св. С. Я. и се оспорва предмета на деянието. Възразява се, че липсва осъществено изпълнително деяние „държане” на инкриминираното вещество. По обвинението по пункт 3, се твърди, че е допуснато изопачаване на доказателства, както и се претендира недоказаност на обвинението. Излагат се алтернативно доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се претендира приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Правят се в условията на алтернативност искания – за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, или за неговото изменение, като бъде намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подс. А. Я. – адв. Р. Ф., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде да бъде уважена. Поддържа алтернативно направените искания – за оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наложеното му наказание с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Подс. А. Я. моли за връщане на делото за ново разглеждане. В писмено изложение излага подробно доводи за недоказаност на обвинението. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: В касационната жалба са развити доводи за неправилна оценка на доказателствата и за допуснати процесуални нарушения при извършване на претърсване и изземване на досъдебното производство, които са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Следва да се отбележи, че проверката, дължима от настоящата инстанция във връзка със заявеното касационно основание обхваща правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, включващо законосъобразно събиране, проверка и оценка на доказателствата. Доколкото оплакванията на касатора тангират с теза за необоснованост, твърдейки, че фактическата обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото, е необходимо да се посочи, че необосноваността не е самостоятелно касационно основание, поради което възраженията на жалбоподателя следва да се обсъдят само във връзка с въпроса дали са спазени процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствата. Единствено нарушението на тези правила може да доведе до дискредитиране на фактическите изводи на инстанциите по същество. Иначе, касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. Оплакванията, направени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са лишени от основание. Първоинстанционният съд е събрал и проверил необходимите доказателства за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като е събирал както обвинителни, така и оправдателни доказателства и ги е подложил на внимателна преценка. Доколкото доказателствената дейност на окръжния съд е била оспорена пред въззивния съд, този съд е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на навлязлата с сила присъда и това по чл. 339, ал. 2 от НПК, като е отговорил на възраженията, направени в жалбата. Извършената от САС проверка на процесуалната годност на доказателствата и средствата за тяхното установяване е довела до правилен извод за това, че не е било допустимо да бъдат използвани в процеса на доказване собственоръчни изявления на лица в съставен протокол от действие по разследването - собственоръчни изявления на подсъдимия в протокола за оглед на лек автомобил л. 130-133, т. І, и в протокол да доброволно предаване - изявления на свид. С. В., вписани в протокол за доброволно предаване л. 58, т. І. Тази недопустимост правилно е била обоснована със съображенията, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля се приобщават чрез предвидения способ за събиране на доказателства, който е разпит. Също така правилно въззивният съд не се е съгласил с възприемането от първата инстанция на показанията на свидетелите Д. К., А. Г., С. М., Н. А., по отношение на възпроизведената от тях оперативна информация за дейността на подс. Я., понеже тази информация е с неизвестен произход и източниците й са непроверими. Тези свидетелски показания правилно са били използвани в частите им, в които посочените лица дават информация за непосредствено възприети от тях обстоятелства, относими към предмета на доказване. Макар чрез тези съображения второинстанционният съдебен състав да е изключил част от доказателствените източници, ползвани от първия съд, то е напълно верен изводът, че направените фактически изводи имат достатъчна доказателствена обезпеченост. По отношение на деянието по пункт 1, действително въззивната инстанция е приела различни факти, но само по отношение на това, дали подсъдимият е предал на свид. В. наркотичното вещество, или свидетелят го е взел от храстите, където преди това подс. Я. го е бил оставил. Само че се касае до възприемане на отделни елементи от фактическата обстановка, без да е налице различие по отношение на решаващия извод за това, че именно подсъдимият е лицето, чрез чиито действия инкриминиранато количество наркотично вещество в торбичка с надпис „Л.” е предадено на свид. В.. Развитата от подсъдимия теза, че показанията на С. В. са противоречиви и е недопустимо те да бъдат поставени в основа на осъждането, не намира опора в материалите по делото. Кредитирането с доверие на свидетелските показания е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд, а в случая то е защитено чрез внимателната оценка на показанията на свид. В., както с оглед тяхната последователност и логичност, така и предвид кореспонденцията им с други обективни доказателства – данните от ВДС от използвани СРС, показанията на свид. Т., удостовереното в протокол за оглед на лек автомобил и в протокол за доброволно предаване, както и извършеното от свид. В. разпознаване на подсъдимия. Във връзка с деянието, описано в пункт 2 от обвинението, оспорването в касационната жалба на практика се базира на разсъждения за това дали може от 10 корена растения да бъде отделено 8 690 гр. наркточино вещество. Тези разсъждения са произволни, защото вида растения, тяхното разположение между редовете домати в оранжерията, обстоятелството, че са били оставени да съхнат, че били полусухи, както и количеството им, са обстоятелства, удостоверени в протокола за претърсване и изземване в къщата и оранжерията, обитавани от подс. Я.. Процесуално следственото действие е извършено при спазване на процесуалните правила, съставеният протокол отговаря на изискванията за съдържание, поради което той е годно доказателствено средство за реда на извършване на действието и неговите резултати, съответно и удостоверява надлежно приобщаване на иззетите растения като веществено доказателство. Във връзка с посоченото писмено доказателствено средство правилно са ценени показанията на свидетелите Б., К., Х., А., Б., които пресъздават собствените си възприятия, потвърждаващи отразеното в приложения по делото протокол – че стръковете марихуана били отрязани и поставени на земята, че били голям брой, с дължина 1,50 – 2 метра, че били измерени на място и теглото им било около 82 кг. В мотивите на първоинстанционната присъда внимателно и аналитично е изследвана идентичността на иззетите растения с обекта на изследване на експертизите, като е проследена последователността на извършените действия по изземване, съхраняване на растенията в двора на РПУ, отделянето на изсушените съцветия от растенията, вземането на представителни проби. Изследваната последователност сочи на несъстоятелност на възраженията в касационната жалба досежно предмета на деянието. Твърденията за допуснати нарушения на реда на съхраняване на наркотичното вещество не могат да бъдат възприети като основателни, защото, установената от доказателствата по делото конкретна фактология по съхранението на иззетите стръкове не сочи на конкретни нарушения на разпоредби на Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях от 2006г., а и надлежното пазене на иззетите растения в двора на РПУ, установимо от свидетелските показания, сочи, че предметът на деянието не е дискредитиран. Без основание са и възраженията във връзка с невъзприемането на показанията на свид. С. Я.. Тези свидетелски показания са били подробно и аналитично обсъдени от инстанциите по същество, като са преценени не само по отношение на собственото им съдържание, а и във връзка с други обективни доказателства. Аргументирано показанията на Я. са приети за недостоверни поради опровергаването им чрез други гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Х. и Е. по отношение на целта на отиването им в къщата на подсъдимия. По отношение на деянието, описано в пункт 3 на обвинението, възраженията в касационната жалба за това, че осъждането почива на предположения и че фактическите изводи са постигнати при изопачаване на обстоятелствата по делото, също са лишени от основание. Решаващите съдилища са обективирали преценката си на доказателствата и средствата за тяхното установяване, за да възприемат фактическите си изводи, касаещи това деяние. Данните, изводими от протокола за оглед на лекия автомобил, ползван от подс. Я., преценени и във връзка със свидетелските показания на А. Г. и М. по отношение на искането на подсъдимия, отправено към Г., да изхвърли „туфката канабис”, са дали стабилна основа за обосноваване на отношението на подс. Я. към намереното в автомобила количество наркотично вещество. Изложените съображения аргументират извода на касационната инстанция за липса на процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. чал. 1, т. 2 от НПК при разглеждане на делото, поради което е неоснователно направеното в касационната жалба искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане. По отношение на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, то се свързва с недоказаност на авторството на деянието и по същите тези възражения обстоятелствено и вярно е отговорил въззивният съд в решението си. В рамките на фактическите положения, установени при спазване на процесуалните правила, свързани с доказването и при правилно осъществен процес на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество, материалният закон е приложен правилно, като е прието, че подс. А. Я. е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимият на посочените от обвинението дата и места е разпространил и държал с цел разпространение, наркотично вещество – коноп /марихуана/, като отделните деяния поради обективната и субективна връзка помежду си съставляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. По отношение на първото деяние, включено в рамките на продължаваното престъпление, установените факти за това, че подс. Я. е продал на свид. В. 744 грама марихуана с активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 7,3%, на стойност 2 976лв., като е получил за това от свидетеля сумата от 3 500лв., правилно са били квалифицирани като осъществяване на изпълнителното деяние „разпространение” на високорисково наркотично вещество. Във връзка в второто и третото деяние, законосъобразен е изводът на решаващите съдилища, че подсъдимият е осъществил държане, при това, с цел разпространение, на индивидуализираните вещества. Направеното в касационната жалба оспорване на осъществяването на изпълнителното деяние държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, е лишено от основание. Обективно установените факти за това, че в къщата и в оранжерията в дворното място в [населено място], [община], обитавани от подсъдимия, както и в лекия автомобил марка „марка”, ползван от него, са се намирали различни количества наркотично вещество – марихуана, както и тези, изводими от показанията на свидетелите Х., Е. и Ш., за това, че са отишли в къщата на подсъдимия да закупят от него „трева” – марихуана, правилно са оценени като осъществяване от Я. на държане с цел разпространение на инкриминираните количества наркотично вещество. В съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо наркотичните вещества да се намират постоянно у него. Достатъчно е деецът да има такова фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са във фактическата му власт. Установената фактическа връзка между предмета на деянието и подс. Я. и наличието на специфичната цел за разпространение, сочат на несъстоятелност на възраженията за това, че веществото не било само негова собственост, че той не живеел в къщата. По отношение на предмета на деянието и неговите качествени и количествени характеристики, както и по отношение на определянето му като високорисково наркотично вещество и липсата у подсъдимия на надлежно разрешително за държането и разпространението му, инстанционните съдилища са развили правилни съображения. Предвид изложеното, в рамките на установената фактическа обстановка, не са налице основания за прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което претенцията за оправдаване на подс. Я. е неоснователна. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложеното на подс. А. Я., за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК също не може да бъде възприето като основателно. Въззивният съд е извършил внимателна проверка на правилността на индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия, като правилно е констатирал допуснати от първоинстанционния съд неточности, и отстранявайки ги, е аргументирал извод за съответствие на наложеното на Я. наказание седем години „лишаване от свобода” със значимите за отговорността му обстоятелства и е извършил корекция на размера на кумулативно наложеното наказание „глоба”. Претенцията пред касационната инстанция за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определяне на наказанието спрямо подсъдимия под предвидения в специалната норма минимум, не може да бъде удовлетворена. За да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът трябва да констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, като кумулативно да извърши преценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай. Правилно отчетените от инстанционните съдилища смекчаващи вината обстоятелства, свързани с чистото съдебно минало, семейното положение и здравословното състояние на подс. Я., не могат да бъдат оценени като многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК. При липсата на многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства не може да се направи и извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с типичната за този вид престъпления, поради което не са налице предпоставките за определяне на наказание на подс. Я. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Обстоятелствата, значими за определяне на наказанието на подс. А. Я. правилно са изяснени от съдебните инстанции. Отегчаващите вината обстоятелства са свързани с конкретната преценка на степента на обществена опасност на деянието, която несъмнено е висока, предвид на предмета на деянието и неговата стойност. Не са останали без внимание и посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, като не се констатират допълнителни такива, които да обосноват промяна на изводите, касаещи размера на наказанието. Съдилищата не са допуснали надценяване или подценяване на обстоятелствата, влияещи върху отговорността, като определените наказания по вид и размер са в унисон с целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимия и за осъществяване на предупредително-възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. При тези съображения, касационната инстанция не намери наказанието на подс. Я. за престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК да е явно несправедливо, поради което претенцията за неговото намаляване, направена от касационния жаблбоподател, е лишена от основание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440 от 10.12.2014г., постановено по внохд № 899/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, 7 състав Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.