1 Решение по т. д. № 1018/2012 г., ВКС, Търговска колегия, І отделение Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 04.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова и с участието на прокурора като изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. Райковска т. д. № 1018 /2012 г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Образувано е по подадена молба от Т. Х. М. /с предишни имена Т. А. М./ от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. А. А., за отмяна на влязло в сила решение № 48/23.03.2012 г. по гр. д. № 5995/2011 г. на Добрички районен съд, с което е прието за установено по иск с правно основание чл. 422 ГПК, че молителят дължи на Г. Г. Х. от [населено място] сумата 4 550 лв. по запис на заповед от 21.06.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2011 г. Молителят поддържа, че по гр. д. № 5995/2011 г. е представил писмени доказателства – платежно нареждане за извършен превод чрез системата „У. юнион” и справка от 22.08.2008 година за парични преводи от Финансова къща ”К. Е. С.”, [населено място], че тези доказателства не са били приети и не са обсъждани. Посочва, че тези писмени доказателства следва да се считат за нови писмени доказателства и съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата се твърди, че по един и същ запис на заповед са образувани три дела, като на едно и също основание ищецът, използвайки един и същи запис на заповед по реда на чл. 414 и сл. ГПК, се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, а след подадено възражение, е било образувано гр. д. № 5996/2011 г., приключило с решение, с което молителят е бил осъден за заплати същата сума. Поддържа се, че съдебното решение по гр. д.№ 5995/2011 г. противоречи на определение № 333/05.07.2011 г. по ч. гр. д. № 962/2008 г. на Добрички районен съд, с което е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист поради неупражняване на правото на кредитора за предявяване на иск след като е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата Г. Г. Х. не взема становище. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, с оглед инвокираните основания за отмяна, приема следното: По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК: Молбата е неоснователна. Основанието за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Основание за отмяна по посочената разпоредба могат да бъдат, освен потвърдените с документ новооткрити обстоятелства, още и нови писмени доказателства относно факти, които са били твърдяни при висящността на делото, но поради липса на тези документи, не са могли да бъдат доказани. В случая, молителят се позовава на представен от него пред решаващия съд, разглеждащ иск с правно основание чл. 422 ГПК документ - писмо от Финансова къща „К. експрес сървис” с изх. № 135/2008 г., който не е бил приет поради депозирането му извън срока по чл. 131 ГПК, както и отчитайки непротивопоставянето от ответника /Т. М./ на менителнични възражения в исковото производство – лични /относителни/ и абсолютни възражения, в това число и на възражение за плащане, което би имало унищожителен ефект. В исковото производство, целящо установяване съществуване на вземане, основано на запис на заповед, молителят /длъжник по записа на заповед/ не е депозирал отговор на исковата молба, нито е поддържал наличието на каузално правоотношение. Поради това, представеното писмо от „К. Е. сървис”, намиращо се л. 18 от първоинстанционното дело, не е приобщено към доказателствения материал, тъй като възражение за погасяване на задължението е прието от съда за преклудирано. Дори и да се приеме, че писмото би съставлявало ново писмено доказателство, то същото, поради своята неопределеност относно основанието за преводите, е ирелевантно за изхода на спора, разрешен с акта, чиято отмяна се търси. По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК: Отмяната на визираното основание е допустима, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Ще е налице противоречие тогава, когато е налице обективно и субективно тъждество между делата, или когато предметът на едното инкорпорира в себе си предметът на другото дело, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай. Вярно е, че както по гр. д. № 5995/2011 г. на РС Добрич, така и по гр. д. № 5996/2011 г. на същия съд са били разгледани искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от Г. Х. срещу молителя. Предметът на всяко едно от тези дела е бил отделен и различен запис на заповед /оригиналите са приложени по всяко едно от делата/ между тези лица. В производството по гр. д. № 5995/2011г. на Добрички районен съд, приключило с влязло в сила на 23.06.2012 г. решение № 48/23.03.2012 г., предмет на настоящото искане за отмяна, е прието за установено по отношение на ответника Т. М. /Т. М./, съществуване на вземане в полза на Г. Х., основано на запис на заповед от 21.06.2007 г., предявен за плащане на 01.10.2011 г. за сумата 4550 лв., авалиран от О. А. / стр. 6 от делото/ и този запис на заповед е приложен в оригинал по делото на стр. 6 от ч. гр. д. № 4967/2011 г. на Районен съд Добрич. По второто образувано и разгледано от Добрички районен съд гр. д. № 5996/2011г., приключило с влязло в сила на 11.07.2012 г. решение № 67/18.05.2012 г. съдът се е произнасял по друг запис на заповед за дължимост на посочената в него сума 4550 лв. В мотивите на този съдебен акт е коментирана защитната теза на ответника, че не оспорва съществуването на три записа на заповед, които е подписал. Записът на заповед, като едностранна сделка, съставлява менителничен ефект - т. е. завършен правен акт още с издаването си при спазване на законната форма. Менителничният ефект, като несъдебно изпълнително основание, е основание за образуване на заповедно производство, а кредиторът разполага и с възможността при подадено възражение в срок да предяви установителен иск за установяване съществуването на вземането по ефекта. След като длъжникът в исковото производство по чл. 422 ГПК не е въвел нито абсолютни възражения, нито относителни и по всяко едно от визираните граждански дела, то съдилищата в своите актове са приели, че сумите по всеки един запис на заповед /в качеството му на абстрактна сделка/ са дължими. Или налице е субективно тъждество, но не е налице обективно тъждество, тъй като съществува различие в предмета на визираните две съдебни дела, приключили с влезли в сила решения. Влязлото в сила решение обвързва със сила на пресъдено нещо страните по гражданскоправния спор. На същото искане и за същото основание между същите страни не може да има втори спор, като в конкретния случай молителят не е установил идентичност на предмета на двете дела, тъй като няма законова забрана за поемане на записи на заповед между едни и същи лица за еднаква по размер сума, след като са обективирани в различни ценни книги, които според съдилищата са редовни от външна страна и не е била оспорена валидността им, нито е установено, че са били издадени за едно и също задължение. Или по изложените съображения, не е налице основание за отмяна по т. 4 между визираните съдебни решения, както и по отношение на маркираното в молбата определение № 333/05.07.2011 г. на въззивния съд. Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1и т. 4 ГПК за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Х. М. /с предишни имена Т. А. М./, ЕГН [ЕГН], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК на влязлото в сила решение № 48/23.03.2012 г. по гр. д. № 5995/2011г. на Районен съд, [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: