Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 26.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Галина Захарова при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 285 по описа за 2016 г. Производството е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по касационна жалба на адвокат П. М. в качеството му на повереник на частния обвинител Б. М. С.. В жалбата / и в уточнение към нея / се сочи, че постановената от въззивния съд оправдателна присъда е „неправилна и явно несправедлива”, тъй като съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства. Защитникът твърди, че обжалваният съдебен акт противоречи на закона, а „наложеното наказание е явно несправедливо, неотговарящо на събрания доказателствен материал и несъобразено с отегчаващите отговорността обстоятелства”. Изтъква се също така, че съдът не е изследвал всички обстоятелства по делото обективно, всестранно и пълно и не е изложил мотиви как ще се постигнат целите по чл. 36 от НК. Повереникът отправя упрек към въззивния състав, че не е преценил дали „поправянето и превъзпитанието на дееца може да бъде постигнато с оправдаването му”, като се насочва към генералната превенция, която останала неосъществена. Според жалбоподателя прокурорът и въззивният съдебен състав са изразили предубеденост, тъй като първият не поддържал обвинението, а вторият забавил изготвянето на мотивите към присъдата. В заключение се иска отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимата, а след уточнение – връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция адвокат П. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимата оспорва искането на частния обвинител, като твърди, че въззивната процедура не е опорочена от процесуални нарушения, а аргументацията на оправдателната присъда е съобразена с установените факти и приложимия закон. Подсъдимата Б. Г. Н. заявява, че не е извършила престъпление по чл.127, ал.1 от НК и настоява да бъде потвърдено признаването й за невинна. Прокурорът пледира обжалваната присада да бъде оставена в сила, тъй като не са налице касационни основания за нейната отмяна . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. Дулово с присъда № 27 от 30.09.2015 г. признал подсъдимата Б. Г. Н., (В обстоятелствената част на обвинителния акт обвиняемата осем пъти е наречена Б., което не съвпада с нито едно от трите й имена. Независимо от това в общия контекст на обвинението очевидно не е възникнало затруднение в нейната идентификация.) за виновна в това, че на 27.07.2013 г. пред централния вход на стадиона в [населено място], [община], склонила към самоубийство чрез обесване М. Б. С. и е последвало такова, поради което и на основание чл. 127, ал.1 от НК я наказал с лишаване от свобода за срок от една година при условията на чл. 66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен срок. В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски в размер на 669,93 лева. С изцяло дидактически намерения настоящият състав отбелязва, че първоинстанционният съд е инкорпорирал в диспозитива на присъдата и отделно определение, с което отнел в полза на държавата подробно изброени вещи .Този редакционен прийом е без процесуално основание, тъй като самостоятелно произнасяне с отделен акт по въпросите, лимитирани от текста на чл. 306, ал.1 от НПК /включително тези за прилагането на чл. 53 от НК/ е допустимо тогава, когато те не са обсъдени и решени с присъдата. Окръжният съд вгр. Силистра с присъда № 33 от 17.12.2015 г. по внохд № 333/2015 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал Б. Г. Н. за невинна и я оправдал по обвинението по чл. 127, ал.1 от НК. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на частния обвинител С.. Твърдението на жалбоподателя, че прокурорът бил предубеден, тъй като не поддържал обвинението , не държи сметка за основния принцип на наказателния процес, постулиран в чл. 14, ал.1 от НПК, според който съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Правомощието на прокурора да заяви, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, е закрепено и в разпоредбата на чл. 293 от НПК. Като орган за опазване и защита на законността прокурорът не само може, но е длъжен да измени становището си по обвинението, ако то не се подкрепя от доказателствата по делото и закона . Напълно неприемливи са и аргументите на касатора за предубеденост на съдебния състав, който не е обявил незабавно мотивите към оправдателната присъда. Изготвянето на мотивите след обявяване на присъдата е легална практика, базирана на чл. 308 от НПК /приложим и за въззивното производство съгласно препращащата разпоредба на чл. 317 от НПК/. Правата на жалбоподателя не търпят ограничение от тази процедура, тъй като той разполага с възможност за допълнителни писмени съображения до даване на ход на делото пред проверяващата инстанция. Бланкетното оплакване за опорочено формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд поради едностранчиво и непълно обсъждане на доказателствата по делото напълно се опровергава от непредубеден прочит на атакуваната присъда. За разлика от първата инстанция съдебният състав от окръжния съд е обсъдил цялата доказателствена съвкупност и е направил задълбочен и логичен анализ на данните, събрани чрез всички доказателствени източници. Многобройните свидетелски показания са ценени от позиция на тяхната последователност, вътрешна непротиворечивост и взаимна обвързаност. Съдът е установил противоречия между две групи свидетели единствено относно хармоничността на отношенията между подсъдимата Б. Н. и починалия М. С.. В мотивите си въззивната инстанция убедително е защитила становището защо кредитира данните за „приливи и отливи” във връзката им, съпроводена с изблици на физическа саморазправа и отправяне на заплахи за край на живота при раздяла. По този начин окръжният съд е положил дължимите усилия да изясни всички факти и обстоятелства, които обвинението е ангажирало, за да докаже извършено престъпление и участие на подсъдимата в него. Това , което впечатлява в настоящия казус и го отнася към категорията на редките прецеденти, е фактическото съдържание на обвинението. От самото начало прокуратурата не е посочила конкретни данни, относими към обективната и субективната страна на престъплението по чл. 127, ал. 1 от НК. Както е добре известно, изпълнителното деяние на склоняването към самоубийство се изразява в психическо въздействие и мотивиране на самоубиеца, в резултат на което той решава да посегне на живота си. От субективна страна деецът трябва да осъзнава, че пострадалият не е формирал суицидно решение и ще стигне до него именно под въздействие на упражнената психическа интервенция. В обвинителния акт няма нито един израз, който да е свързан с подобна дейност от страна на подсъдимата на посочената дата - 27.07.2013 г. Напротив, в обстоятелствената част се съобщава , че М. С. двукратно заплашвал Н. със самоубийство / с алуминиева бутилка за бира и скок от високо/, ако тя не се върне при него. Пак там може да се прочете, че връзката между подсъдимата и пострадалия била прекратена още на 14.07.2013 г., а на 27.07.2013 г. М. поискал възобновяването й, но Б. отказала. По-нататък прокурорът твърди, че Н. е трябвало да окаже „нужната помощ / с конкретни физически действия или вербално да го успокои/, за да не се стигне до фаталния край”, както и „много по-рано да сигнализира на семейството му или на компетентните органи при положение, че е запозната с лабилното му поведение.” т.е. обвинението признава, че С. е бил взел вече решение за самоубийство, но се инкриминира последващо бездействие на подсъдимата на 27.07.2013 г,когато тя не го е го е разубедила. Това изложение не съдържа твърдения, че подсъдимата умишлено е манипулирала психиката на подсъдимия, за да го накара да се откаже от живота си и му сложи край. В мотивите на осъдителната присъда на първата инстанция също не се откриват фактически констатации, относими към изпълнително деяние на склоняване към самоубийство и това не е убегнало от проверката на въззивния съд, който правилно е съзрял изначална липса на престъпен състав. Повереникът на частния обвинител полага усилия да компенсира този дефицит, като в жалбата твърди, че подсъдимата е „подтикнала” пострадалия да сложи край на живота си, тъй като е „знаела и е предполагала, че приятелят й може да извърши самоубийство и въпреки това не е дала положителен отговор на въпроса дали ще се ожени за него. .... Било е достатъчно да го излъже въпросната вечер, че е съгласна да се оженят и по този начин щеше да запази живота му”. Тази интерпретация на причинно-следствените връзки, довели до смъртта на М. С., е напълно извън наказателно-правния аспект на казуса и граничи с житейска абсурдност. Тъй като обвинението твърди , че подсъдимата демонстративно не се е съобразила с обществени морални и етични норми, заслужава да се припомни, че съгласно чл.46 от Конституцията бракът е доброволен съюз, а по силата на чл.5 от Семейния кодекс семейните отношения се уреждат съобразно принципа на доброволност на брачния съюз и зачитане на личността в семейството. Изразените претенции към действия на Б. Н. под заплаха от наказателно преследване при отказ насочват към насилие върху свободната й воля. Според тезата на адвокат М. тя е следвало или да се съгласи да се омъжи за М. С. /”да му даде положителен отговор”/, или да излъже, или да понесе наказателна отговорност за самоубийството му. Подобно тълкуване не съответства на смисъла и съдържанието на чл. 127, ал.1 от НК, който осигурява защита на човешкия живот, но от престъпно мотивиране към самоубийство. Отказът на Б. Н. да възобнови връзката с М. С. и да я завърши с брак няма характеристиката на целенасочено формиране на суицидни намерения. Върховният касационен съд е имал и друг път възможност да изрази становище (Вж.решение № 633 от 09.05.2002 г. на ВКС по н.д.№ 531/2002 г. , трето наказателно отделение), че незадоволената емоционална нужда от взаимност в една любовна връзка не може да се постави априорно в пряка и непосредствена връзка с неизбежно самоубийство и да обуслови прилагането на чл. 127, ал.1 от НК. Ето защо въззивната присъда не нарушава закона и не разкрива предпоставките за касационна ревизия съгласно чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. За пълнота на изложението настоящият състав е принуден да отбележи , че всички разсъждения на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание не подлежат на коментар поради очевидния факт, че се обжалва изцяло оправдателна присъда. Тъй като не е наложена санкция, тя не би могла да бъде явно несправедлива по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5 от НПК. Жалбата на адвокат П. М. противоречи на чл. 35, ал. 2 от НК, според който наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. Б. Н. е призната за невинна, поради което е недопустимо да бъде превъзпитавана и възпирана със средствата на наказателната репресия поради очаквания за положителни промени, както се твърди от повереника. Също толкова незаконно е тя да понесе наказание, за да се постигнат целите на генералната превенция и се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Водим от горното и на основание чл. 354 ,ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 33 от 17.12.2015 г. по внохд №333/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр. Силистра. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2