Р Е Ш Е Н И Е № 200 София, 18.12.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 788 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред. Образувано е по жалба на подсъдимия В. К. П., чрез защитниците му адв. Н. И. и адв. М. М., срещу решение № 115/ 07.06.2019 г. по внохд № 285/18 г. на Великотърновския апелативен съд. Развити са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на П. за престъпление, което не е извършил, поради което и наложеното наказание е явно несправедливо. Отправя се искане за оправдаването му, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Частният обвинител В. К. не се явява и не взема отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивното решение, установи следното: С присъда № 16/ 23.05.2017 г. по нохд № 159/16 г. Ловешкият окръжен съд признал подсъдимия В. П. за виновен в това, че на 19.12.2014 г. при управление на л.а. „Ф. П.“ нарушил правилата за движение по чл. 15 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДП и при независимо съпричиняване с неизвестен извършител, по непредпазливост причинил смъртта на П. В. К., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.В от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от пет години. На осн. чл. 343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години. С решение № 4/ 31.01.2018 г. по внохд № 377 от 2017 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил присъдата. С решение № 48/ 19.07.2018 г. по к.д. № 356/18 г. ВКС, първо н.о. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като намалил размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права от три на две години и изпитателния срок на условното осъждане от пет на четири години. Потвърдил присъдата в останалата й част. Оплакването за допуснати процесуални нарушения е мотивирано с доводите, че приетата от съда фактическа обстановка почива на предположения. Жалбоподателят счита, че фактическите изводи са резултат от неправилна интерпретация на събраните доказателства и игнориране на някои от тях /без да е посочено кои/, че повторната медико- автотехническа и физическа експертиза се основава на обстоятелства, които не са установени по делото, поради което механизмът на транспортното произшествие не е изяснен по несъмнен начин. Липсвал анализ на нанесените телесни увреждания на пострадалия и необосновано е прието, че счупването на бедрената кост е резултат от контакта му с процесния автомобил. Отправя се упрек, че не са изпълнени указанията на ВКС в отменителното му решение, защото не са изследвани други варианти за посоката на движение на пострадалия, нито хипотезата да е ударен от друго превозно средство. Възраженията са лишени от фактическо основание и не се споделят от касационната инстанция. При повторното въззивно производство Великотърновският апелативен съд е изпълнил процесуалните си задължения и е извършил дължимата цялостна проверка на атакуваната присъда, като се е съобразил и със задължителните указания, дадени в отменителното касационно решение. Затова е назначил и изслушал повторна комплексна медико автотехническа и физическа експертиза, която е дала обстоен отговор на всички въпроси, поставени от страните по делото по време на процесуалното му развитие. След направения подробен анализ на доказателствените материали и съпоставяне на обясненията на подсъдимия с показанията на свидетелите, с писмените доказателства, с експертното заключение и дадените от вещите лица разяснения в съдебно заседание, съдът е очертал приетата от него фактическа обстановка, която не се различава съществено от изяснената от първостепенния съд. В съдържателен план решението страда от ненужни повторения /излишно е възпроизвеждането на фактологията, приета от първата инстанция, както и почти буквалния препис на автотехническите и медицински експертизи, изслушани от окръжния съд/, но разкрива в достатъчна степен начина, по който апелативният съд е формирал вътрешното си убеждение. То почива на доказателствата, събрани по реда на процесуалния закон, анализирани в тяхната цялост и взаимовръзка, без да са допуснати логически грешки при фактическите изводи. Великотърновският апелативен съд е отговорил подробно и убедително на всички възражения, които отново са наведени в касационната жалба на подсъдимия. Върховният касационен съд не споделя доводите за липса на доказателствена подкрепа по отношение на приетия механизъм на пътно-транспортното произшествие, в частност за неустановеност на авторството на деянието. Твърденията на подсъдимия, че не е осъществен контакт между автомобила му и тялото на пострадалия и нанесените на последния тежки телесни увреждания не са резултат от такъв сблъсък са подложени на проверка от съда и са отхвърлени като недостоверни, поради явното им противоречие със заключенията на експертите. Съдът правилно е кредитирал изслушаната повторна комплексна експертиза, защото тя е основала изводите си на база обективните находки при огледа на местопроизшествието и огледа на автомобила, протокола от аутопсията на жертвата и показанията на разпитаните свидетели. Въз основа на нейните заключения е приел за категорично установен факта за наличие на сблъсък между автомобила и тялото на пострадалия К. в дясно, довел до завъртане на тялото му и попадането му върху предния капак, последван от удар на главата му в предното стъкло на автомобила. Вещите лица са посочили, че повредите по автомобила и счупването на предното стъкло са причинени от тялото и главата на пострадалия, а не само от някое от носените от него дърва, позовавайки се на подробен анализ на описаните в протоколите за оглед деформации на превозното средство. Защитата отново акцентира върху обстоятелството, че експертите са базирали изводите си върху наличие на биологичен материал, какъвто не е описан в огледния протокол /човешки косми/ и не може да се установи от отречените в съдебния процес показания на поемните лица. Обективният прочит на експертното заключение обаче разкрива, че вещите лица са обосновали извода си и с други фактори, каквито са детайлно описаните и интерпретирани деформации по автомобила- по тавана му, в средната част на предното стъкло, масивното огъване на предната лява колонка, паяжинно образната форма на счупване на стъклото. Изключили са възможността от техническа гледна точка процесните дърва да са се намирали на пътното платно /както твърди подсъдимият/ или автомобилът да е ударил само тях в момент, когато пешеходецът ги е носил на ръце/ отговор на въпрос 4.1/. Затова не е налице никакво противоречие в мотивите на съда да приеме удар на главата на К. в предното стъкло, независимо от липсата на биологичен материал. От заключението на експертизата/ отговор на въпроси 3.5 и 3.12/ съдът е изяснил не само какви са травматичните увреждания на пострадалият К., но и кои от тях са причинени от подсъдимия, кои от прегазването на тялото от неизвестния автомобил, кои могат да са получени и по двата метода и кои от тях са смъртоносни, поради което възражението на защитата в обратния смисъл не може да бъде споделено. Не може да се оцени като основателно и твърдението, че от счупването на бедрената кост на левия крак не могат да се правят изводи за инициалния удар между лекия автомобил и пешеходеца. Въпросът е експертен и е намерил убедителен отговор в експертизата, чието заключение е подробно анализирано в мотивите на решението. Атакуваният съдебен акт съдържа отговор на всички съществени за правилното решаване на делото въпроси каквито са тези за скоростта на движение на лекия автомобил Фиат, начина на придвижване на пострадалия, мястото на удара по ширина и дължина на пътното платно, опасната зона за спиране на автомобила, предотвратимостта на удара, механизма на произшествието. Фактическите изводи са изведени при спазване на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 от НПК и не почиват на предположения. Не е налице твърдяната в жалбата превратна оценка на доказателствата и нарушение на правилата на формалната логика, поради което липсва касационното основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. При установените фактически положения Великотърновският апелативен съд правилно е приложил закона, квалифицирайки деянието като престъпление по чл. 343 ал.1 б.В от НК. Изложил е подробни и убедителни правни съображения за обективната и субективна съставомерност на извършеното по посочения законов текст, които касационният състав споделя изцяло. В жалбата липсват възражения по правото, извън вече обсъдените доводи за допуснати процесуални нарушения при установяване на авторството и механизма на произшествието. Не са развити и доводи, с които да се оспорва справедливостта на наложеното наказание, освен твърдението, че то е такова, защото е наложено за престъпление, което деецът не е извършил. Поради това ВКС намери отсъствие на основания както за оправдаване на касатора, така и за коригиране на наложеното му наказание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/ 07.06.2019 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 285/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: