Ключови фрази


9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 234

гр. София, 16.04.2020год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1467 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, против решение № 7989 от 18.12.2018г. по в.гр.д. № 384 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, в частта, с която се потвърждава решение № 242956 от 19.10.2017г. по гр.д.№ 22121/ 2016г. на Районен съд – София, в частта за уважаване на предявените на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД осъдителни искове от Н. Т. П. и Надежда Н. Тъпанкова за сумата от 20 391,28 лева, представляваща надплатени суми от ищците в качеството им на кредитополучатели по сключен договор за кредит № HL26432/31.08.2007г., поради валутна разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 21.04.2011г. до 21.04.2016г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда -21.04.2016г. до окончателното й изплащане.
Производството по касационната жалба в частта, в която с решение № 7989 от 18.12.2018г. по в.гр.д. № 384 по описа за 2018г. на Софийски градски съд се потвърждава решение № 242956 от 19.10.2017г. по гр.д.№ 22121/ 2016г. на Районен съд – София, в частта за уважаване на предявените на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД осъдителни искове от Н. Т. П. и Надежда Н. Тъпанкова срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за сумите: 6894,11 лева – недължимо платени суми в резултат на едностранно увеличение на лихвения процент от страна на банката за периода от 21.04.2011г. до 21.04.2016г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и за сумата 50,19 лева – надплатени такси за управление на кредита за периода от 21.04.2011г. до 21.04.2016г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, следва да бъде прекратено, поради оттегляне в тази част на касационната жалба с молба вх. № 24749/2019г.
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при пълно противоречие с фактите и обстоятелствата по делото, постигната обща воля и съгласие между страните по договора, както и приложимото законодателство.
Ответните страни по жалбата и ищци по делото, Н. Т. П. и Надежда Н. Тъпанкова, в писмен отговор оспорват жалбата. Намират, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението, съответно излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират разноски, включително и за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна Софийски градски съд е намерил за безспорно установено по делото, че на 31.08.2007г. между „Юробанк България" АД (с предишно наименование "Българска пощенска банка" АД) и Н. Т. П. и Надежда Н. Тъпанкова е бил сключен договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № НL 26432. По силата на договора банката предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 евро, по курс "купува" за щвейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл.1, ал.3 в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува" за швейцарския франк. Кредитополучателите са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 240 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, дължими до 13-то число на месеца. Съгласно чл.3, ал.1 годишната лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0.45 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката е бил в размер на 4.5 %.
Съгласно чл.2, ал.1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Н. Т. П. и се ползва при условията на ал.3 и ал.4 - усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, такси и комисионни.
В чл.6, ал.2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава" за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл.22, ал.1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Въззивният съд е кредитирал приетото още в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което вещото лице е представило в табличен вид разликата в курса на швейцарския франк и еврото спрямо лева за процесния период и е изчислило, че ако кредитът е връщан в евро, а не в швейцарски франкове, ищците са щели да платят 25084,87 лева по-малко в сравнение с това, което са платили при изплащането му в швейцарски франкове. След извършена проверка в счетоводството на банката и от представените му документи вещото лице е установило, че на 13.09.2007г. по валутната разплащателна сметка за обслужване на кредита са постъпили 91 263 швейцарски франка със забележката, че постъпването на тази сума е отразено в предоставените от банката документи, но вещото лице не може да установи към момента на изготвяне на експертизата дали сумата е реално постъпила. Тази сметка е била блокирана, поради което кредитополучателите реално не са усвоявали швейцарски франкове. На същата дата банката служебно е превалутирала посочената сума от швейцарски франкове в евро в личната разплащателна сметка на кредитополучателя по курса франк-евро за този ден - 1, 659324, в размер на 55 000 евро. От тази сметка в евро кредитополучателят е можел да изтегли кредита и да се разпорежда с отпуснатата сума. Вещото лице е установило също така, че обслужващата сметка на процесния кредит е тази в швейцарски франкове и кредитополучателят е бил задължен да захранва нея с цел погасяване на месечните вноски по кредита. Според вещото лице, приетите от КУАП нива на БЛП са различни за швейцарски франкове, лева, евро и щатски долари, от което следва, че за кредити в швейцарски франкове не е приложим БЛП за кредитите в евро. Съгласно изчисленията на вещото лице, ако кредитът беше одобрен в размер на 55 000 евро, кредитополучателите биха платили 9 620, 47 лв. по-малко.
Съдебният състав е приел, че кредитополучателите Н. П. и Надежда Тъпанкова са физически лица, на които с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Намерил е, че клаузите от договора, по отношение на които ищците твърдят неравноправност, а именно - чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2, и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор, не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и типови договори за кредит на банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Същевременно по делото липсват данни включването на спорните клаузи в договора да е в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е разпределил на банката, с оглед правилото на чл.146, ал.4 ЗЗП.
Съдът е счел, че в случая следва да намерят приложение разпоредбата на чл.58 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), при действието на който е сключен процесният договор.
Въззивният съд е приел, че с клаузите на чл.2, ал.1 - ал.3 и чл.6, ал 2 от договора е уреден механизъм на двойно превалутиране. По силата на чл.2, ал.3 от договора, задължителното служебно превалутиране на отпуснатата сума от швейцарски франкове в евро е условие за използването й, тъй като с превалутирането тя се превежда по друга сметка, която не е блокирана и от която може да се теглят суми. От друга страна, съгласно чл.6, ал.2 от договора, при внасяне на погасителните вноски във валута, различна от швейцарски франкове, също се извършва служебно превалутиране по кръстосан курс швейцарски франк към евро. Същевременно по отношение на валутните курсове липсва каквото и да било съглашение между страните. Курсът, по който се е извършвало това превалутиране, е бил определян от банката към деня на съответното плащане и е бил неизвестен за кредитополучателите. Доколкото е установено, че този курс се е покачвал, то за една и съща по размер вноска в швейцарски франкове кредитополучателят е внасял през исковия период по-голяма сума в евро, респ. правил е по-големи разходи, за да погасява месечните вноски в уговорената валута.
Съдът се е позовал на решението на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-186/16 и решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-119/17, като е приел, че потребителите-ищци са поели съществен риск, без банката да ги е уведомила за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на задължението. По този начин потребителите не са разполагали с достатъчно информация, за да изчислят общите разходи по кредита, които съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ подлежат на предварително оповестяване. Следователно, равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя е било значително нарушено във вреда на потребителя, което съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП обуславя неравноправност на клаузите, които го позволяват. Изложил е мотиви, че за да постъпи справедливо с клиента си, при положение, че се уговаря превалутиране на поискан кредит във валута, различна от търсената от кредитополучателя, в момент на исторически ниски нива на швейцарския франк и тенденции за устойчиво повишаване на курса му, които ще продължат, банката е следвало да му разясни, че избраният от него кредитен продукт е изгоден не по принцип, а само докато курсът на швейцарския франк не се променя, както и че кредитополучателят няма контрол над него, поради което кредитирането в тази валута е високо рисково за лице, което получава доходите си в друга валута и че то по необходимост ще понася курсовата разлика от превалутирането. Следвало е банката да обяви ясно и прозрачно конкретния размер на кредита в швейцарски франкове, факторите, които определят курса, по който ще се извършва превалутирането, размерът на месечните погасителни вноски в швейцарски франкове, колко лева/евро трябва да заплати кредитополучателя за погасяване на получената по кредита сума. В тази насока съдът е отбелязал също така, че добросъвестността и обичайната банкова практика изискват преди сключване на договор за кредит и двете страни да съобразят дали доходите на кредитополучателя са достатъчни да изплаща кредита и да посреща финансовите си нужди.
В заключение съдът е посочил, че основният предмет на кредитиране е съхранен в съдържанието на процесния договор, без счетените за неравноправни клаузи от него, доколкото са ясни общият размер на главницата, ползвана от кредитополучателя - 55 000 евро, крайният срок на ползване и първоначално уговореният размер на възнаградителната лихва - 4.95 %. Въз основа на констатираното и като е съобразил заключението на вещото лице, съгласно което ищците реално не са усвоявали швейцарски франкове, а отпуснатата сума е била на тяхно разположение в евро след служебно извършено превалутиране, както и че по силата на чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита следва да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен, която на практика е евро, решаващият съдебен състав е намерил, че за да не бъде възлаган кредитният риск от превалутирането върху потребителите, следва да се изхожда от разбирането, че те са дължали връщане на отпуснатата сума в евро. Съответно, съгласно изчисленията на вещото лице, ако кредитът се връща в евро, за периода 13.10.2007г. - 13.04.2016г. ищците са платили 25 084, 87 лева повече, които представляват платена сума без основание.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че е налице допустимост на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.З ГПК по следните въпроси: валутата на кредита и валутния риск; тълкуване и прилагане на практиката на СЕС и в частност на актовете по С-186/16 и С-119/17; приложимост на БЛП за кредити в швейцарски франкове по кредити във валута, различна от швейцарския франк: промяната в условията на договора за кредит; приложимост на погасителна давност по суми, платени като анюитетни вноски; приложимо законодателство при преценка наличието на неравноправие и нищожност на клаузи от договор за кредит и това че следва да се преценява към датата на сключването му; приложимост на чл.143, т.19 ЗЗП относно клаузи от договор за кредит, сключен на 31.08.2007г; наличие на значителност на неравноправност между правата и задълженията на страните по договор за кредит и критерии и начин на установяване значителността; установяване индивидуалността на клаузите от договора за кредит: критерии за установяване дали клаузите са ясни и разбираеми за средния потребител. Счита, че въззивният съд не е обсъдил и тълкуването, което СЕС прави относно разликата между договор за кредит, сключен в чуждестранна валута, каквито са договорите по дело С-119/17 и по дело С-186/16 и процесният договор, и договор за кредит, сключен в национална валута, индексиран в чуждестранна валута, какъвто е договорът по дело С-26/13. Също така се позовава и цитира следната съдебна практика във връзка с клаузите относно уговаряне на кредитен лимит в швейцарски франкове - Решение № 1-118-96 от 12.11.2014г. по гр.д.№58192/2012г. на СРС, 118 с-в; Решение от 04.02.2015г. по гр.д.№ 6121/2013г. на СРС, 27 с-в; Решение от 23.02.2015г. по в.гр.д.№ 20108/2014г. на СГС, III Б с-в; Решение от 06.08.2014г. по гр.д.№ 45879/2013г. на СРС,48 с-в; Решение № 215 от 04.03.2015г. по гр.д.№ 46371/2014г. на СРС, 43 с-в; Решение № Ш-82-181 от 16.03.2015г. по гр.д.№ 3901/2013г. на СРС, 82 с-в; Решение от 23.09.2014г. по гр.д.№ 31709/12г. на СРС, 40 с-в; Решение от 15.04.15г. по гр.д.№ 969/2015г. на СГС, III Б с-в; Решение № 212/17.12.2015г. по в.гр.д.№ 381/2015г. на Апелативен съд - [населено място]; Решение № 17 от 30.04.2015г. по гр.д.№ 135/2013г. на Разградски окръжен съд; Решение от 25.05.2015г. по гр.д.№ 53365/2013г. на СРС. 120 с-в; Решение № 1-043-114 от 17.08.2015г. по гр.д.№ 18937/2014г. на СРС, 43 с-в; Решение от 29.04.2015г. по гр.д.№ 20464/2014г. на СГС, Ш-Б с-в; Решение № I -24-147 от 18.08.2014г. по гр.д.№ 53112/2012г. на СРС, 24 с-в; Решение от 27.10.2015г. по гр.д.№ 24227/2014г. на СРС, 51 с-в;Решение № 1-42-142 от 17.12.2015г. по гр.д.№ 13931/2015г. на СРС 42 с-в; Решение № 1-35-179 от 27.08.2015г. по гр.д.№ 44310/13г. на СРС, 35 с-в; Решение № 4043 от 04.11.2016г. по гр.д.№ 1506/2015г. на РС Варна; Решение № 462/21.06.2016г. по гр.д.№ 2603/2015г. по описа на РС град Шумен ; Решение № 136 от 05.12.2016г. по в.т.д.№463/2016г. по описа на ОС град Шумен; Решение № 1593/05.12.2016г. по гр.д.№ 2791/2015г. по описа на ОС Пловдив, XV с-в; Решение от 23.12.2016г. по гр.д.№ 73561/2015г. по описа на СРС, 34 с-в; Решение 09.01.2017г. по гр.д.№ 29222/2015г. по описа на СРС, 28 с-в; Решение от 23.12.2016г. по гр.д.№ 73561/2015г. по описа на СРС, 34 с-в; Решение от 23.01.2017г. по гр.д.№ 3459/2015г. по описа на СГС; Решение от 20.02.2017г. по гр.д.№ 23578/2016г. по описа на СРС, 32 с-в; Решение № 35-112 от 09.07.2015г. по гр.д.№ 3893/2013г. по описа на СРС, 35 с-в; Решение от 11.04.2015г. по гр.д.№ 15091/2016г. по описа на СГС, II А с-в; Решение № 5725 от 03.08.2017г. по гр.д.№ 3140/2017г. по описа на СГС, 4-Г с-в; Решение № 179582 от 25.07.2017г. по гр.д.№ 42525/2015г. и о описа на СРС, 42 с-в; Решение от 10.08.2017г. по гр.д.№ 15871/2016г. на СГС; Решение № 256187 от 01.11.2017г. по гр.д.№ 4489/2013г. по описа на СРС, 42 с-в, както и заключение на Гернералния адвокат, представено на 27.04.2017г. по дело С-186/16 във връзка с преюдициално запитване по Директива 93/1 З/ЕИО, касаещо именно липсата на неравноправие по отношение кредити в чуждестранна валута. Касаторът в приложението отново е изложил посочените в касационната си жалба доводи и съображения за „очевидната неправилност” на атакуваното въззивно решение. Твърди, че решението е „очевидно неправилно“, тъй като изводите на съда не отговарят на действителното състояние на материалните отношения /обективната истина/ и не следват събраните по делото доказателства.
Настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационен контрол, предвид следното:
Освен на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът фактически се е позовал и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК - противоречие на атакувания акт с практиката на СЕС по дело С-119/17 и по дело С-186/16. Настоящият състав съобразява и обстоятелството, че след подаването на касационната жалба, е формирана по реда на чл.290 ГПК практика от ВКС по т.д. № 35/39/15г., по т.д.№ 2520/16г. и др. на II т.о. на ВКС, в която е прието, че „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай не се прилагат изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП”. Решенията на ВКС са постановени във връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута). Въз основа на това, че валутата, в която е сключен кредитния договор, има само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т.20 от постановеното на 22.02.2018г. по дело С-119/17 по чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че договорът за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута. Счетено е, че кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел, че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с който са дадените разрешения с постановеното от СЕС решение по дело С-26/13. С определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/1, транспонирани в чл.143 и чл.145, ал.2 ЗЗП.
Дадените разрешения от СЕС и ВКС са относими към настоящото дело, по което в идентична хипотеза /разликата е само, че вместо българския лев е използвана резервната валута на страната – еврото, с оглед валутния режим на страната - „Паричен съвет“, наричан още „Валутен борд“/ съдът е приел, че кредитът следва да се погаси в евро, а не в швейцарски франкове, тъй като се изхожда от разбирането, че кредитополучателите са дължали връщане на отпуснатата сума в евро.
С оглед изложеното, въпросът за разликата между договор за кредит, сключен в чуждестранна валута, каквито са договорите по дело С-119/17 и по дело С-186/16 на СЕС, и договор за кредит, сключен в национална валута, индексиран в чуждестранна валута, какъвто е договорът по дело С-26/13 на СЕС, е обуславящ за изхода на делото, като по отношение на него не само е налице общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, но и допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ТЗ, както и предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противовес на практиката на СЕС и ВКС.
Предвид горното, въззивното решение в обжалваната част следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК за проверка за съответствие с дадените разрешения от СЕС по дело С-119/17 и по дело С-186/16, и с практиката на ВКС по т.д. № 35/39/15г. и по т.д.№ 2520/16г.. на II т.о. на ВКС, по конкретизирания от настоящата инстанция, съобразно правомощията й по т.1 от ТР №1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита?”
По останалите въпроси решаващият състав е съобразил практиката на СЕС и ВКС, цитирана от него и от настоящия състав, поради което по тях не следва да се допусне касационното обжалване.
С оглед допускане на решението до касационен контрол в обжалваната част на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, не следва да се обсъжда наведената предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 407,83 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И

ПРЕКРАТЯВА производството по касационната жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в частта, в която с решение № 7989 от 18.12.2018г. по в.гр.д. № 384/ 2018г. на Софийски градски съд се потвърждава решение № 242956 от 19.10.2017г. по гр.д.№ 22121/ 2016г. на Районен съд – София, в частта за уважаване на предявените на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД осъдителни искове от Н. Т. П. и Надежда Н. Тъпанкова срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за сумите: 6894,11 лева – недължимо платени суми в резултат на едностранно увеличение на лихвения процент от страна на банката за периода от 21.04.2011г. до 21.04.2016г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и за сумата 50,19 лева – надплатени такси за управление на кредита за периода от 21.04.2011г. до 21.04.2016г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, поради оттегляне в тази част на жалбата с молба вх. № 24749/2019г.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7989 от 18.12.2018г. по в.гр.д. № 384/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която се потвърждава решение № 242956 от 19.10.2017г. по гр.д.№ 22121/ 2016г. на Районен съд – София, в частта за уважаване на предявените на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД осъдителни искове от Н. Т. П. и Надежда Н. Тъпанкова срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за сумата от 20 391,28 лева, представляваща надплатени суми от ищците в качеството им на кредитополучатели по сключен договор за кредит № HL26432/31.08.2007г., поради валутна разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 21.04.2011г. до 21.04.2016г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.04.2016г. до окончателното й изплащане.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 407,83 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След влизане в сила на определението в прекратителната му част и представяне на вносния документ за държавната такса от касатора, делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето на доказателства за внасяне на таксата в указания срок - да се докладва на състава за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС в частта, в която е прекратено производството. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.