5 Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 03 октомври 2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря............Марияна Петрова................и с участието на прокурора........................Ивайло СИМОВ.......................................изслуша докладваното от съдия Т. нд № 672 по описа за 2017 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения И. Р. С. за възобновяване на нохд № 149/11г. на районен съд гр. Царево. Излагат се доводи, че осъденият не е знаел за влязлата в сила осъдителна присъда и за воденото срещу него наказателно производство. Твърди се също, че е налице и основанието по чл. 423, ал.5 от НПК, тъй като осъденият е предаден на основание издадена ЕЗА, при дадени гаранции от българските власти за възобновяване на производството. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на касационния съд искането се поддържа от защитника на осъдения С. – адв. К. със същите аргументи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че са налице предпоставки от формална страна за възобновяване на производството на основание чл.423, ал.1 от НПК, но липсват такива относно основанието на чл.423, ал.5 от НПК, тъй като няма доказателства за дадени гаранции от молещата държава за възобновяване на делото. Осъденият моли искането да се уважи. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 79 от 21.12.2011г., постановена по нохд № 149/11г. на районен съд гр. Царево, подсъдимият И. Р. С. бил признат за виновен в това, че за времето от 05.11.2010г. до 19.30 часа на 07.11.2010г. в [населено място], Бургаска област, от ресторанта на хотел „З.“, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на технически средства – метален лост и клещи отнел движими вещи – 1бр. мултимедийна система марка “V. s” ведно с дистанционно управление на стойност 568.29 лева, 1бр. разклонител двойка на стойност 8.80 лева и 1бр. кръгла дървена поставка на стойност 12.50 лева, всичко на обща стойност 589.59лв. от владението и собственост на И. С. И., собственост на [фирма] [населено място], представлявано от И. С. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл. първо, т.4, предл. второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “б” от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален “строг” режим. Така постановената присъда не била обжалвана и влязла в законна сила на 06.01.2012г. Искането е подадено в рамките на предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. Разгледано по същество, искането е основателно. За съдебното заседание пред районния съд И. С. е бил нередовно призован. Видно от приложената на л.22 от делото докладна записка от РУП Приморско лицето не е било намерено на адреса, а баща му отказал да получи призовката. По сведения на последния, синът му не пребивавал на адреса повече от година. Ход на делото е бил даден при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Съдебното следствие е било проведено и присъдата постановена в отсъствие на подсъдимия. От приложените по делото материали от досъдебното производство е видно, че то също е проведено задочно. В постановлението за привличане на С. като обвиняем на л.9 - 10 от ДП не е положен негов подпис. Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на служебен защитник. Наличните материали от досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство сочат на несъмнен извод, че същото е било проведено задочно и осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно дело. Налице са предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. След като делото се възобновява на това основание, е безпредметно обсъждането на въпроса относно наличието на гаранции от страна на българските власти при придаването на осъдения въз основа на издадена ЕЗА. Задочното производство е започнало на фазата на досъдебното производство, което съгласно чл.425, ал.2 от НПК предопределя връщането на делото за ново разглеждане на районната прокуратура в гр. Царево. На досъдебното производство спрямо И. С. не е била взета мярка за неотклонение, което обстоятелство е отразено и в обвинителния акт. Липсва произнасяне по мярката за неотклонение и в протокола от проведеното съдебно заседание на РС гр. Царево от 21.12.2011г., в което заседание е разгледано делото и постановена присъдата. В изпълнение на задължението си по чл.423, ал.4 от НПК, касационният съд намери, че следва да вземе по отношение на И. Р. С. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Продължителното отсъствие на последния от страната и обстоятелството, че е напуснал известния си адрес повече от година преди провеждането на съдебното производство, сочат на липса на трайно установено местоживеене, което от своя страна завишава риска от укриване. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 79 от 21.12.2011г., постановена по нохд № 149/11г. на районен съд гр. Царево. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на районна прокуратура гр. Царево от фазата на досъдебното производство. ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража“ на И. Р. С.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :